Публикувано на 23 май 2025 г.В последното десетилетие България си извоюва статута на технологичен хъб не само на Балканите, но и в цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Страната ни успя да привлече като работодатели множество водещи глобални компании. Това не само доведе до най-висок ръст на IT сектора ни в целия регион, но и разви местна предприемаческа култура в сферата на технологиите.
Това се вижда и от разпределението на tech компаниите в Job Board-a на DEV.BG според тяхната националност. 40,6% от общо 1615 бизнеса с профил в платформата ни идват от чужбина.
„Не гледаме на държавите от Балканите като на преки конкуренти, а като на партньори, с които искаме да работим. През годините сме разработвали съвместни инициативи, инвестирали сме време и средства в това да помагаме за развитието на нашите съседи, особено Албания, Косово, Молдова, Република Северна Македония. Развитието на региона е и наше развитие. Уверен съм, че в бизнеса печелят тези, които най-добре може да се позиционират като водещи партньори и дават добавена стойност на всички по веригата, а не онези, които убиват всички след тях“, казва Георги Брашнаров, основател и дългогодишен председател, а към момента член на Консултативния съвет на БАСКОМ, както и CEO на Немечек България.
Според прогнозата на DiMarket българският IT сектор ще расте с годишен темп от 3,2% между 2025 г. и 2033 г., докато за по-широкия източноевропейски пазар очакванията са за 4,5%.
Данните от последния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) говорят за забавяне на ръста на приходите през следващите години. За 2024-та се очаква той да бъде 12,4% при малко над 28 на сто две години по-рано.
Какъв извод за бъдещето на българската IT индустрия можем да направим от това? По всичко личи, че не могат да бъдат изключени нито позитивните, нито негативните сценарии.
Предимствата на България като IT дестинация
За да прогнозираме бъдещето, трябва да погледнем към миналото и да си отговорим на въпроса как страната ни излезе на глобалната технологична карта.
Факторите за това са много. На първо място, България има традиции в математическото и технологичното образование, което дава една стабилна основа за професионалисти.
„Затова и много международни компании навлязоха тук още преди 20 години. Те помогнаха за изграждането на добри специалисти и за тяхната експертизата – не само технологична, но и как работят различните индустрии. Това помогна за бурния растеж през последните 10-15 години“, казва Николай Пенев, управляващ директор на международната service компания Sigma Software.
Освен хората, той вижда като друго основно предимство на България репутацията. По думите му през последните десетилетия страната ни си е изградила името на добра IT дестинация за международни компании както от Европа, така и от Северна Америка.
„България отдавна не е просто оutsourcing център, в който се търси единствено и само най-ниска цена. Още преди години направихме нужните еволюционни крачки напред и се ориентирахме към непрекъснато повишаване на качеството на работата, услугите и продуктите, които изнасяме. Защото само това може да гарантира, че с времето ще останеш конкурентоспособен и ще бъдеш печеливш“, потвърждава и Георги Брашнаров от Немечек България.
Като основател на tech компания той дава пример със софтуерния сектор, който от една малка частица от българската IT екосистема в началото, сега държи най-голямото парче от пая. 85% от неговата работа е за износ.
„Приехме, че непрекъснато трябва да се развиваме. Ясно осъзнавахме, че е важно постоянно да се учим и да се променяме, да следваме доказани успешни модели от Европа и Северна Америка, различни от масовия outsourcing във Виетнам и Индия например“, спомня си Брашнаров.
Това още в началото налага разбирането, че българската индустрия може да се сблъска със скорошни проблеми, ако не се ориентира към високоиновативни модели. Тя трябва да може с годините да добавя качество и допълнителна стойност към продуктите и услугите, които предоставя, „а не просто да бъде изпълнител на чуждата воля“.
Loading …Ръка за ръка с държавата?
Ако се върнем към статистиката, през следващите години ръстът на българската IT индустрия се очаква да е по-бавен от средния за региона.
„Не трябва да слагаме розовите очила. Трябва да сме наясно, че има много трудности. Нашето конкурентно предимство спрямо някои от големите играчи в региона все повече намалява. Но това е възможност за нов път напред“, смята Николай Пенев от Sigma Software.
По думите му от количествена гледна точка България много трудно може да се пребори с държави като Полша, Румъния и Украйна, които имат много по-големи пазари. „Трябва да търсим нашите предимства на друго място – по-специфични знания, по-висока добавена стойност, по-адаптивни умения“, смята той.
„Несъмнено изоставаме в реформата на българското образование. А за индустрия, която разчита на образовани хора, това е проблем. Не можем да се похвалим и с по-интересни начини за привличане на инвеститори. Но не смятам, че това е нещо, което може да ни спре“, допълва Георги Брашнаров, визирайки ролята на държавата за развитието на IT сектора у нас.
Това е тема, по която двамата имат различни гледни точки.
