За разлика от големите градове, които разполагат с достатъчно ресурси, за да обезпечат доброто функциониране на градския си транспорт, тези от среден мащаб се сблъскват със сериозни трудности. Това заключение е валидно както за България и съседките ни, така и за страните от Централна и Западна Европа, а и за Северна Америка.
Технологиите, разбира се, може да бъдат решение на тези трудности, но тук се появяват други предизвикателства. Средно големите градове често имат много наследени и остарели решения, а нямат необходимите талант и мениджмънт, за да ги трансформират в системи, които отговарят на съвременните изисквания.
„Първо се появява една система, после друга, след това някой се е опитва да закачи мобилно приложение върху тях и накрая става хаос“, обяснява Павел Илиев, технологичен директор (CTO) на Modeshift.
За да отговори на тези предизвикателства пред градския транспорт в средните по размер населени места, преди седем години компанията започва да разработва Modeshift Transit Services Platform – MTSP.

Едно решение за всички проблеми
От Modeshift описват MTSP като „Office365 за градския транспорт“. И това е напълно заслужено определение.
На първо място, платформата обезпечава всички процеси, свързани с превозването на пътниците, продажбата на билетни продукти, организацията на работата на шофьорите и предоставянето на информация за разписанията и движението на превозните средства.
MTSP включва валидаторите в самите автобуси, които поддържат QR кодове, банкови карти или други специализирани носители. Организацията на работата на шофьорите също минава през системата, което дава допълнителна яснота за ежедневните им отговорности.

„Имаме и бордови компютри за автобусите, които се свързват с облака, и цялата тази информация се обменя в реално време“, казва Павел Илиев. Платформата управлява и информационните табла по спирките, които информират пътниците за точните разписания и закъсненията, когато има такива. За допълнително удобство на пътуващите тази информация се отразява в мобилно приложение и в уеб портал.
Освен със своята платформа обаче, българската компания променя транспорта в градовете и със своите разбирания за това как да функционира оптимално.
„За първия ни американски клиент инсталирахме системата си по време на пандемията в щата Пенсилвания, без никой от нас да е стъпвал в този град. Бяхме виждали само къде се намира на картата на САЩ. Когато започнахме работа с клиента и разгледахме тарифната му политика, се сблъскахме с нещо, наречено „трансфери“ – качваш се на един автобус, плащаш пълен билет, а на следващия доплащаш много малко. Нашата система обаче не поддържаше подобни функционалности“, разказва Павел Илиев.
В този момент пред Modeshift има две възможности – или да убеди клиента да премахне въпросните трансфери, или за два следобеда да въведе тази функционалност, което не е лесна задача. В крайна сметка се случва първото. Така второто пътуване става безплатно, ако пътникът може да докаже, че вече е платил за първото пътуване в градската мрежа А MTSP гарантира именно това.
„Една година по-късно клиентът беше изключително доволен, защото се оказа, че е спестил много разходи отколкото приходи, свързани с оперирането на кеш, и реши да не връща трансферите. Това беше в основата на положителната обратна връзка за системата от негова страна“, спомня си технологичният директор на Modeshift.


Да надскочиш хардуера и статуквото на градската среда
Днес MTSP се използва в над 40 града в Румъния, САЩ, България и Северна Македония, а още 10-12 са в процес на имплементация. Но, за да се случи това, Modeshift прескача редица препятствия.
„Най-голямото от тях беше нуждата от референции. Аз дойдох в компанията от Telerik – софтуерен продуктов бизнес – и бях свикнал да се направи демо и работата да е свършена. В Modeshift обаче ни питаха в кои други градове работи тази система. А ние в началото нямахме нито един град. Затова и най-трудното нещо с първите ни клиенти беше да ги убедим да ни се доверят.“
Решението? Парите, заделени за маркетинг, са пренасочени към това да се финансира интеграцията на системата в няколко града, които нямат бюджет да го направят сами. В първите си проекти компанията буквално подарява системата си. Но и това се отплаща по-късно.
„Освен това ние оперираме с много хардуер – валидатори, бордови компютри, POS терминали, вендинг машини за продажба на билети, информационни табла… Организацията на инсталацията, оперирането и поддръжката на този хардуер също беше препятствие“, продължава Павел Илиев.


