Публикувано на: 5 септември, 2024Какво е да бъдеш едновременно developer по клиентски проекти, но и Team Lead на Open Source екипа в Kin + Carta – и как взимаш такова кариерно решение? Запознайте се с Милка Ферезлийска-Димитрова и с баланса между тези две роли, с който успява да се справи всеки ден.
На първо място, Милка, как се появи интересът ти да програмираш?
В гимназията изучавахме информатика като част от учебната програма. Много ми харесваше това, че можем да създаваме системи, които да са полезни за всички. Това запали страстта ми по програмирането и реших да продължа с него и в университета.
А какво е образованието ти?
Завърших средното си образование преди 10 години в ПМГ „Константин Величков“ в Пазарджик с профил с интензивно изучаване на математика, информатика и английски език. След това се дипломирах като софтуерен инженер от Софийския университет с бакалавърска и магистърска степени.
Разкажи ни повече за опита си като програмист и как това те подготви за ролята ти на Team Lead на Open Source екипа на Kin + Carta?
Всичко започна, когато избрах специализацията си в университета. Курсовете там ми помогнаха да видя целия процес по разработка на софтуер. По това време започнах работа в Kin + Carta – тогава Melon, където имах възможността да науча как се пише по-добър код.
Работих по много проекти с различни екипи – понякога бях сама, понякога с 10-12 души. Така имах възможността да бъда в различни роли, включително проектен мениджър – да комуникирам директно с клиенти, да събирам изискванията им, да подготвям тестовите сценарии и документацията. Това, че трябваше да се занимавам с повече от едно нещо беше страшно полезно, защото ме държеше нащрек и ме караше да се чувствам пълноценно.
А какво те мотивира от софтуерен инженер да поемеш лидерска позиция?
С времето осъзнах, че да бъда полезна на другите ме кара да се чувствам страхотно. И че да пиша единствено и само код не ми е достатъчно. Затова реших да опитам лидерска роля – тя ми дава най-доброто от двата свята.
Все още участвам в проекти, където програмирам на дневна база, но в същото време се радвам, че мога да допринасям с идеи, които да подобряват както работата на екипа ни, така и компанията като цяло.
Loading …Как балансираш между това да следваш целите и стандартите на даден проект, но и да насърчаваш креативност и иновация в екипа ти?
Стандартите за един проект са основна част от разработката на софтуер – без тях сякаш градиш кула от карти. Не мога да скрия, че не всички проекти имат такива стандарти. Ако започнем проект от нулата, е по-лесно да ги зададем. Ако не стартираме проект отначало, често трябва да положим повече усилия, за да въведем такива стандарти.
Намирането на баланс между стандарта и креативността не е толкова трудно, защото създаваме базисни правила, които обаче не са 100% стриктни. Това едновременно създава ред, но и позволява иновации. Мога да дам пример – започнахме инициатива наречена Lightning Talks. Подобно на същия формат в техническите конференции, всеки от екипа ни има 10-15 минути, в които може да сподели нещо интересно и полезно, което е научил. Заради това например вече обсъждаме теми като hot buttons или INSAIT.
Можеш ли да споделиш някоя особено предизвикателна ситуация по даден проект, която е трябвало да разрешиш?
Труден въпрос – вярвам, че всеки се сблъсква с предизвикателни ситуации постоянно, независимо с какво се занимава. За мен, когато бях junior, беше трудно да говоря с клиенти, да разбера нуждите им и да ги преведа в конкретни технически изисквания. Чак след няколко проекта успях да се отпусна и да стана по-добра в това.
По-късно пък ми тежеше даването на обратна връзка към по-неопитни колеги, с които работихме по проекти, които аз водих – беше ми трудно да давам градивно мнение, без да ги демотивирам. Това беше особено предизвикателно, но с времето и опита също започна да става по-лесно.
