SpaceX успешно извърши поредния си полет от американския щат Калифорния тази седмица, а Falcon 9 изстреля в орбита ново постижение за страната ни – първи изцяло български изкуствен спътник с научни цел и функции.
На борда на ракетата беше 32-килограмовият наносателит Balkan-1, който ще обикаля около Земята на близо 500 км от нейната повърхност в продължение на пет години. След това ще поеме обратно и ще изгори в атмосферата според плана на неговите създатели от EnduroSat (ако искате да научите повече за компанията като работодател, вижте профила ѝ в Job Board-a на DEV.BG).

Тяхната амбиция е това да бъде първият от общо 120 сателита, които да образуват цяло българско „съзвездие“ или констелация около орбитата на Земята.
Излитането беше наблюдавано и от Планетариума на Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна, а с коментар се включи и основателят на EnduroSat, Райчо Райчев.
„Надяваме се тази констелация да достигне до крайния си вариант, което ще даде безпрецедентен тайминг на наблюдение на една и съща територия. Всички тези сателити може да бъдат построени в България и стотици млади хора да намерят достойната си реализация тук“, коментира той чрез видеовръзка.
По думите му в момента EnduroSat има над 350 клиенти от цял свят. „Започнахме в едно таванско помещение от 25 кв. м в София и тогава всички се смееха. За тези десет години EnduroSat стана един от лидерите в сектора“, допълни Райчо Райчев.
Какво предстои за българския спътник?
Наносателитът е бил одобрен от европейската космическа програма „Коперник“ след проведен конкурс и ще предава данни на изследователите на Земята.
Това, което го отличава, е възможността да обработва информация с помощта на изкуствен интелект, което според EnduroSat ще помогне за предаване на по-полезни и обработени данни.




Според официалния сайт на компанията съзвездието „Балкан“ може да помогне за ранно откриване на проблеми в почвите и горите, да следи по-прецизно състоянието на водите по крайбрежията от гледна точка на екология, както и да осигури мониторинг на критична инфраструктура, като например пристанища, летища и транспортни мрежи.
Освен това може да помогне за наблюдението на плавателни съдове и за морския трафик.


Постижения с космическо измерение
Сред хората зад този успех е и Виктор Данчев, главният технологичен директор на компанията, който беше и сред лекторите на конференцията DEV.BG All in One 2024. Той е и част от преподавателите в програмата Space Challenges, която EnduroSat организира у нас.

По-рано Виктор Данчев сподели за DEV.BG, че според него България трябва да стане по-активна в европейския космически сектор. „Лично аз се надявам да се поучим от някои от успешните примери за космическа политика на местно ниво като Люксембург и Португалия, които в последните десетилетия бързо създадоха космически агенции и цяла индустрия почти от нищото“, коментира тогава той.
Ето какво отговаря Виктор Данчев на въпроса на какво го учи неуспехът.
„Неуспехът е част от работата. Ако създаваш продукт или работиш в науката и всичко става от първия път – най-вероятно не е особено амбициозно и интересно. Единственото важно е да не се допускат същите грешки отново, защото това вече си има друго име. Имам много примери за това при нас (както добри, така и лоши през ранните години), но един от най-ярките примери в индустрията е SpaceX. Докато други много по-големи и заможни компании твърдяха, че няма как да стане каквото се опитват да направят, те го направиха стъпка по стъпка (и провал по провал, учейки се от тях).“