Публикувано на: 19 декември, 2024Ръст или спад? Забавяне или ускоряване? Липса на достатъчно работа и висококвалифицирани кадри? Вероятно сте чували част от тези думи по адрес на IT индустрията у нас през отиващата си година, включително и в Job Board-a на DEV.BG, където често публикуваме данни за пазара на труда и тенденциите, свързани с tech специалистите у нас.
Днес за прогнози и коментари за настъпващата 2025 г. питаме лидерите на водещи IT организации в страната – AIBEST, БАИТ, БАСКОМ, BESCO, БРАИТ, както и регионалната Асоциация IT Стара Загора.
По-подробни анализи, които ни предоставиха някои от тях, ще видите и в медийната секция на DEV.BG през следващите седмици.
„Високотeхнологичният сектор в България е на кръстопът.“
Думите са на Илия Кръстев, председател на AIBEST, главен изпълнителен директор на A Data Pro и член на Управителния съвет на БРАИТ.
„Решенията, които вземем днес – било то в образованието, политиките или инвестициите – ще определят траекторията ни за десетилетия напред. Чрез иновации, разширяване на таланта и укрепване на регионалното лидерство можем да осигурим устойчив растеж и да затвърдим позицията на България като глобален лидер в услугите с висока добавена стойност.“
Oчакванията му са, че облачните технологии, киберсигурността и дигиталната трансформация остават основни области на развитие. „Освен това интегрирането на технологии като блокчейн и Интернет на нещата (IoT) ще трансформира редица индустрии в България“, допълва той.
Кръстев подчертава, че AI е само част от уравнението. „Сливането на изкуствения интелект с други технологии ще създаде изцяло нови екосистеми, принуждавайки бизнеса да иновира още по-бързо.“
Според него България все още е сред водещите държави в Югоизточна Европа от гледна точка на икономическа конкурентоспособност. „За да запази тази лидерска позиция, България трябва да адресира ключови предизвикателства като непредвидими данъчни политики и ограничен пазар на труда“, казва председателят на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Илия Кръстев е на мнение, че 2025-а ще бъде година на сътрудничество. „Сътрудничеството между държавата, академичните среди и частния сектор е от решаващо значение. Нуждаем се от ясни политики, които да насърчават изследванията и разработките, както и от подкрепа за стартъпи, за да изградим по-устойчива иновационна екосистема.“
Loading …IT компаниите остават важни за развитието на България
IT секторът ще расте като дял от икономиката и през 2025 г. според изпълнителния директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), Добромир Иванов. По думите му повече възможности за местните IT компании се отварят и поради факта, че България има ниска степен на дигитализация и внедряване на изкуствения интелект (AI).
„През 2025 г. се очаква да стартират новите early stage фондове на Фонда на фондовете, както и Фондът за технологичен трансфер. Целта е да се сложи повече фокус върху deep tech и връзката на предприемачите и науката“, заяви той.
И през новата година организацията ще продължи да следва целите си, а очакванията са нейните членове да станат повече от 1000. „Вярваме, че въпреки политическата нестабилност темите, за които се борим, като визите за дигитални номади, Закона за насърчаване на инвестициите, инвестициите на пенсионните фондове във VC фондове, ангелските инвестиции и много други, са консенсусни и ще успеем да ги реализираме през следващите месеци.“
Според Добромир Иванов у нас трябва да се говори повече „накъде отиваме като държава“. „Липсва разговор за визията на България и за мястото ни в света през следващите десетилетия. Вярваме, че именно предприемачите от технологичните индустрии може да бъдат гласът, който задава адекватна посока на развитие на страната ни и ще търсим още начини как да сме полезни не само на компаниите, но и на обществото като цяло“, отбеляза изпълнителният директор на BESCO.
За 2025 г. очакванията му са, че по-обсъждана ще стане и темата за иновации в отбраната на фона на геополитическата ситуация.
