Анна Сарамбелиева има над 5 години опит в IT индустрията, като в момента e софтуерен инженер в Milestone Systems. Кариерата ѝ започва с работа по курсовете на SoftUni – от създаване на съдържание до преподаване и подбор на лектори. Анна е била и водещ на събитията на DEV.BG, както и доброволец в предприемаческата програма ABLE Activator.
В момента самата тя е и редовен студент по Информационни технологии в НБУ. Какво я мотивира да се впусне в IT света и как балансира между всичко, което прави? Анна отговаря в поредицата „8 въпроса“.
Как се озова в IT индустрията? Какво те привлече към нея и кога се случи това?
Към IT индустрията ме привлече чисто любопитство. Завършила съм езикова гимназия и когато трябваше да взема решение с какво ще се занимавам, не бях съвсем сигурна, че програмирането е „моето нещо“. Имах усещането обаче, че все някой ден ще намеря мястото си.
Знаете ли колко пъти съм чувала думи като: „Как така програмист? Но ти си толкова общителна!“ Истината е, че за разработката на софтуер са необходими най-различни умения – както технически, така и меки. Важно е човек да умее да работи в екип, да има добри презентационни умения, да успява да продава идеите си… Писането на кода е само началото. Може би с това осъзнаване дойде и моята увереност, че имам качества, които ще бъдат оценени.
Какво те мотивира да заемеш позицията на Software Engineer в Milestone Systems?
Присъединяването ми към Milestone Systems стана съвсем случайно. Мой познат ми изпрати линк към отворената позиция с думите „това мисля, че ще ти бъде интересно“. Беше в период, в който активно търсех нова работа и, ако трябва да съм честна, си мислех, че вече съм направила своя избор. Въпреки това – най-вече заради него – реших да отида на едно последно интервю, преди да взема решение.
Milestone Systems беше единственото място, на което още на първото интервю усетих лично отношение и интерес към мен самата като човек. След още няколко интервюта, среща с бъдещи колеги и мениджъри, усетих, че това наистина е моето място и сега, над 2 години по-късно, все още се чувствам така.
А и да си призная също – не вярвам, че има случайни неща.
Kaкво намираш за най-лесно и за най-трудно в работата си?
Най-лесно е писането на кода – идва един момент, когато контекстът ти е достатъчно познат, за да се ориентираш бързо и това, което остава, е да имаш идея и да се въоръжиш с търпение.
Най-трудно ми е да се фокусирам само върху една задача. Който ме познава, знае, че моите интереси са всестранни. Когато колега дойде с молба да помогна с нещо или предложение да се включа в някоя инициатива, за мен е истинско предизвикателство да призная пред себе си, че вече имам доста работа и е по-добре да кажа „не“.
Кои придобивки в компанията са най-полезни за теб?
Любимата ми придобивка е Multisport картата. За мен редовният спорт е най-добрият „трик“ за продуктивност – помага ми да съм здрава, фокусирана и емоционално стабилна. Много близо до офиса ни се намира и едно от най-хубавите йога студия в София, където често може да ме намерите след работа.
В Milestone Systems имаме и абонамент за Mindromeda – платформа, където всеки от нас може да си запази безплатна консултация психолог, нутриционист, кариерен или финансов консултант и други.
Благодарна съм, че компанията разпознава колко важни са психическото и физическото ни здраве. Още една причина да се чувствам на правилното място.
Какво мислиш за хоумофиса и възползваш ли се от него?
Хоумофисът е супер. Възползвам се от него, разбира се, и се радвам, че имам свободата да избирам. Трябва да призная обаче – по-голяма част от работните дни прекарвам в офиса.
Забелязала съм, че проблемите се разрешават по-бързо, когато колегите са до теб. Има дни, в които решавам да отида до офиса, само защото знам, че подхващам някоя по-комплексна задача и може би ще има нужда да я обсъдим с някого от екипа.
От друга страна, връзката, която изграждаш с хора, които виждаш почти всеки ден, е много по-силна, а оттам и доверието, и умението да работите по-добре заедно. За мен е важно да усещам принадлежност към компанията, в която работя, и за това ми помага времето в офиса. Не вярвам, че сме семейство, но вярвам, че на работа можеш да намериш хора, с които работният ден минава по-леко и неусетно, а понякога сред тях има и нови приятели.
Explore more
За какво е резервирано свободното ти време?
Както споменах, аз съм човек на много и различни интереси и така свободното ми време рядко остава свободно наистина.
Приоритет винаги са семейството и приятелите ми, а когато остане повече време – отива за пътувания. В момента съм редовен студент и покрай това голяма част от времето ми извън работа е запазено за лекции, домашни и проекти.
Нещо друго, което ми носи истинско удовлетворение, е да „подарявам“ свободното си време на смислени инициативи – например ABLE Activator, където помагаме на млади професионалисти да стартират собствен бизнес.
Моите задачи по програмата са били най-разнообразни. Организирала съм събития, създавала съм маркетинг съдържание за социалните мрежи, занимавала съм се с логистика, интервюта и подбор на участниците и какво ли още не. Помагала съм с каквото има нужда, без да се ограничавам с конкретна „специалност“.
Довърши изречението: „За мен работата приключва, когато…“
Различно. Понякога приключва по-късно, ако все още се чувствам добре, а имам бъг, който ме тормози и искам по-скоро да го намеря. Друг път си тръгвам, за да отида на тренировка или просто, защото вече съм изморена. Балансът между работа и личен живот е изключително важен за мен.
На фона на скоростното технологично развитие как си представяш, че ще изглежда твоята работа след 10 години?
Очевидно е, че все повече от работата ни ще делегираме на изкуствения интелект. Но това не трябва да ни прави мързеливи!
Вярвам, че за да бъдем конкурентоспособни на пазара след 10 години, ние трябва все повече да разширяваме уменията си по хоризонтала – разбиране за бизнеса, клиентите, процесите, хората и системите като цяло. Няма да бъде достатъчно само писането на код. Нужни ще бъдат все по-комплексни умения, а за целта – повече любопитство и по-малко его.