Публикувано на 22 юли 2022 г.*Текстът е предоставен от Илия Калоджеро Курто Пелле
Срещаме ви с Илия Калоджеро Курто Пелле, студент на 22 години от София. Илия завършва Принстънския университет през май месец тази година със специалност „Classics“ с успех 3.983 от 4.000 (Summa cum laude), в топ 3% на випуска му, и с награди за най-добра дипломна работа от департаментите „Classics“ и „Елинистика“, както и с членство в академичното общество ФВК (Phi Beta Kappa).
От септември Илия ще бъде студент в Университета в Оксфорд, като неговата мечта е да стане изследовател и преподавател по икономическа и социална история на Източното Средиземноморие в първото хилядолетие сл. Хр. В момента е организирана GoFundMe кампания, чиято цел е Илия да бъде подпомогнат по пътя му към магистърска програма по „Късна античност и Византинистика“ в Оксфорд и към академична кариера като историк.
Поканихме Илия в ролята му на асистент-координатор на дигиталния хуманитарен проект FLAME (Framing the Late Antique and Medieval Economy), за да ни разкаже повече за най-новите тенденции в изучаването на историята и в частност появата на т.нар. дигитални хуманитарни подходи или Digital Humanities, които комбинират традиционните хуманитарни дисциплини с IT инструменти.
Ролята на Digital Humanities в изучаването на историята:
Какво си представяте, като чуете думата „историк“? Мъж с побелели коси, кръгли очила, сенки под очите, седнал на бюрото си, заровен в книгите си на мъртъв език, знаещ наизуст всяко събитие от българската история и от време на време поглеждащ към портрета на цар Симеон на стената? Може би едно време, но вече не. Във водещите университети, историкът вече не е това: той не работи само с книги и ръкописи, а и с ДНК, седиментни скали, бази данни, палеоботанически анализ и софтуерни програми. През последните години едно от най-големите развития в сферата на хуманитарните науки и особено историята е появата на т.нар. Digital Humanities.
Тази дисциплина се опитва да разработи нови и интердисциплинарни методи за реконструиране на живота на хората в миналото. Учените, участващи в такива проекти, идват от всички специалности, било то хуманитарни или инженерни науки, както и IT сектора. Заедно те създават онлайн бази данни, реконструират генома на античните чуми, принтират в 3 измерения древни сечива и оръжия и т.н. В резултат ние днес знаем много повече за живота на древните хора, отколкото преди 20 години. И искрено вярвам, че това е посоката, в която хуманитарните науки изобщо ще се насочат за в бъдеще.
Пример за някои от най-успешните дигитални проекти са Orbis, който е вид Google Maps за древността и позволява изчисляване на разстоянието и дните за пътуване с различни видове транспорт между градове в миналото, Mapping Medieval Peoples, който е в процес на създаване на дигитална база данни, визуализираща местообитанията на различни етнически групи между 4 и 12 век сл. Хр., и Pinakes, база данни, която съдържа всички ръкописи на старогръцки език в света с техния век, текстове и локация.
Днес бих искал да ви разкажа за проекта FLAME (Framing the Late Antique and Medieval Economy), който има за цел реконструирането на икономиката на Западна Афроевразия между 325 и 750 сл. Хр.
Проектът „FLAME”: История, методология, цели
Историята на проекта започва през 2014 година, когато принстънският професор Алан Стал решава да преподаде курс по икономиката на Средиземноморието след Римската империя. Група от неговите ученици остават недоволни от нивото на изучаване на монетното обращение и икономиката за този ключов период в историята на Европа и в отговор на това решават да създадат проекта FLAME (Изучаване на късноантичната и средновековната икономика).
До днес проектът е преминал през 2 фази, свързани със създаването на онлайн база данни. Понеже икономиката на Римската империя и многото държави, които се появяват след нейния край, се базира изключително много на сечените от държавите монети, проектът използва древни монети, сечени между 325 и 750 година, за да създаде реконструкция на два важни аспекта от древната икономика: производството и циркулацията на монети.
Резултатът от последните 8 години усилена работа на международния екип на проекта, който включва учени от Украйна, Израел, Турция, Италия, Чехия, България, Англия, САЩ и др., е създаването на интерактивна база данни, съдържаща над 6800 монетни находки и около 750 000 монети, намерени между Англия и Египет, Португалия и Ирак. В момента проектът навлиза в своята трета фаза, свързана с разработването и публикуването на научни статии с предварителни заключения от нашето изследване.
През последните 2 години, имах огромната чест да служа като асистент-координатор на проекта, като в тази си роля работих върху дигитализирането и стандартизирането на монетни находки от Балканите, Франция, Холандия и сега Ирак. Освен това асистирах координатора на проекта с различни задачи по подготвянето на есета за отклоненията на нашите данни, верифицирането на работата на нашите научни групи в Украйна и Италия и презентирането на проекта на международни форуми като конференцията „Small Change: New Perspective on Early Medieval Money” в Университета в Кеймбридж.
Функциониране на базата данни
Базата данни съдържа два модула: монетосечене и циркулация. Данните са представени по различен начин, но и в двата модула основата за визуализация е карта на света. Данните са разделени на два вида подгрупи: coin finds и coin groups.