Полша и Румъния имат много благоприятни държавни стимули за IT сектора, което подпомага инвеститорите и компаниите, казва Николай Пенев. И не става дума само за данъчни стимули, а за цялостен пакет, насочен към IT сектора. Неговата цел е да осигурява подкрепа за поддръжката на стабилност в турбулентни времена и условия за развитие.
„В България е обратното – имахме негласно разбирателство с държавата, че не искаме да ни се помага, само да не ни се пречи. Затова бурното развитие се случваше в отсъствието на всякакви държавни стимули. Сега обаче е необходимо да бъде утвърдена една целенасочена държавническа визия. Пакет стимули, които да привлекат допълнителни инвестиции, да разширят обхвата и да подкрепят развитието на сектора“, категоричен е управителят на Sigma Software.
Не така мисли Георги Брашнаров. Според него именно липсата на каквато и да било държавна подкрепа е направила българската IT индустрия много по-устойчива.
„Никога не сме имали истинска държавна подкрепа, но за либертариански мислещ човек като мен това не е нещо лошо. Липсата на зависимост от държавата помогна на българската софтуерна индустрия да се изгради напълно самостоятелно, съобразявайки се единствено с пазарните принципи. Защото всяка подобна помощ носи риска да те направи мързелив и недостатъчно предприемчив“, споделя визията си той.
Брашнаров признава, че в България няма държавни стимули за развитие на този бизнес, но е категоричен, че технологичната ни индустрия е надхвърлила нивото, на което трябва да се подкрепя по този начин.
„Би било добре да има програма за намаление на данъчни и социални плащания за софтуерните инженери, примери за което виждаме в Република Северна Македония, Румъния и Сърбия. Но това всъщност са краткосрочни мерки, които може да помогнат, когато си много малък. На нашето ниво в момента те не са критично препятствие“, добавя Брашнаров.
Освен това, твърди той, подобни мерки може да се обърнат срещу развитието на индустрията, „особено ако излезем от ясната пазарна ориентация, която ние имаме“.
Данъчната политика може да бъде пряк лост за подкрепа (или възпрепятстване) на дадена индустрия и ясен знак за приоритетите на една държава.
„Данъчната политика в Полша и Румъния е изключително привилегирована спрямо стартиращи компании. В зависимост от мащаба на компанията от момента на корпорирането ѝ в Румъния текат допълнителни стимули, които подпомагат разрастването ѝ. Не говорим за изливане на субсидии. Говорим за данъчни облекчения, които да привлекат нови инвестиции и да стимулират развитието на сектора“, обяснява Николай Пенев.
Геополитическите промени също са важни за позицията на българската IT индустрия в региона. Нейната по-голяма свързаност със световната икономическа ситуация, отколкото с вътрешната, ѝ помага в различни кризи, при които показателите на някои сектори са на червено, да продължи да се развива и то с бързи темпове. От друга страна обаче, тя се влияе сериозно от глобални катаклизми.
„Бяхме достатъчно умни, инициативни и силни, за да постигнем добра диверсификация на световните пазари. Но именно заради нашата силна експортна насоченост, всяко нещо, което стане в Западна Европа или в САЩ, влияе на индустрията тук“, обяснява Георги Брашнаров.
Explore more
Пътят напред
А дали България ще остане технологичен център в ЦИЕ? „Слонът в стаята са AI технологиите“, твърди Брашнаров.
„Онова, което ще има най-голямо значение в следващите години, няма да бъде нито липсата на талант, нито закъснелите действия на държавата и геополитиката. Най-големите промени ще дойдат от въвеждането или невъвеждането на различни AI инструменти“, категоричен е той.
Според него това е кръстопът и страната ни има шанс отново да бъде сериозен лидер в региона, но има и риск да се окаже в групата на изоставащите. От основно значение ще бъде начинът, по който софтуерните компании и местната екосистема управляват AI.
„Компаниите, които разберат това и започнат вътрешно да обучават хората си как да използват AI – като част от своята оперативна култура – ще имат силно конкурентно предимство. След 5 години няма да питаме използваш ли AI, a колко дълбоко си го интегрирал. Вървим по правилния път, но ме притеснява скоростта, с която го правим. Ако се възползваме от AI, само ще подпомогнем развитието си“, споделя прогнозата си за бъдещето главният изпълнителен директор на Немечек България.
Управителят на Sigma Software също смята, че България има потенциала да остане основен играч не само на регионалната, но и на международната сцена. Неговата прогноза е, че в следващите 5-10 години страната ни ще стане много по-силна и с много по-развита предприемаческа екосистема.
„Сегашните компании, които оперират на българския пазар, създават много специалисти. Те създават свои компании с много по-висока добавена стойност, разпознаваеми на световната сцена. Вече има много такива примери и няма причина да не инвестираме в стартъп екосистемата си“, казва Николай Пенев.
