*Текстът е предоставен от OpenTag
OpenTag е продуктова компания, която разработва платформа за онлайн залагания. Днес ви запознаваме с един от първите FrontEnd developers на офиса в София – Радослав Генов. Той е живял дълги години отвъд океана, но решава да се прибере в България, за да учи бакалавър в Американския университет в Благоевград. Радослав е част от OpenTag от близо 2 години, а ето и какво ни разказа той за работата си в компанията.
Радо, няма как първо да не те попитаме какво те накара да замениш Бостън с Благоевград?
Нека да се върнем 20 години назад. През 1999 родителите ми спечелиха зелена карта и решиха да се преместят в Щатите, да видят как е животът там. Тогава бях едва първи клас. Въпреки това всяко лято се прибирахме в България. Аз съм родом от Варна и завръщанията там ми създадоха много приятни спомени за родината. Знаете, Варна, морето, сините вълни..
След като завърших гимназия поработих малко в Щатите, но реших да се върна и да поживея малко в България. Образованието ми още от първи клас беше изцяло на английски език и реших, че най-правилният вариант за университет в България е Американският университет в Благоевград. Така общо взето се озовах от Бостън в Благоевград, а понастоящем живея и работя от Варна.
Какви са основните разлики които виждаш между живота в САЩ и този в България?
Има много и при това големи разлики между живота в САЩ и този в България. Като за начало мога да кажа, че културата ни е доста по-различна, съответно и ценностната ни система. Това бе и основната причина да реша да се прибера в България. В последните години ценностната система на хората в САЩ, мисля че се е изменила към по-лошо, като това са мои виждания, разбира се. Предполагам, че просто съм по-консервативен.
Как се запали по програмирането?
Баща ми е инженер на двигатели с вътрешно горене, а майка ми е зъболекар. Това бяха двете насоки, които имах като дете. Избрах да се насоча към инженерната специалност, защото се съмнявах, че ще ме бива като лекар.
В началото на кариерата си искал да станеш iOS програмист, а сега работиш основно с React. Как се случи това?
След завършване на университета, започнах работа в една outsourcing компания като iOS junior програмист. За съжаление скоро след като почнах, клиентът отказа да продължи работа с нас.
Тогава нямаха и други проекти свързани с iOS. React в този момент ставаше много популярен, проучих езика, хареса ми, реших да не губя време и започнах да го уча. Появиха се и проекти с React и така вече почти четири години пиша на React.
В OpenTag използвате активно React за разработка на Front End приложения. Ще ни разкажеш ли за някой от по-сложните проблеми, с които се е сблъсквал екипът ти?
Един от по-сложните проблеми, с които се сблъскахме, е миграцията на нашия проект към микро фронт енди. За да се получи тази промяна в архитектурата се налагаше да ползваме Module Federation Plugin на webpack, и огромни структурни промени в кода. Все още работим в тази посока, за да стабилизираме проекта.
Разширяваме активно всички екипи в компанията и ако искате да се занимавате с нещо подобно, може да се запознаете с отворените ни позиции тук.
Как ти се отрази работата от вкъщи? Какви са предизвикателствата пред теб при работата далеч от колегите?
Първоначално пандемията не ми се отрази особено добре, един от факторите за това беше, че останахме принудително затворени вкъщи за дълго, нямаше къде да се ходи и какво да се прави. Животът ми рязко стана много скучен. С времето обаче, свикнах с това да съм почти изцяло сам в работния ден и започнах да се възползвам от спестеното време, което имах от пътуването до работа и обратно.
Като за финал какви съвети би дал на един junior програмист?
Бих посъветвал по-младите програмисти да отдават повече време на четене на документация и да се съсредоточат върху основите в програмирането. Също така да отделят време да учат version control и да си разширяват уменията в DevOps, тъй като всеки един програмист неминуемо се сблъсква с DevOps проблеми.