Близо 2700 нови работни места са били създадени в софтуерния сектор, а 451 нови компании са станали част от него. Това сочат данните в „Барометър” – годишния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), който беше представен тази седмица.
Изводите са за изминалата 2023 г., а проучването съдържа и прогнози за 2024-та, които ще бъдат потвърдени или отхвърлени след нейното приключване.
Има ли забавяне?
16,5% е ръстът на приходите в сектора за 2023 г., като над 85 на сто от тях са от износ. Секторът е водещ, когато става дума за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D).
„В България има инвеститори от 34 държави, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Нидерландия”, пише в доклада.
Ако погледнем към данните за 2021 г. и 2022 г., ръстът е бил съответно 26,5% и 28,1%. Прогнозата за текущата година е приходите да достигнат 9,8 млрд. лв., което представлява ръст от 12,4 на сто.

Приходите спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната също се увеличават, като се очертава тази тенденция да се запази.


Колко специалисти работят за IT бизнесa у нас?
Според изчисленията на БАСКОМ в софтуерния бранш са заети над 60 хил. души. Точно 2675 са добавените нови работни места.
„Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира постъпления от данъци и такси в бюджета над 3 пъти повече от средното за страната“, сподели Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ, по време на представянето на проучването.

Тези калкулации се приближават до данните от Job Board-a на DEV.BG, според които в IT отделите у нас има около 66 хил. служители.
„Прогнозата за 2024 г. е софтуерният сектор да внесе допълнително над 350 млн. лв. повече данъци и осигуровки спрямо 2023 г., с което очакваните над 60 хил. работни места в сектора да осигурят над 2,7 млрд. лв. данъчни постъпления в бюджета”, допълниха от организацията.
AI на фокус, включително за новия български еврокомисар
Увеличава се и броят на компаниите, които използват изкуствен интелект на работното място. Близо 39% от анкетираните членове на БАСКОМ посочват, че използват AI на всички позиции, което е с около 13 на сто повече в сравнение с 2023 г. Освен това само 4,5% от компаниите са отбелязали, че не използват изкуствен интелект, но планират да започнат да го правят.
Изкуственият интелект е възприет в 100% от софтуерните компании в страната.

ЕС е лидер в това да предлага решения, свързани с изкуствения интелект, по думите на Екатерина Захариева, която беше специален гост на събитието на БАСКОМ. В началото на месеца тя официално пое ресора за стартъпи, научни изследвания и иновации в Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен.

„Това е първото събитие, с което започва мандатът на новия български еврокомисар. Тълкуваме го като силен знак от нейна страна за важността на българската софтуерна индустрия за развитието на българската икономика и за приноса ѝ в технологичното бъдеще на Европа”, коментира председателят на УС на БАСКОМ, Крум Хаджигеоргиев.
Захариева подчерта, че има няколко цели, които ще окажат влияние и върху българския IT сектор. Тя планира създаването на Европейски съвет за иновации, който да подпомага финансирането на развиващи се иновативни компании в блока, както и нов Акт за иновации. Единната европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти също е приоритет.

„Моята цел е да засиля използването на AI и в науката, така че до септември-октомври 2025 г. ще предложа стратегия за развитие на AI в науката”, заяви Захариева.
По думите ѝ обаче напредъкът е възможен само с общите усилия на страните членки. „Колкото и да е богата и силна, нито една държава или компания не може сама да създаде и техниката, и данните, необходими за това да се развива изкуственият интелект”, допълни още тя.
И подчерта, че Европейският съюз е лидер в това да създава правила, свързани с AI. По-рано тази година блокът прие първата в света законодателна рамка за изкуствения интелект, за която може да прочетете повече тук.
Explore more
Целите в образованието
БАСКОМ продължава да следва и плана за създаване на 10 технологични училища в България. По-рано тази година стана ясно, че вече се работи по основаването на първото от тях. То е част от плана за създаване на Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН) във Враца. Инициативата е подкрепена и от Министерството на образованието и науката. В напреднала фаза е и изграждането на такова учебно заведение в Смолян.

„Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически”, заяви председателят на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), Доброслав Димитров.
В България към момента има пет технологични училища – в Бургас, Варна, Правец, София и Стара Загора.
Какво ни очаква през 2026 г.?
По традиция от БАСКОМ поглеждат напред в бъдещето и прогнозират, че след две години броят на заетите в IT сектора ще надвиши 70 хил., а приходите ще се покачат до над 14 млрд. лв. Ръст се очаква и при броя на работните места.