Когато започнах да работя по проекти като PM, ми беше трудно в ситуациите, когато имаше забавяния. Това, което правех тогава, беше да създам визуална репрезентация с останалите етапи, очаквания нов краен срок и ясен план за действие, които да комуникирам с клиента.
Със сигурност има и много други методи за справяне с тези ситуации, които съм любопитна да усвоя в бъдеще.
Коя е любимата част от работата ти?
Много са. Технологиите се развиват, но и колегите ми растат като хора и професионалисти. Това са нещата, които основно ме вдъхновяват. Затова и толкова харесвам сегашната си позиция в Kin + Carta.
Как се държиш информирана за трендовете в програмирането? И как насърчаваш колегите ти да правят същото?
Това е сложна задача, с която всеки се справя различно. За мен работи това да се абонирам за различни нюзлетъри, да бъда част от технологични общности, да посещавам конференции, където други професионалисти споделят опит. В екипа и компанията постоянно си изпращаме ресурси и конференции и се насърчаваме взаимно да участваме в тези събития.
Как би описала културата на Kin + Carta? Какво резонира най-силно с теб?
Всички сме приятели, които работим заедно. Когато имаш нужда от помощ, винаги ще има поне няколко души, които са готови да откликнат веднага. Можеш да говориш спокойно с всеки, независимо от позицията или ролята му. Това прави цялата атмосфера много приемаща, земна и заредена с енергия за растеж.
Как смяташ, каква роля играе приобщаващата и позитивна работна среда в успеха на даден екип? Как самата ти насърчаваш такава среда?
Добрата екосистема, която дава на хората възможности за лично, професионално и кариерно развитие е ключова – позволява ти да задържиш един екип заедно и да го развиеш. Старая се да държа екипа ни близък и да прекарваме колкото можем повече време заедно. Организираме си вътрешни презентации, програмиране по двойки и брейнсторминг сесии.
А тъй като всички сме на първо място приятели, опитваме да прекарваме време заедно и извън работната среда – организираме си мини тиймбилдинги, зелени офиси, ходим на кино, опитваме ресторанти с екзотична храна и други подобни неща.
Explore more
Как се държиш мотивирана и вдъхновена в работата си?
Истории за успешни проекти, инициативи или смислени обучения – независимо дали са мои или на колеги – ме вдъхновяват. Малките неща в ежедневието ни всъщност имат голямо значение и се надявам, че колегите ми също ги оценяват.
Освен професионалните ти отговорности, имаш ли лични проекти или инициативи, които са важни за теб?
Народни танци. По време на следването си съм била част от доста проекти на Erasmus+ в чужбина, срещала съм се с много вдъхновени млади хора, които споделят същата страст към запазването и споделянето на националните си традиции, култура и фолклор.
През последните 5 години съм част от малка група от бивши и настоящи танцьори в Пазарджик, с които имаме за цел да организираме свой Erasmus+ проект. Ще поканим приятели от цяла Европа, за да отпразнуваме заедно традициите и обичаите на нашите държави.
А как успяваш да балансираш между личните си интереси и професионалните си отговорности?
Смятам, че за всеки е важно да намери своя собствен начин за „презареждане на батериите“ без значение от професията. С времето научих, че отговорността да се грижа за себе си е изцяло моя. Затова и се старая да отделям достатъчно време на семейството си, на развитието си, на хобитата си и, разбира се, на самата мен.
По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш, и понякога този баланс се нарушава. Но, ако си откровен със себе си, ще намериш начин да го възстановиш и да го върнеш в релси.
Спомена хобита – какво обичаш да правиш извън работа?
Много ми харесва да уча нови езици – внася повече „цвят“, когато комуникирам с хора от други държави. В момента уча испански и турски, които се старая да упражнявам всеки ден. Имам и едно по-старо хоби – фотографията – което наскоро възродих, тъй като изкарах няколко курса и дори участвах в конкурс.
Екипът на Милка се разраства и търси нови колеги за позицията Senior Python Web Engineer! Вижте повече за нея в профила на Kin + Carta в DEV.BG тук.