Coin groups съдържат намерените монети от определен тип с общо място на монетосечене, номинал, владетел, години на сечене, династия и допълнителна информация относно монетите. Coin groups от своя страна се обединяват в coin finds, които представляват цялостни монетни находки с информация за тяхното име, географски координати (използвайки базата данни на проекта Pleiades), хронологически детайли за находката, нейния вид (разкопки, случайна находка, колективна находка), хронология на монетите, брой и цитиран академичен извор. В модула за монетосечене различните coin groups се представят като светофари с различна големина, определена от количеството златни, сребърни и бронзови монети, сечени във всяка монетарница.
Loading …
Schwarz Digits Bulgaria
(SENIOR) TEST ARCHITECT CLOUD INFRASTRUCTURE (GO / PYTHON ) – STACKIT (m/f/d)
Hybrid
Fully Remote
В циркулационния модул coin finds се появяват като кръгове с цвят, зависещ от техния брой, като тяхното локализиране върху географска карта се осъществява чрез изполване на GIS (Geographical Information System) софтуер на Esri с географски данни от HERE, Garmin и USGS. При кликване върху всяка coin find, човек може да види всичките coin groups във всяка находка, групирани по метал, брой, монетарница и т.н.
Данните са с възможност на търсене, като в зависимост от зададени критерии базата данни може да визуализира данните, отговарящи на критериите на потребителя, както в картографски план, така и във вид на таблици. В циркулационния модул има различни критерии за търсене, като данните могат да бъдат филтрирани, за да се достигне до различни резултати: откъде идват монетите в конкретна находка, колко монети са намерени от определен период в някоя държава, как циркулацията на златни монети е различава от тази на бронзовите и т.н. Нужно е известно време за посетителя да свикне с интерфейса, но след 2-3 търсения сортирането на данните става интуитивно.
Важна част от проекта ни са серия от есета за отклонения в данните ни, в която членовете на екипа ни разказват за трудностите и ограниченията в събирането на информация за монетни находки в държавите, в които работят. Различните отклонения се появяват и като жълти балончета с удивителен знак, когато потребителят използва циркулационния ни модул. По този начин ние можем да покажем на нашите потребители, че нашите данни не трябва да се възприемат като точна реконструкция на средиземноморската икономика в нашия период, а по-скоро като отражение на настоящото състояние на науката в различните райони на картата.
При въпроси можете да се обърнете към координатора на проекта Марк Пизик на [email protected] или някой от другите лидери на проекта.
FLAME се използва от редица учени за анализиране на данни и генериране на графики и карти, с които да илюстрират своите научни статии върху продукцията на монети в определени градове или циркулацията на монети в определен град или регион. В моите научни изследвания аз използвах данните от FLAME, за да изследвам причините за резкия спад на монети в Балканите през 7 в. сл. Хр. Редица ученици свързват спада на монетите в Балканите с нашествията на българи и славяни и с колапса на византийската държава и общество в района, с обезлюдяването на тези земи и с икономическата криза във Византия през този период. Чрез данните на FLAME, които ми позволиха да правя сравнения с други райони от същия период, открих, че тази промяна е характерна за цялата Византийска империя и не само за Балканите, което би трябвало да ни насочи към други обяснения за тази рязка промяна в монетизацията на райони, свързана по-скоро с механизмите на търсене и предлагане, данъчната система в Империята и съществуването на немонетни икономически транзакции (примерно бартерна търговия).
Проектът започва да се разраства и вече има огромно влияние върху академичната общност, като се очаква скоро да бъде стартиран нов проект с участието на учени от Украйна за създаване на база данни на монетните находки от Украйна, в който и аз ще взема участие.
Финални думи и възможност за подкрепа:
Надявам се в тази статия да съм ви убедил, че историците и програмистите в днешно време не са толкова далеч едни от други, колкото много хора мислят. Искрено вярвам в това, че образованието в различни дисциплини и посоки е ключово за развитието на българската и световната наука. Затова по време на моето следване в Принстън разработих свой академичен подход, който използва анализ на данни, археология, историческа социология, палеоклиматологични реконструкции, международни отношения и история. Интердисциплинарността на този подход ми позволява да създавам по-комплексни научни разработки в сравнение с предходните поколения историци, както и да правя сравнения с други исторически периоди и географски райони, докато изследвам живота на обикновените хора в периода на Късната античност и Ранното средновековие.
Следващата стъпка по моя път към професионална кариера в академията е магистратура “Late Antique and Byzantine Studies” в Оксфордския университет, която ще запиша от октомври 2022. Мечтата ми е в бъдеще да запиша и докторантура в САЩ или Великобритания, което би ме поставило в идеална позиция за изграждане на успешна научна кариера. Финасовите изисквания на Университета в Оксфорд, които възлизат на около 100,000 британски паунда, са обаче непосилна бариера за мен и семейството ми. Не мога да си позволя да пропусна една година и да работя по специалността, за разлика от мои колеги в IT, инженерния и финансовия сектор, защото хуманитаристите не са смятани за достатъчно квалифицирани, докато не се сдобият с докторско звание. Следователно съм готов да използвам средства от всякакви източници, за да финансирам моето образование в Оксфорд от тази есен.
Затова се обръщам с молба към всеки един от вас да ме подкрепите по моя път към Оксфорд като споделите моята кампания в Go Fund Me с вашите приятели и познати или като ме подпомогнете с дарение чрез платформата или по моя сметка в лева BG07UNCR70001523223245, в полза на Илия Калоджеро Курто Пелле. Повече за мен, моите проекти и цели за бъдещето можете да разберете, като посетите моя уебсайт. Благодаря много на DEV.BG за това, че ми предоставиха тяхната платформа и възможността да достигна до вас, а на всеки един от вас – за отделеното време и подкрепа.
