+
Вход

Въведи своя e-mail и парола за вход, ако вече имаш създаден профил в DEV.BG/Jobs

Забравена парола?
+
Създай своя профил в DEV.BG/Jobs

За да потвърдите, че не сте робот, моля отговорете на въпроса, като попълните празното поле:

70-34 =
+
Забравена парола

Въведи своя e-mail и ще ти изпратим твоята парола

От Куба до България, от София до Лондон: Откъде минава пътят на експатите

Българинът Димитър Миланов (вляво) и кубинецът Орландо-Хосе Мартинез разказват за пътя на експатите.

Според класация на глобалната застрахователна компания William Russell България е №1 в Европа по ръст на експатите. Ако през 1990 г. малко над 21 хил. чужденци са решили да напуснат родината си, за да потърсят лично и професионално развитие у нас, през 2020 г. те вече са били повече от 184 хил. 

Този ръст от над 750% поставя страната ни на четвърто място в света, след Южна Корея, Колумбия и Чили. А челната петица затваря Испания.

Източник: William Russel

От гледна точка на критерии като здравеопазване, качество на живот и възможности за работа Индексът на експатите класира България на 38-о място от 59 държави, определени като по-богати и развити. След нас са страни като Великобритания и Хърватия. 

С опциите за дистанционна работа, достъпни и в Job Board-a на DEV.BG, както и с атрактивните възможности за младите хора IT индустрията е един от основните двигатели на културата на експатите в глобален мащаб. И България не прави изключение. Пример за това е историята на Орландо-Хосе Мартинез.

Да избереш България пред САЩ

Орландо-Хосе завършва компютърни науки в родната си Куба и започва работа в сервиз за компютри и мобилни телефони. Там се научава да постига високи резултати с ограничени ресурси, с което превръща липсата на инструменти и достъп до интернет в уникален опит. 

Икономическата и социалната нестабилност в родината му обаче бързо го принуждават да се замисли за кариерното си развитие и да потърси реализация зад граница. Така пред него се очертават два пътя – САЩ или Европа, в лицето на България, тъй като неговата сестра вече живее у нас към онзи момент. Затова и не се двоуми дълго, а това, че част от семейството му вече е тук, не е единственият фактор за неговото решение. 

Орландо-Хосе Мартинез среща у нас не само работата, но и любовта.

„Реших да дойда в Европа, в България, защото тук ми харесва повече. В Съединените щати всичко е прекалено. По-забързано, по-лудо – работиш, работиш, работиш. А тук е малко по-спокойно, хората са малко по-спокойни – работят, но имат време и за разходка, за излизане, за време със семейството си“, обяснява Орландо-Хосе Мартинез и допълва, че се припознава повече в начина на живот у нас.

Страната ни е по-привлекателна за него и по исторически причини. Тъй като в продължение на десетилетия по време на Студената война България и Куба са част от един и същ политически лагер, казва той, житейската философия на двата народа не е много различна. А това улеснява адаптацията му към тукашните условия. Поне отчасти.

Воден от тази мотивация, той пристига у нас преди 10 години и малко след това се запознава със своята съпруга. Сключват брак една година след първата си среща. Тя е адвокат, родена е в Пловдив, но двамата решават да се установят в София, защото „в столицата има най-много възможности“.

Днес те питаме…

Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате при търсенето на работа в IT сектора?
Loading ... Loading …

Към онзи момент професионалната кариера на Орландо-Хосе на българска земя също вече е в ход. Той е част от екипа на TELUS International Europe, където минават седем години от кариерата му.

Гледка към кубинската столица Хавана. Снимка: iStock

Въпреки че позитивните щрихи в тази история я карат да звучи фантастично, предизвикателства също не липсват. На първо място е езиковата бариера. Идвайки от Куба, неговият майчин език е испански. Учил е английски, опитва да научи и български с помощта на курсове, но това се оказва трудна задача, защото е зает с работата си. В крайна сметка незнаенето на езика не е проблем за кариерното му развитие, тъй като в България повечето хора в IT индустрията разбират и говорят английски. 

„Второто голямо предизвикателство беше, разбира се, че идвах от страна от третия свят в такава от първия. За мен беше шок, когато получих първата си заплата тук и тя беше по-голяма от това, което получаваш за пет години в Куба. Първоначално не знаеш какво да правиш с тези пари. После обаче се научаваш“, разказва с усмивка Орландо-Хосе Мартинез.

Разликите в климата също се оказват проблем. Докато в Куба годишните температури варират в диапазона 20-41 градуса, у нас амплитудите могат да достигнат от над 40 през лятото до -15 през зимата. В началото това оказва негативно влияние върху неговия организъм той постоянно се разболява, но с времето и това предизвикателство е загърбено.

Гледка към София.
Снимка: iStock

Днес Орландо-Хосе Мартинез е хардуерен инженер в HPE и не съжалява и за секунда, че е избрал България, която той нарича „Силициевата долина на Европа“, пред САЩ. 

