Публикувано на 7 август 2025 г.Въпреки че са част от българското законодателство от далечната 2011 г., т.нар. „Сини карти на Европейския съюз“ придобиха повече публичност в последните години. Въведена с цел привличане на висококвалифицирани специалисти от страни извън ЕС, тази мярка претърпя значителни промени, за да може да отговори на развиващите се нужди на българския бизнес.
Един от двигателите на тези промени е BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Сред основните цели на организацията е България да стигне средния европейски стандарт на живот в следващите 15 години. Но това може да се случи само с бързи и ефективни реформи, които подобряват средата за бизнес. Достъпът до талант и качествена работна ръка се оказва едно от най-важните условия за постигане на тази цел.
„Сините карти“ – отговор на липсата на квалифициран талант
„За съжаление много млади хора напускат страната, не се раждат достатъчно деца, образователната ни система е под всякаква критика. Така че ние сме в ситуация, в която имаме нужда от висококвалифицирани таланти и кадри от цял свят“, категоричен е Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO.
В същото време, добавя той, България е по-вероятно да привлече хора от бившите съветски републики и Балканите, отколкото западноевропейци, които нямат нужда от „Синя карта“. Затова и тя се превръща в изключително важен инструмент за достъп до висококвалифициран талант.
„Преди близо две години успяхме да се преборим да се случат определени промени, които подобриха средата. Тогава се съкрати срокът на издаване. Преди достигаше до 8 месеца, което беше неработещо. Направихме така, че да се признава не само дипломата за висше образование, а и опитът. В IT сектора например има много хора, които нямат висше образование, но са квалифицирани“, обяснява Добромир Иванов.
Сред другите промени от последните години е удължаването на срока на валидност до 5 години и сливането му след това със статута за постоянно пребиваване, както и улесняването на процеса по смяна на длъжност или работодател.
Loading …Историята на един чуждестранен IT специалист
Когато през 2022 г. започва руската пълномащабна инвазия в Украйна, front-end програмистът Олександър Ткаченко решава да изчака известно време, за да види какво ще се случи в страната му. Бързо обаче разбира, че е време да потърси нов дом за себе си и за своето семейство. Членството в ЕС, доброто отношение към украинците, стандартът на живот и близката култура превръщат България в първи вариант за него.
„В България (особено в София) има много офиси на международни IT компании. Като front-end разработчик това беше голямо предимство за мен. Взехме предвид и общия миграционен натиск. Когато заминавахме, страни като Полша вече бяха приели много голям брой бежанци, което можеше да затрудни интеграцията ни там“, спомня си Олександър.
У нас той е със статут на временна закрила, който се предоставя само за една година, а решението за удължаването му обикновено се взима в последния момент. Това, заедно с редица ограничения (като невъзможността да регистрира кола или да си отвори лесно банкова сметка), го мотивира да получи по-официален и широко признат документ, какъвто е „Синята карта“. И тъй като бързо си намира работа в местна компания със собствен правен отдел и няколко украински служители, смята, че процесът няма да бъде особено сложен.
„Но ми казаха, че е сложно и отнема много време и че ще ми трябва университетска диплома, която да съответства директно на работата ми. Работя като front-end разработчик и макар да имам диплома за висше образование, тя не е свързана с IT. От друга страна, наемането на човек със статут на временна закрила е много по-лесно за компанията“, продължава с разказа си IT специалистът.
Същото се повтаря с негова колежка, когато се мести в по-голяма IT компания. Но дори работодатели, които са готови да преминат през процедурата, споделят съображения.
В началото на годината Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture в България, коментира пред DEV.BG, че „процесът за изкарване на разрешително за работа за чужденци е просто трагичен, а той трябваше да бъде улеснен от т.нар. „Сини карти“. „Много асоциации работиха за внедряването им, но сме доникъде. Стигнали сме донякъде, но не е достатъчно. Това е нещо, което държавата може да направи много лесно“, акцентира той.
