По това време на годината азиатският остров Борнео е по-дъждовен, но все така приветлив с топлото време, тюркоазените плажове и гостоприемните хора.
Оттам за разговор с DEV.BG се включва Мария Стоянова, която живее основно на Бали през последните месеци, предшествани от сноуборд приключения в Япония и сърф в Гран Канария. Следващата дестинация са пистите в грузинския ски курорт Гудаури. Но Мария не е просто пътешественик. Тя е дигитален номад и един от близо 35 млн. души, които водят подобен начин на живот.
От всички тези дестинации работи по специалността, която е завършила – маркетинг в туризма. Партнира си само с чуждестранни фирми, за които казва, че ценят повече нейните труд, хъс и постоянство.

Свободата на новото време
Мария е един от примерите за хора, които избират живот on the go и съчетават професията си със страстта към нови култури. Зад този remote режим на работа стои и световна тенденция, която трансформира цели икономики, включително българската. Затова и в Job Board-a на DEV.BG има отделна категория, която позволява именно баланс между пътувания и работа от всяка точка на света.
Самата Мария се запалва по дигиталното номадство именно в България. Преди седем години организира няколко събития в първия co-working център в Банско и постепенно започва да навлиза в средите на „пътуващия офис“.


„Срещите ми с хора, които работят това, което обичат, ме вдъхновиха. В тази среда царят енергия, любопитство, уважение и отворено съзнание“, спомня си тя. „В Бали работният ми ден е от 15:00 ч. до 23:00 ч., а всяка свободна минута запълвам с ново приключение. Това е животът, който съм избрала, и не смятам, че трябва да чакаме специален момент, за да започнем да се наслаждаваме на него.“
И въпреки че до голяма степен са независими едни от други, дигиталните номади имат своята активна общност. Обединяват ги платформи като Nomads.com, където всеки може да сподели мнението си за даден град, от който е работил. До редакционното приключване на материала Варна се класира на 31-во място според критериите на сайта и е изчислено, че месечните разходи за дигитален номад са малко над 2 хил. долара. Бургас попада на 49-а позиция и се оказва с около 700 долара по-скъп. София е на 121-во място.
„Винаги планирам да прекарвам време на места, на които има други дигитални номади. Така най-лесно се влиза в дестинацията. Дори и да не се социализираш само с чужденци, винаги е хубаво да има хора, които са утъпкали пътя“, казва Мария.

Навсякъде, където ходи, използва co-working пространства и споделен подслон с уточнението, че лично тя предпочита вилите със самостоятелни стаи и обща кухня или офис пред хостелите. „Обикновено са доста по-скъпи от това да си наемеш собствен апартамент и да посещаваш събития, но има и полезни страни“, допълва тя.
Една от тези полезни страни са новите (и все по-дефицитни) умения, които е придобила благодарение на контакта си с други дигитални номади – толерантност, увереност, гъвкавост, търпение, познания за различните страни и култури. „Научих се да се фокусирам върху наистина важните неща, а не например, че полетът е закъснял с час. Научаваш се да намираш бързи решения на чести проблеми без много стрес“, казва Мария.

Да бъдеш дигитален номад – повече лесно или повече трудно?
За да привличат тези таланти в дългосрочен план, някои държави въведоха или обмислят да въведат специални визи, за да улеснят законните им пребиваване и работа. От 2024 г. Индонезия има опция за remote worker visa, която позволява до една година престой с възможност за еднократно подновяване.
В момента Мария Стоянова има 30-дневна виза, която може да удължи с един месец. Другият вариант е да напусне страната за кратко и отново да се върне за 30 дни (този „трик“ се нарича visa run). „На почти всички дестинации, на които съм била до момента, посещенията до три месеца са доста лесни за нас, българите, включително в държави извън ЕС като Япония“, обяснява тя и допълва, че докато пътува и работи по света, плаща всичките си осигуровки и данъци в България.
Идеята за дългосрочна виза за дигитални номади отговаря и на тенденцията за „бавно номадство“ (т.нар. slomading), при която тези таланти остават за по-дълги периоди на едно и също място, за да намалят умората от постоянното пътуване, да постигнат още по-добър баланс между професионалния и личния живот и да се интегрират в местната култура.





По данни на Resume.io четири държави от ЕС – Испания, Италия, Португалия и Франция, са сред 10-те най-предпочитани дестинации за дигиталните номади в света и повечето от тях вече имат специални визи. Ако IT специалист от България започне remote работа, която например си е намерил чрез нашия Job Board, може да се насочи към дестинация от блока, без да му е нужна специална виза за пребиваване.

