Ирина Радоева: Търсенето на висококвалифицирани IT специалисти ще продължи и през 2025 г.

Ирина Радоева е председател на Управителния съвет на Българската IT асоциация (БАИТ). В края на годината тя сподели за DEV.BG своите прогнози и очаквания за настъпващата 2025-а.

IT индустрията е водещ и определящ сектор за развитието на всички сфери от икономиката на всяка държава, така че нейното развитие ще се отрази и по-нататък на цялостното икономическо състояние в България. Във всички случаи държавата трябва да положи максимални усилия за подобряване на цифровата грамотност на обществото като основа за бъдещо национално развитие.

Конкретно за IT сектора е от значение дали една компания се занимава с хардуер или софтуерни решения и/или услуги, както и дали нейната дейност е насочена към българския, или към международния пазар. И в двете направления прогнозата ми е по-скоро неблагоприятна.

Предизвикателствата на хоризонта

За компаниите, свързани с националния пазар, и особено с държавната и общинската администрации, предстои трудна година, предвид нестабилното държавно управление, изоставането в усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, както и липсата на актуален бюджет за 2025 година. Конкурентно предимство ще имат фирмите, които успешно са внедрили разработки на база изкуствен интелект. България изостава и в това спрямо Европа, а Европа изостава спрямо САЩ и Китай.

Относно компаниите, които извършват изнесени услуги за фирми от други страни, трябва да се има предвид, че България вече не е дестинация с „евтина работна ръка“ и като се добави трудното прогнозиране на по-дългосрочните разходи, се очаква те да имат съществени затруднения.

Много от чуждестранните компании, които са имали изнесена дейност у нас, ревизират своите намерения (което е свързано и с липсата на предвидимост в политическата, а оттам и в данъчната обстановка). 

Едновременно с това няма голям приток на нови външни инвеститори. Въпреки това търсенето на висококвалифицирани IT специалисти ще продължи, като ще нараства и тяхното заплащане, не само поради увеличението на максималния осигурителен доход (МОД). Евентуален спад в търсенето може да има при такива, които нямат придобит опит и умения и е необходимо фирмите да инвестират допълнително.

По-добро образование = по-добри кадри

Нивото на подготовката на кадрите в средните и висшите училища оказва голямо влияние на възможностите за развитие на фирмите. За съжаление и в сферата на образованието има още какво да се желае. Работната група на БАИТ в областта на образованието анализира съществуващите слабости и провежда политика за подобряване на работата в направления като НВО (националното външно оценяване), което към момента не отсява талантливите деца, за да ги насочва към специализираните училища – математически и професионални гимназии с ИКТ насоченост. 

Препоръчваме и връщането на Национална програма „IT бизнесът преподава“, която отпадна поради липса на финансиране, и която би помогнала за доближаване на учебните програми до изискванията на пазара.

Перспективи и възможности

Благоприятна възможност виждам при компаниите, които създават собствени високотехнологични продукти и услуги за чуждия пазар, особено за САЩ – там вероятно ще има оживление. Всъщност такава трябва да бъде и визията на българския IT бизнес – създаване на собствени продукти и услуги, които са иновативни и с висока добавена стойност, както и търсене на свободни пазари за такива продукти и услуги. Специално внимание да се обръща и на нишови възможности. 

Очаквам да има голямо развитие на стартъп бизнесите, създаващи продукти с изкуствен интелект или с идеи как същестуващи решения на утвърдени вече компании могат да бъдат развити и подобрени. Тук трябва да се отчете, че компании, които работят за европейски потребители, трябва много добре да съобразят дейността си с европейските регулации, особено с цифровите актове.

Важна и предстояща работа на държавата е да бъдат приети измененията по Закона за киберсигурност, чрез който е транспонирана Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS2). Традиционно България изостава и тук и експертите отчитат, че общото ниво на киберсигурност на цифровата инфраструктура е ниско.