„Тук има толкова много проекти. Ако отидете в Бизнес парк, всички са там. Големите компании имат офиси тук. Всички големи компании имат екипи за поддръжка в България. Страната е рай за телекомуникациите и технологиите. Наистина изживявам мечтата си“, категоричен е той и добавя: „Страната се развива, аз се развивам професионално, така че дори не ми е минавало през ума да се местя някъде другаде“.

Explore more

Виж
Figma обявите
Събрани на едно място
Right Arrow
Виж
Kubeflow обявите
Събрани на едно място
Right Arrow
Виж
Spring Boot обявите
Събрани на едно място
Right Arrow
Виж
Jasmine обявите
Събрани на едно място
Right Arrow

От корените в София до върховете на корпоративен Лондон

Докато Орландо-Хосе Мартинез вижда България като поле за сбъдването на своите мечти, Димитър Миланов решава да направи това в един от центровете на корпоративния свят – Лондон. Днес Дими, както го наричат приятелите му, е директор в Deloitte UK и ръководи екип от консултанти по вътрешен контрол, данни и дигитален риск, а пътят му до корпоративните върхове е изпълнен с интересни завои. 

Той пристига на Острова през 2008 г., около година след като страната ни влиза в Европейския съюз. Подобно на много българи тогава, заминава с желанието да получи по-добро образование. Така започва да учи психология в Университета в Нотингам. 

„Беше ми писнало да се занимавам с „какво иска да каже автора“. В Нотингам за първи път някакви хора ми казаха: „Отиди, прочети всички тези неща и ми кажи какво мислиш по темата“. Три години трябваше да мисля по всевъзможни екзестенциални въпроси, което ми беше изключително интересно. Спомням си например първия път, когато писах по темата имат ли права животните, или не“, разказва Димитър Миланов. 

След като завършва тази специалност, решава, че иска да стане юрист и в рамките на една година (и редица приравнителни изпити) придобива юридическа квалификация. Започва работа в правна кантора, но бързо разбира, че това не е нещото, с което иска да се занимава. Така решава да кандидатства за работа в Deloitte.

Сигурно се питате къде се пресичат правото, философията и киберсигурността. Димитър Миланов отговаря така: „Образованието само по себе си е един фундамент за всичко останало. Според мен са много малко местата, където има реално значение какво си учил. По-голямата част от нещата стават с практика. Колкото повече работиш с организации в определени сфери, толкова повече научаваш как се случват процесите.“

Но желанието само по себе си често не е достатъчно, за да стигне човек до ръководните нива в Big Four на консултантските компании в света. Димитър разчита и на един особен бекграунд, характерен за много български тийнейджъри от края на миналия век – интереса към интернет и тогавашния Web 2.0. 

„Тогава с моите приятели прекарвахме голяма част от свободното си време не само в игри, но и в правене на по-основни неща, свързани със системна администрация, мрежи, Linux и т.н. Въпреки че в момента не се занимавам със стриктно технически процеси в детайли, това ми помогна да разбера как те се променят във времето“, обяснява той.

Комбинацията от всички тези различни интереси му помага да започне като консултант в Deloitte и да продължи да трупа нови знания. Работи с клиенти, анализира данни, научава се да презентира информацията в структуриран вариант, така че да помага на хора, които са на по-високо мениджърско ниво. 

„На този етап всеки проект ти носи възможност да се учиш и да се развиваш. След това придобиваш умения да управляваш екипи и клиенти и разбираш как самата компания работи с тях. Развиваш професионализъм“, спомня си Димитър Миланов.

Вече като директор отдава професионалната си еволюция на две основни свои качества – готовността постоянно да учи нови неща и положителното отношение към обратната връзка, дори често тя да е критична. „Ако не си отворен към това, трудно ще растеш. Дали си в Deloitte, или на Марс – това са нещата, които най-много помагат един човек да бъде успешен и в професионален, и в личен план“, категоричен е той.

Днес Димитър Миланов живее със своята съпруга (също българка) и шестмесечния им син Артър в едно от предградията на Лондон. Въпреки че е на хиляди километри от България, следи ситуацията и вижда огромно развитие.

От една страна, количеството големи компании с бизнес операции у нас расте значително – независимо дали става въпрос за развойни центрове или за създаване на продукти. От друга – „въпреки политическата ситуация обществената среда се развива много позитивно“. И все пак не планира да се откаже от пътя на експата.

Изглед към лондонското сити. Снимка: iStock

„Обединеното кралство е най-големият пазар за професионални услуги в света, извън САЩ. Трудно мога да намеря такъв тип работа на това ниво където и да било в Европа. Затова, откакто започнах да израствам в Deloitte, не съм си мислил за връщане в България от професионална гледна точка“, казва Димитър. 

Но в заключение подчертава, че има много приятели, които се занимават с програмиране и смятат, че е по-добре да се приберат и да работят на някое от многото добри места, даващи им възможности за развитие в тяхната сфера.

Разбира се, дали Димитър Миланов ще се върне в България, а Орландо-Хосе Мартинез ще преоткрие своята родина, е въпрос на възможности и обстоятелства. Но засега и двамата продължават да вървят по пътя на експата. Път, който доказва недвусмислено, че за мечтите няма граници.