*Текстът е предоставен от OpenTag
OpenTag е продуктова компания, която изгражда платформа за онлайн залагания. За малко повече от двете години от своето създаване, OpenTag стана една от най-бързо развиващите се компании в България, с над 100 служители в страната. Платформата им се използва на сайтове за залагания из цял свят, като плановете на компанията са за сериозно увеличение на клиентите и служителите в следващите няколко години.
Днес ви представяме Елена Вучкова, Software Engineer в един от техните Java екипи.
Елена, може ли да ни разкажеш малко повече за себе си и за това как избра да се занимаваш с програмиране?
Завършила съм професионална гимназия с направление „Икономическа информатика“, като по това време бях и голям фен на литературата и си представях как един ден ще се занимавам с медии и журналистика. Краткият тогавашен опит с програмиране, ме водеше към мисълта, че софтуерното инженерство е прекалено мъжка професия. Малко по-късно осъзнах, че това съвсем не е така. Продължих със специалност Информатика в Софийски университет, но университетът не успя да ми даде това, което очаквах като практическа подготовка. Затова следващата стъпка, може би и най-доброто ми решение досега, беше да кандидатствам в софтуерната академия на IT Talents. Красимир Стоев и неговите преподавателски умения бяха тласъкът, от който имах нужда тогава. Оттогава насам не мога да си представя да се занимавам с нещо друго извън IT света.
В какъв екип работиш в OpenTag? С какви технологии работите?
Представете си на едно място няколко страхотни backend инженери, още двама отлични frontend инженери, четирима супер QA специалисти и един ценен Product Owner и получавате нашия екип, велик спортен екип.
Ежедневната ни работа се състои от много и интересни задачи – имплементиране и тестване на нови (и добре забравени стари) функционалности, дискутиране на различни бизнес и технически проблеми, както и техните решения, „обезкостяване“ на нови технологии и т.н.
Платформата ни се състои от множество микросървиси, като всеки от Scrum екипите ни отговаря за един или повече от тях. Спортните микросървиси, които са под крилото на нашия екип, са написани на Java(17), с помощта на Spring Boot. Синхронните комуникации между сървисите осъществяваме благодарение на Аpache Thrift(a отскоро и gRPC), а за асинхронните – Apache Kafkа. Стремим се към Behaviour-Driven Development и пишем основно Cucumber тестове, използваме Gradle като Build tool, релационна база данни – PostgreSQL, няколко DevOps ориентирани технологии като Docker, Kubernetes, Google Cloud Platform, а за мониторинг и troubleshooting използваме Jaeger и Sentry.
Какво е най-голямото предизвикателство за теб до момента в OpenTag?
Станах част от OpenTag преди малко повече от 6 месеца. Още в началото се сблъсках за пръв път с много от изброените технологии и бизнес домейна. Приех ги като първото си голямо предизвикателство, което трябва да покоря и сега, няколко месеца по-късно, мога да кажа, че все повече харесвам главоблъсканиците, с които се срещаме покрай reactive programming(Spring WebFlux, Project Reactor), Kafka, Multitenancy, както и всички добри практики, които следваме и подобряваме с всеки изминал ден, с всяка прочетена статия, книга и прочие.
В България съотношението мъже – жени в IT сектора е в голяма полза на мъжкия пол. Какво според теб спира повече момичета да се занимават с програмиране и какво би дала като съвет на всички, започващи сега своя професионален път в тази сфера?
IT секторът в България има нужда от все повече мотивирани и любопитни хора, независимо дали са мъже или жени. Аз вярвам, че всичко е въпрос на желание, мотивация и дисциплина, все качества, които притежават и двата пола. Програмирането, както всяка друга работа, си е занаят, който може и трябва да се „краде“. Затова, за мен, да намериш правилния ментор и правилния екип, е в основата на развитието на всеки един професионалист. Споделянето на знанията, независимо дали даваме или взимаме, е следващата стъпка. В академията научих, че разбираш това, което си научил тогава, когато успешно го обясниш на някого. Задълбочаването в даден проблем или технология и задаването на въпроси към себе си е от огромно значение също. Ще добавя и любимия си цитат тук: „Hard work beats talent when the talent doesn’t work hard“.
За финал, един класически HR въпрос – кариерно как се виждаш след 5 години и как смяташ да го постигнеш?
Желанието ми е да намеря най-подходящата позиция за мен в компанията, където мога да давам най-доброто от себе си, да развивам техническите и личностните си умения, да работя с хора, от които мога да науча много. Часовете между 9 и 18 да не бъдат просто работно време. Имам и съм имала страхотни ментори и мениджъри и бих искала да мога да предам същото усещане на други хора. Смятам, че поставянето на малки, ясни, добре планирани цели, и тяхното изпълнение, ще ми помогне да постигна всичко това.