В началото Modeshift се опитва да произвежда сама устройствата си, но с времето губи битката с китайските доставчици и днес произвежда само вендинг машини в своя фабрика в Румъния.
Това обаче се превръща в ново предизвикателство, но и в нови уроци. Системата е подложена на непрекъснат стрес – загуба на връзка, повреди и т.н. – затова компанията залага на автоматизацията и тестовете, а софтуерът се изгражда така, че да възстановява бързо прекъсванията.
На едни места Modeshift среща пълно разбиране за нуждата от осъвременяване на градския транспорт, но на други – съпротива. По думите на Павел Илиев това е функция на самите кметове – когато има будни градоначалници, всички надолу по системата осъзнават нуждата от модернизация, но има и места, където кметовете не са такива, и нещата се случват трудно. Дори да има хора на по-ниско ниво, които са наясно с тази нужда.

„Те жонглират с различни наследени системи и виждат, че нещата не се случват – не им излизат отчетите, не знаят колко хора по кои линии се движат, не могат да настроят разписанието както трябва“, акцентира той.
В такива случаи компанията търси помощта на консултанти, които работят с тези градове.
„Хората също оказват пасивен натиск. Те четат как се случват нещата на други места и имат желание при тях също да е по-добре. Гражданите на по-малки населени места искат същото ниво на обслужване, както в големите – да имат чисти автобуси, да идват навреме, да могат да платят по удобен начин. Това също ни помага“, разкрива технологичният директор на Modeshift.
Explore more
Мобилност отвъд градовете
Амбицията на компанията е нейната система да излезе извън рамките на градските райони и да започне да обезпечава междуградските линии. Това вече се случва в Румъния – основният ѝ пазар към днешна дата.
„Това е изначалната ни стратегия. Когато имаме клиенти, които поддържат междуградски превози, искаме да можем да отговорим на тези различни изисквания. Целта ни е те да нямат нужда от допълнителен софтуер“, обяснява Павел Илиев.

Друг фокус на Modeshift е дигитализацията на плащанията в градския транспорт. Той е особено важен за американския пазар, където все още се използват много физически пари за закупуване на билети.
„Системите, които подсигуряват това, са много сложни и скъпи, пълни с механика. По наши изчисления за всеки долар, приет по този начин, 10 цента отиват за разходи. Самите машини са по 10-15 хил. долара. Затова ние се опитваме да дадем алтернатива. Физическите пари трябва да изчезнат от градския транспорт“, категоричен е Павел Илиев.
Постигането на тези цели обаче е пряко свързано с хората, които стоят зад MTSP. А това са хора, които обичат да виждат смисъл и полза от работата си. И компанията успява да им го даде.
Ефектът Modeshift
Когато навлиза в Северна Македония, компанията е посрещната от система на 15 години – две приложения, SMS плащания и нищо от тях не работи. Седем месеца след като MTSP започва да функционира на пълни обороти там, всичко потръгва. И въпреки че миграцията е трудна, целият екип вижда ефекта от своя труд.
„Просто се видя, че тя се ползва и няма оплаквания. Това изключително много радва хората в екипа ни и ни дава енергия. Всеки иска да изпипа работата си, да я свърши по най-добрия начин. Всеки път когато някой измисли нещо ново и то проработи, както стана с първия ни клиент в САЩ, го празнуваме“, казва с усмивка Павел Илиев.
Какво обаче изисква самият той от екипа, който стои зад трансформацията на градския транспорт в десетки градове в Европа и Северна Америка?
По думите му успехът се свежда до две неща:
„От една страна, да не забравяме, че правим бизнес и че този бизнес е свързан с технологии. Искам разговорите, които чувам, да са свързани с това. От друга – искаме хората да си помагат. Това го обясняваме още на първите срещи. Когато някой се е захванал да помага на колегите си, искаме да го прави наистина. Трябва да има резултат, а не да се симулира помощ. Помощта между хората е много важна за нас.“