Снимка: iStock
Ако обаче планира живот на дигитален номад извън ЕС, то десетки държави вече могат да му го предложат. Сред тях е съседна Турция, където българи могат да кандидатстват за такъв документ.
В Япония специалната виза важи за шест месеца и се издава само на граждани от предварително одобрен списък с държави, сред които отново е и България. Документът позволява на човека да се премести там с цялото си семейство.
Подобна идея има и в Тайван, а списъкът продължава с екзотични дестинации като Бахамите и Сейшелите, които предлагат до една година престой.
Explore more
Добре дошли в България!
Според Българската предприемаческа асоциация (BESCO) повечeто дигитални номади по света са висшисти с ценно ноу-хау, което пренасят на редица дестинации у нас – Банско, Боровец, Велико Търново, Пловдив, Черноморието и дори на село.

„Дигиталните номади са широко разпространен инструмент в почти цяла Европа, с който се привличат високообразовани кадри. Те работят предимно в технологичните и креативни индустрии и, освен че харчат парите си в България, промотират красивата ни природа, богатите ни история и културно наследство по света“, разказва Александър Нуцов, директор „Стратегия и политики“ в BESCO. По думите му това превръща тези хора и в посланици на страната по света, което помага за имиджа ни като хъб за иновации.
С оглед на прогнозите, че догодина българските бизнеси ще търсят над 260 хил. служители, страната ни може да се възползва и от други свои предимства, с които да ги привлече – сравнително ниските разходи за живот и жилище в сравнение със Западна Европа, качеството на храната и обществения транспорт, многото споделени работни пространства и възможностите за приключения след работа. И не на последно място – високоскоростен интернет, без който никой номад не може да бъде дигитален.
България все още не предлага виза за дигитални номади, а чужденците, които работят временно тук, използват краткосрочни туристически решения. От BESCO подкрепят разработването и въвеждането на едногодишна виза за този вид специалисти с опция за подновяване до пет пъти.
„С нея ще привлечем широк кръг от хора и тъй като се конкурираме с около 60 държави, които в момента имат такъв тип специално разрешение за пребиваване, икономическите ползи за страната ще са значителни, още повече че някои от тези хора впоследствие могат да решат да се установят в страната и да развиват бизнес тук“, коментира още Александър Нуцов.
Той допълва, че като всяко друго разрешение за пребиваване – сини карти, стартъп визи и подобни, дигиталните номади също ще преминават през проверки и цялостен процес за издаване на виза. За целта от BESCO вече са провели редица срещи с българските власти. „Оттам нататък, когато човек получи такова разрешение и дойде в България като дигитален номад, ползите са и за икономиката, и за бизнеса, и за туризма“, категорични са от организацията.
Значението на дигиталните номади за страната
Така в България се очертава нужда от фокусиран поглед как дигиталните номади да се превърнат в работещ елемент от цялата икономическа картина, която към момента включва спад на преките чуждестранни инвестиции.
„Дигиталните номади могат да допринесат за развитието на бизнес средата в България, като създават собствени компании, споделят ноу-хау и действат като бизнес ангели или инвеститори. Привличането на повече номади може да донесе между 17 и 35 млн. лева годишно като директни инвестиции в икономиката, а вторичните ефекти включват популяризирането на България като туристическа дестинация“, коментира още Александър Нуцов от BESCO.


Страната ни може успешно да се конкурира за този финансов ресурс с държави като Гърция, Румъния и Хърватия, които от няколко години предлагат специални визи за дигитални номади. По информация на BESCO Хърватия например приема около 150 номади месечно или близо 2 000 годишно, а Румъния също се стреми към подобни резултати.
„Искаме да наваксаме на законодателно ниво, като създадем необходимата рамка за привличане на дигитални номади. България има твърде добри конкурентни предимства, които могат да я направят още по-привлекателна от нашите конкурентни държави“, подчертават от BESCO.
И докато чакаме визата за дигитални номади да стане реалност и у нас, Мария Стоянова споделя простичката си рецепта за живот като дигитален номад.
стъпка 1: Намерете си дистанционна работа или направете сегашната си такава.
стъпка 2: Прекарвайте времето си с други номади, като можете да започнете от Bansko Nomad Fest 2025.
Ако и вие си търсите опция за remote работа, отворените IT позиции, които може да заемате от Америка, Бали или Япония, са достъпни в нашия Job Board.