Този месец учителите отново отвориха електронните дневници, частните академии и школи се върнаха към нормалния ритъм на работа, а след лятната ваканция платформите за онлайн курсове продължават да създават нови обучения за потребителите.
Зад техните възможности да използват дигитални инструменти и да преподават онлайн стоят IT специалистите от т.нар. EdTech (educational technology) сектор, който обединява усилията, свързани със създаването на технологии за дигитализиране на обучението във всичките му аспекти, както и за повече интерактивност в класната стая.
1% от всички над 1500 компании в Job Board-a на DEV.BG* са ангажирани в EdTech сектора, като 60% от тях са български.
Останалите 40 на сто са чуждестранни и идват предимно от САЩ и Украйна, но имат офиси у нас, единствено в София. Част от българските компании имат представителства и извън столицата, във Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив и Русе.
Общо над 560 души са заетите в тези компании. От тях близо половината служители – 49%, работят в IT отделите. Въпреки че към момента компаниите попадат в категориите микро, малки и средни, EdTech секторът има потенциал да се разшири през следващите години на фона на катарзиси като пандемията от COVID-19 и появата на платформи за обучение, свързано с усвояването на специализирани знания и умения след завършване на държавното образование.
От Global NewsWire посочват, че EdTech пазарът в САЩ се оценява на над 250 млн. долара към 2021 г., но се очаква тази стойност да нарасне до 605 млн. долара през 2027 г.
По данни на Световната банка основното образование отговаря за около 5% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). В допълнение според Световния икономически форум EdTech платформите стават все по-важни за успешното намиране на работа в момент, в който пазарът на труда също се променя под влиянието на технологиите. От организацията подчертават още, че се очаква пазарът на изкуствения интелект (AI), използван в сферата на образованието, да достигне оценка от 21 млрд. долара до 2028 г.
телите да използват аудио-визуални материали, игри, видеа, които правят целия процес забавен, ефективен и увлекателен“, посочиха от компанията, която към момента предлага над 27 хил. онлайн урока.
Технологии + образование = мисията възможна
През последните години именно продуктите, които EdTech компаниите създават, вече променят образованието и у нас, и по света. И това се забеляза особено през най-тежките месеци на пандемията от COVID-19, когато обучението в клас трябваше да премине изцяло онлайн възможно най-бързо, в рамките на само няколко дни.
Това време отмина, но дигиталното обучение остана на дневен ред. В класацията на списание TIME за най-успешните EdTech компании тази година цели 9 от бизнесите, които попадат в топ 15, са ориентирани към предоставянето на услуги, свързани с онлайн обучение. С това се занимава и Ucha.se, която е единствената българска компания в класацията на TIME и заема 192-ро място от общо 250.
За DEV.BG от компанията коментираха, че е важно технологиите и традиционното обучение да вървят ръка за ръка. И подчертаха още, че технологиите могат да подобрят учебния процес, но прекомерното им използване „може да има своя негативен ефект“.
Това обаче не означава, че в класната стая няма място за иновации. „Технологиите правят ученето по-динамично и интерактивно. Позволяват на учителите да използват аудио-визуални материали, игри, видеа, които правят целия процес забавен, ефективен и увлекателен“, посочиха от компанията, която към момента предлага над 27 хил. онлайн урока.
Explore more
Повече внимание за учителите, за да върви напред и EdTech секторът
Друг пример са STEM кабинетите, на които според Ucha.se се гледа с внимание и на глобално ниво. „Например защо след усвояването на материала по математика по традиционния начин да не използваме Google Earth, за да измерим обиколките на най-известните стадиони в света – това създава интерес, пробужда любопитството и знанията остават по-трайни”, смятат от EdTech платформата. И допълват, че към момента у нас има „чудесни традиции в образованието и добре подготвени учители“, но те нямат свобода да разгърнат потенциала си.
„Иновативните подходи за проектно-базирано обучение, за STEM уроци – всичко това им е познато, но когато се стигне до реалното им приложение, преподавателите често се сблъскват със: „Седмичната програма не го позволява“, „Не мога да разместя тези уроци, защото трябва да се придържам към програмата“… Това, което липсва в системата, е по-голяма гъвкавост и доверие към учителите… У нас на чисто административно ниво съществуват доста спънки, които не са тайна за никого. Необходими са по-смели реформи“, отбелязаха още от Ucha.se.
Темата коментираха и от българския офис на Constructor, която също се занимава с дигитални обучения и предоставянето на инструменти за тази цел, включително такива с изкуствен интелект. Оттам смятат, че е важно да знаем към какво се стремим и какво ще разбираме под „добро образование“ в бъдеще.
„Нужно е и познаване на добрите примери, както и умение да се планира всеобхватно и поетапно преминаването към нов и фукционален образователен модел. Не бива да се забравя и непрестанното обучение на самите учители, даже би следвало да е приоритет“, отбелязаха за DEV.BG от компанията.
Освен че предлагат решения, които помагат на учениците, в Constructor имат и разработки, свързани с онлайн обученията за възрастни. „По-кратките, взаимно допълващи се удостоверения и курсове днес се ценят много повече от учащите и работодателите, като се имат предвид техните значимост и реална употреба, както и практическото приложение на работното място“, смятат от Constructor. Оттам забелязват, че сред хората има и „лична отговорност“ да се усъвършенстват.
„Не трябва да забравяме обаче, че липсата или недостатъчната функционалност на общодостъпно образование представлява реален риск за отпадане на хиляди деца от образователния процес, което се надяваме да е обратима тенденция“, предупреждават от компанията.
Онлайн обучението е и един от начините образованието да стане по-достъпно например в Африка, където към 2023 г. по данни на UNICEF близо 46 млн. деца на училищна възраст не посещават учебните заведения в източните и южните части на континента. В същото време, за да постигне образователните си цели, Африка трябва да намери 15 млн. учители до края на десетилетието.