„Преди пет години нямахме нито един чуждестранен служител. Тази година ще станат над 30. Така че се възползваме от „Сините карти“, въпреки че има още какво да се желае. Процесът на издаване все още е доста сложен и непредвидим. Шест месеца не успяхме да промотираме един човек в мениджърска позиция, защото не знаехме какво да правим“, сподели тогава и Радослав Николов, управител на SAP Labs България и SAP Lab SEE, който включва България, Румъния и Сърбия.
Нещата все пак се променят към по-добро.
Explore more
Темата с таланта – много повече от „Сините карти“
И по всичко личи, че държавата не е останала глуха за критиките на бизнеса и усилията на организации като BESCO. През юни Народното събрание прие окончателно промени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), които не само адресират процеса по издаване на „Синя карта“, но и за първи път въвеждат законодателство за т.нар. „дигитални номади“. (Тук можете да видите и публикация на DEV.BG по темата за дигиталните номади.)
„Става дума за чужденци, които имат работодател извън ЕС. Другият вариант е да са собственици, съдружници, акционери или законни представители на дружества, учредени в държави извън ЕС, или да са специалисти на свободна практика и да могат да работят дистанционно чрез информационни технологии“, обяснява Катерина Бъчварова от Адвокатско дружество „Тончева и партньори“, правен партньор на BESCO по тази тема.
По друг начин казано, това са хора, които си имат работодател извън България, и идват у нас, без да има риск да конкурират местните специалисти за работни места. В същото време обаче харчат средствата си у нас, стимулирайки местната икономика.
Ако се върнем обаче към „Сините карти“, там, казва Добромир Иванов, остава един огромен проблем – липсата на дигитализация на процеса по кандидатстване. Той включва различни държавни институции, което го забавя.
Електронна система има. „Нашата информация обаче е, че тя не се използва. Явно има някакви дребни пропуски – не толкова в системата, колкото в нормативната логика на процеса, които пречат на някои от институциите да я използват. Много е важно тези пропуски да се поправят. Мечтата ни е цялата процедура да се случва за няколко седмици, а не да се точи с месеци. Имаме нужда от хора, и то такива, които идват с опит и знания“, категоричен е изпълнителният директор на BESCO и дава пример с Нидерландия, където процедурата отнема 2 седмици (в България – най-малко 2 месеца).
Но, тъй като „темата с трудовата миграция и привличането на талант е много по-широка от „Сините карти“, организацията си е поставила цел да прокарва и други инициативи.
Например от BESCO настояват чуждестранните студенти да могат лесно да останат и да започнат работа в България. Доскоро разрешенията им за пребиваване изтичаха през месец май в годината на завършване, докато дипломите се издават чак юли или септември.
Това ги принуждаваше да напуснат страната, да изчакат и едва после да кандидатстват за работа – нещо, което малцина правят. След промени в ЗЧРБ от юни чужденците, приети като редовни студенти във висше училище в България, вече могат да получат разрешение за продължително пребиваване за последната година за срок от 18 месеца. Това позволява на завършващите чуждестранни студенти да останат легално в страната, да получат дипломата си и да кандидатстват за работа, без да я напускат.
„Трябва да се вдигне и процентът на чужденците, които могат да се назначават в една компания. За повечето фирми в момента той е 20%, което е прекалено малко. Трябва да са поне 50% – имаме проблем с демографията, а нямаме никакви проблеми с безработицата“, казва Добромир Иванов.
Междувременно Олександър Ткаченко планира заминаване за Съединените щати, като кандидатства за виза EB-1A, често наричана „виза за хора с извънредни способности“. Още в самото начало крайната му цел е да стане част от американската технологична екосистема.
Колко други tech специалисти са минавали през подобни процедури? „Преди се издаваха по 200-300 „Сини карти“ на година. В момента с преиздадените те са 1000. Но ние имаме много по-голям капацитет“, категоричен е изпълнителният директор на BESCO, Добромир Иванов.