Факторите „политическа обстановка“ и „инвестиции“
Председателят на Управителния съвет на БАИТ, Ирина Радоева, също е на мнение, че IT индустрията ще продължи да бъде ключов фактор за икономическото състояние на страната.
„За компаниите, свързани с националния пазар и особено с държавната и общинската администрации, предстои трудна година, предвид нестабилното държавно управление, изоставането в усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, както и липсата на актуален бюджет за идващата година.“
Според Радоева конкурентно предимство ще имат тези, които внедряват AI разработки в практиката си. „България изостава и в това спрямо Европа, а Европа изостава спрямо Щатите и Китай“, коментира тя.
Друга ключова тема е киберсигурността. „Важна и предстояща работа на държавата е да бъдат приети измененията по Закона за киберсигурност, чрез който е транспонирана Директивата за мрежова и информационна сигурност NIS2. Традиционно България изостава и тук и експертите отчитат, че общото ниво на киберсигурност на цифровата инфраструктура е ниско.“
Ирина Радоева предупреждава още, че България вече не се възприема като място с „евтина работна ръка“. „Много от чуждестранните компании, които са имали изнесена дейност у нас, ревизират своите намерения, което е свързано и с липсата на предвидимост в политическата, а оттам и в данъчната обстановка. Едновременно с това няма голям приток на нови външни инвеститори“, допълва тя.
Очакванията ѝ обаче са търсенето на висококвалифицирани IT специалисти да се задържи, а с това ще се увеличават и техните заплати. Радоева посочва, че има какво да се желае и в сферата на образованието, като подготовката на кадри в училищата и университетите се отразява на развитието на компаниите. В тази посока от БАИТ вече вземат мерки с работната си група в областта на образованието, като препоръчват и връщането на Национална програма „IT бизнесът преподава“.
Explore more
Силата на регионалните организации
Регионалните IT организации продължават да бъдат активни на местно ниво и сред най-изявените тази година несъмнено е Асоциация IT Стара Загора.
Председателят Боряна Пейчева отчита като успех откриването на нова гимназия в IT направление през 2020 г., а през последните пет години с екипа ѝ са провели близо 100 инициативи. Тази година Асоциация IT Стара Загора организира и първа среща на IT компаниите от малки населени места.
„Какво очакваме за 2025 г.? За сектора в страната – все още не можем да кажем със сигурност. Ръст ще продължи да има, но и през 2025-а ще е по-скоро близък до този през 2024 г. – около 12-15%, отколкото да се цели към традиционните 25-30% в годините преди това. Моето мнение е, че ще има и нови инвестиции. Само за тази „слаба“ година за сектора данните отчитат 450 нови IT компании на пазара“, отбеляза тя.
На този фон обаче очаква както навлизане на големи играчи с развойни центрове у нас, така и изтегляне на големи компании от пазара, което по думите ѝ се случва през последните две години.
Боряна Пейчева смята, че потенциалът на България и конкретно на Стара Загора ще продължи да се разгръща. „Честно казано, очаквам повече сделки за финансиране и придобивания на български компании през идната година. Нещата се задвижиха и имаме информация по различни канали, че световните компании следят българския IT бизнес и интерес има дори към фирми в Стара Загора.“
Заплати, AI, спад в търсенето на хора
И през новата година Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) ще следва целите си за развитието на IT сектора. Според председателя на Управителния съвет на БАСКОМ, Крум Хаджигеоргиев, ръстът на сектора продължава, а това потвърди и годишният доклад „Барометър 2024“.
„Той обаче не е 25%. Ръстът на сектора, който ние очакваме, е около 10-15%. Свързан е и с това какво се случва на пазара на труда“, коментира Хаджигеоргиев за DEV.BG по-рано през 2024 г. Коментарът му потвърдиха и данните за 2023-та – според БАСКОМ ръстът e 16,5%, a очакваният за отиващата си година е 12,4 на сто. Повече по темата вижте тук.
