Публикувано на: 18 ноември, 2024Проф. д-р Милена Георгиева е учена с дългогодишен опит в молекулярната биология, генетиката и епигенетиката, а успоредно с това и основател и главен научен директор на стартъпа EPIX.AI. Компанията използва възможностите на изкуствения интелект, за да търси ключа към дълголетието и по-доброто здраве.
Милена ще обърне внимание именно на тази тема по време на събитието FEBulous Journey на 22 ноември в СТЦ „Интерпред“.
Събитието е организирано от Фондация „Жените в предприемачеството в България“ и DEV.BG е негов партньор. Затова с код FEBXDEVBG10 може да се възползвате от 10% отстъпка от редовната цена на билетите, които са достъпни тук.
Милена, за теб кога се преплетоха пътищата на изкуствения интелект (AI) и здравето?
От самото внедряване на тази технология. Необходимостта от нейните приложения в съвременната биомедицина се наложи от момента, в който събрахме прекалено много данни за човешкото тяло, от гледна точка на неговата генетика, епигенетика и биохимия, разбрахме, че сами не бихме могли да се справим с обработката, анализа, разбирането и синтезирането на тези данни за подобряване на диагностиката и прогностиката на различни заболявания.
Loading …С други думи AI има приложения във всички сфери на науката и без тези иновации тя би била немислима.
Много се обсъждат и ползите, и рисковете от напредъка на изкуствения интелект. Как е полезен той в стремежа към дълголетието?
Да, определено се обсъждат, но не смятам, че се обсъжда толкова много негативният аспект на AI в науката и в медицината на дълголетието. Такива дискусии се водят за ролята му в ежедневието ни, за характера му да замени човека в професии и области, които не изискват критично или творческо мислене.
В науката нямаме толкова въпросителни. В науката по-скоро се борим за качеството на данните, които имплементираме вътре в изкуствения интелект, за да можем да сме точни в това, което предлагаме като решение в съвременната биомедицина, медицината на дълголетието и биологията на остаряването. Така че нямаме съмнения за значението на AI в научната сфера.
Explore more
Как си представяш, че ще изглежда светът през 2050 г. под въздействието на AI? Дали тогава ще става дума не за дълголетие, а за безсмъртие?
Биологията (науката за живота) е толкова сложна, че едва ли някога ще говорим за намиране на панацея за всичките човешки заболявания.
Няма как да намерим лек за всичко. И това го заявявам съвсем сериозно и отговорно като биолог и човек, който вече доста години работи в най-модерните сфери на науката като молекулярна биология и генетика, епигенетика, биомедицина и медицина на дълголетието.
Свидетели сме на невероятни времена, в които решаваме нерешими досега проблеми за човечеството, лекуваме нелечими заболявания като сърповидно-клетъчна анемия, СПИН и други. Говорим за лечение на много онкологични заболявания.
Прекрачихме прага на генетичната революция, в епохата на прецизната медицина сме и въпреки всичко това пред нас все още има много нерешени въпроси, свързани с човечеството и неговото бъдеще на планетата ни. И именно тук е пресечната точка между науката и съвременните технологии, в това число. AI.
А дали ще говорим за безсмъртие? Ние вече говорим за безсмъртие. Говорим за дигитално безсмъртие, но дали ще говорим за биологично безсмъртие? По-скоро не. Казвам го съвсем осъзнато като учен, познавайки еволюционния смисъл и сложността на процеса остаряване.
По-правилният въпрос е дали ще говорим за по-дълъг живот в добро здраве и физиология. Това е недалечна успешна перспектива, в която важна роля играят профилактиката и превенцията на незаразните хронични заболявания, от които умират сега възрастните хора.
Отново зависи от прилагане на сложни технологии за следене на биологичното тяло и неговите параметри, зависи от прилагането на модерни и работещи стратегии за измерване на биологичното остаряване и превенцията на свързаните с него заболявания.
По твои наблюдения в момента има ли много бизнеси, които използват новите технологии, за да развиват продукти и услуги, свързани със здравето у нас?
Разбира се, България не изостава много. Свидетел съм на научно-технологични разработки от колеги, които прилагат новите технологии в храненето, в диагностиката, в разработването на медицински устройства за мониторинг на биологичните показатели в реално време, в диагностика, в областта на образната медицина и рентгенология. Така че колегите работят много активно. И това ще става закономерност, надявам се.
Как бизнеси като вашия влияят на нивото на здравеопазване?
България e на първо място по смърт от сърдечносъдови и онкологични заболявания. Това са заболявания, които се асоциират със забързана биологична възраст и от които умира всеки 7-и от 10 души.
Това са съвременните пандемии, които обаче, важно е да подчертаем, са предотвратими. Предвид факта, че EPIX работи в сферата на установяване на биологична възраст и превенцията на свързаните с остаряването заболявания, това би имало много сериозно влияние в сферата на превантивната медицина, в създаването на условия за здравословно дълголетие и намаляване на тежестта на тези хронични заболявания върху социалната и медицинска системи.
Още детайли за събитието FEBulous Journey и участието на проф. д-р Милена Георгиева ще откриете тук.
