Какво е необходимо, за да превърнеш една идея в работеща игра само за 36 часа? Константин Иванов, Director of Engineering в Amusnet, разказва за предизвикателствата, менторството и защо най-ценните резултати от Amusnet Hackathon 2.0 невинаги се измерват с награди.
След първото издание на Amusnet Hackathon, което събра технологични ентусиасти около предизвикателството да създадат работеща игра в рамките на 36 часа, компанията се подготвя за второто издание на инициативата.
От 27 до 29 ноември 2026 г. Amusnet Hackathon 2.0 ще се проведе едновременно в София и Валета (Малта), като отново ще даде възможност на участниците да експериментират, да обменят идеи и да преминат през целия процес от концепция до работеща игра.
В интервюто ни Константин споделя какви са уроците от първото издание, каква е ролята на менторите и какво прави подобно преживяване толкова ценно.
Какво ти показа първото издание на Amusnet Hackathon и какво те мотивира да продължиш с второ?
Първото издание ми показа, че в България има страшно много потенциал за подобни събития. Просто все още нямаме достатъчно развита хакатон култура. А това, честно казано, е малко жалко, защото желанието, енергията и талантът на младите хора в IT сектора определено са налице.
За мен това беше едно от най-големите потвърждения, че си заслужава да инвестираме време и усилия в организирането на такива инициативи. Хакатоните са много повече от състезание по програмиране. Те са място, където срещаш хора със сходни интереси, обменяш идеи, експериментираш и създаваш контакти, които могат да останат с теб години наред.
Понякога един разговор по време на хакатон може да се окаже по-ценен за бъдещото ти развитие, отколкото предполагаш. И точно затова вярвам, че този формат заслужава много по-голямо място в IT общността у нас.
36 часа не звучат като много време за създаването на работеща игра. Кое е най-голямото предизвикателство пред участниците?
Вероятно да успеят да поберат всичките си страхотни, амбициозни и понякога леко безумни идеи в само 36 часа! Защото идеите обикновено са много, времето никога не стига, а желанието да направиш нещо наистина впечатляващо е огромно. Истинското умение е да прецениш кое е най-важно, кое можеш да реализираш и кое, колкото и да ти харесва, ще трябва да оставиш за следващия път.
Разбира се, почти винаги има и нещо, което не върви по план. Появяват се неочаквани проблеми, времето започва да притиска и екипът трябва бързо да намери решение. Можеш да имаш страхотни технически умения, но точно в тези моменти се вижда как мислиш, как реагираш и как работиш с останалите.
В крайна сметка целта не е просто да имаш работеща игра, а да създадеш нещо, с което се гордееш и което успява да предаде идеята ти на останалите. И всичко това за 36 часа, в които сънят често остава някъде на заден план.
Каква е ролята на менторите и как помагат на екипите да превърнат идеите си в реалност?
За мен менторите са един от най-важните елементи на хакатона. Те до голяма степен определят атмосферата и усещането, с което участниците ще си тръгнат. Именно затова подборът на правилните хора за тази роля е толкова важен.

От ляво надясно: Денис Бонев, Вяра Гатева, Габриела Хаджиева и Константин Иванов
Един добър ментор може да превърне трудния момент в ценен урок, а една объркана идея – в ясна посока. Когато имаш екип, пълен с ентусиазирани хора и десетки идеи, неизбежно идва моментът, в който трябва да избереш по кой път да поемеш. И точно там е ролята на менторите. Не да вземат решенията вместо участниците, нито да им дадат готовите отговори, а да им покажат различни гледни точки и да им помогнат сами да стигнат до най-доброто решение.
Explore more
Кой момент от първото издание на хакатона ти остана най-ярко в съзнанието?
Това е може би най-трудният въпрос, защото наистина е трудно да отлича само един момент или проект. Имаше толкова готини участници, силни идеи, впечатляващи реализации и, разбира се, немалко забавни ситуации, че би било несправедливо да избера само една.
За мен най-специалното беше цялостното преживяване. Енергията, атмосферата, ентусиазмът и начинът, по който всички се бяха потопили в предизвикателството. Като организатор е страхотно да видиш как нещо, в което си вложил толкова усилия, оживява благодарение на хората, които са станали част от него. Това са онези събития, които не помниш само с проектите и резултатите, а най-вече с хората и емоцията. И точно затова нямам търпение да го изживея отново!
Какво получават участниците от подобно предизвикателство, дори когато не се класират сред победителите?
Едно от най-ценните неща, които хакатоните дават, е общността. И според мен това е нещо, което често подценяваме. За 36 часа можеш да срещнеш хора, с които иначе пътищата ви може никога да не се пресекат. Талантливи участници от други отбори, опитни професионалисти, ментори и представители на компанията организатор. Тези запознанства могат да се превърнат в бъдещи приятелства, професионални партньорства или дори кариерни възможности.
Освен това хакатонът ти дава шанс да покажеш какво можеш на практика, да изпробваш нови идеи и да научиш много за себе си и за начина, по който работиш с другите. Затова вярвам, че най-голямата награда от един хакатон невинаги е тази, която получаваш на сцената. Понякога тя идва доста по-късно благодарение на хората, които си срещнал там.
И накрая, с какво усещане искаш участниците да си тръгнат от Amusnet Hackathon 2.0?
Иска ми се хората, които вече са били на хакатони, да си тръгнат с мисълта: „Уау, това беше най-готиният хакатон, на който съм бил!“ А тези, за които Amusnet Hackathon е първото подобно преживяване, да си тръгнат с още по-хубавото чувство: „Защо не съм правил това досега и кога е следващият?“ За мен това би било най-големият успех.
Независимо от класирането, искам участниците да си тръгнат с нови приятелства, нови знания, много хубави спомени и желание да се включат отново. Защото, ако след 36 часа интензивна работа, малко сън и куп предизвикателства първото нещо, което си мислиш, е кога можеш да го повториш, значи си постигнал и точно това, заради което организираме Amusnet Hackathon!