Според Крум Хаджигеоргиев спадът в търсенето на хора се дължи на множество фактори и се стабилизира. „Бизнесът започва да се връща към ръст, което означава отново с някакво забавяне, че и на пазара на труда ще започне отново да има търсене. Темповете няма да са като постпандемичните, но започва възстановяване на търсенето и съответно на пазара на труда. Въпросът е кога ще го видим – очакванията ни са това да се случи през следващите 12-18 до 24 месеца“, допълни той в разговор през август.
В момента според данни на DEV.BG у нас работят около 66 хил. IT специалисти. Хаджигеоргиев коментира, че успоредно с бизнеса, растат и заплатите. „Вероятно има индивидуални случаи, при които компании наемат на по-ниски нива. Тук въпросът обаче е на по-ниски нива от какво? От безумно високите преди година и половина, които не даваха стойността, която си струва, за да са платени?“
Тази година проучването на БАСКОМ показа, че 100% от софтуерните компании у нас вече възприемат изкуствения интелект (AI).
„Ако представляваме индустрия в България с висока добавена стойност, изкуственият интелект помага тя да става още по-висока. Това ни помага да станем по-силен сектор, защото добавяме повече и повече стойност не само за компаниите, а за цялото общество“, смята Хаджигеоргиев.
Един за всички, всички за един
Тази година Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) обяви обединение на асоциациите, клъстерите и компаниите, които са част от високотехнологичната икономика на страната.
Доброслав Димитров е начело на БРАИТ, откакто през 2023 г. БАСКОМ пое председателството за две години.
„Това безпрецедентно обединение, което постигнахме за година и половина, ни прави много горди. Над 30 организации членуват в него и надхвърляме 20% от икономиката. Тези 20% в момента не участват в националния диалог. Затова за нас е важно да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество – там, където работодатели, държава и синдикати разговарят, им липсва огромна част от информацията, която всъщност е при нас“, подчерта той.
Димитров посочи като приоритети на БРАИТ достъпа до талант, развитието на средата и върховенството на закона.
Той отново обърна внимание и на целта на организацията да бъдат създадени 10 нови технологични училища в страната, в допълнение към петте, изградени и функциониращи към момента. „Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически“, коментира Димитров.
Напредък в изграждането на технологични учебни заведения се отбелязва във Враца и Смолян.
Няколко думи и от Светослав Димов, главния изпълнителен директор на DEV.BG
Когато говорим за развитието на IT индустрията в България, е важно да направим следното разграничение – през последните 18 месеца се говори често за забавяне на индустрията, което е грешно поднесена информация. Има забавяне в ръста на индустрията.
Каква е разликата? В чисто икономически смисъл „забавяне на индустрията“ означава оборотът или броят заети в дадена индустрия да намалява. „Забавяне на ръста“ означава, че индустрията продължава да расте, но с по-бавен темп в сравнение с предишни периоди. И наистина, ако през по-голямата част на последните 10 години индустрията нарастваше с над 20% годишно, за 2023 г. и 2024 г. (прогнозно) ръстът е между 10 и 20%.
За 2025 г. очакваме тенденцията да се запази – ръст ще има, но той няма да е бурен. Броят на отворените позиции на пазара ще се покачи слабо. Ситуацията остава трудна за хората, които тепърва навлизат в индустрията.
Очаквам да има натиск върху заплащането в сектора заради все по-близките нива на разход на услугата в България, сравнено с по-големи пазари като Полша. В най-горещите сфери, като например Cybersecurity и Data Science, може да видим покачване, но като цяло нивата на заплащане ще се запазят.
В краткосрочен план (2025 г.) геополитическата обстановка и глобалните финансови политики ще имат най-голямо отражение върху развитието на индустрията.
А какви са вашите очаквания и коментари за развитието на IT сектора през 2025 г.? Има ли какво да добавите към анализа на нашите събеседници? Пишете ни на [email protected]!
