Публикувано на: 27 февруари, 2025Олександр Ткаченко е част от IT индустрията от близо 6 години, в рамките на които бързо израства до позиция на старши софтуерен инженер с фокус върху front-end решенията.
Около три години от този опит трупа в България – с пристигането си у нас веднага става част от tech екосистемата, като се присъединява към OpenTag. В момента пък е Senior Software Engineer в Playtech Bulgaria.
В същото време има принос и за развитието на IT общността – участва като лектор на конференции, пише технически статии и дори има собствена open-source CCS библиотека – Skeleton Mammoth.
Членува в асоциацията Hackathon Raptors, където често организира IT хакатони, но влиза в ролята и на журиращ и ментор. Освен това е старши член на американския Институт за електрически и електронни инженери (IEEE).
Какво го мотивира да е толкова ангажиран и да бъде част от всичко това? Как вижда бъдещето си? Олександр отговаря в поредицата ни „8 въпроса“.
Как се озова в IT индустрията? Какво те привлече към нея и кога се случи това?
Kато мнозина други страстта ми към компютрите се зароди, когато бях малък, но първите крачки към сериозна IT кариера направих през 2017 г.
Бързото развитие и огромните възможности на индустрията ме плениха и – най-важното – ми харесваха. По онова време работех в съвсем различна сфера и си мечтаех да се преквалифицирам, но не бях сигурен как ще се случи.
След няколко неуспешни опита да балансирам между пълен работен ден и уроци по програмиране установих, че ако искам реални резултати, е необходима драстична промяна. Затова направих голяма скок – напуснах работа, взех си лаптоп и започнах да уча с една ясна цел – каквото и да става, ще вляза в IT индустрията.
Това приключение започна с едни от най-популярните open-source сайтове за JavaScript – https://javascript.info/, който често определям като библията на front-end програмиста. Даде ми солидна основа и във времето ми помогна да задълбоча познанията си.
За мен е особено важно как се развиха нещата – първоначално само се учех, но години след това – като специалист в сферата – самият аз станах част от този проект. Написах статия, свързана с оптимизация на performance-a – WeakRef and FinalizationRegistry.
Това, че видях как личният ми прогрес се отрази на нещо, което ми е помагало да уча, е много възнаграждаващо.
Какво те мотивира да заемеш позицията на Senior Software Engineer в Playtech?
Пътят ми като софтуерен инженер започна, когато recruiter се свърза с мен и ми сподели за свободна позиция. За разлика от някои хора, които може да се притесняват от интервютата, аз ги смятам за възможност за израстване и научаване на нови неща, независимо от крайния резултат.
Докато напредвах в процеса по подбор и научавах все повече за Playtech, установих, че има не само материални ползи, но и възможности за кариерно развитие. Playtech има офиси в близо 20 държави и над 7900 служители.
Компанията има ангажименти в посока на иновации и големи и комплексни продукти. Това предизвика интереса ми и видях потенциал да доразвия уменията си в тази среда.
Откакто станах част от Playtech, имах възможност да работя по предизвикателни и значими проекти. Една от най-важните и интересни задачи, които имах, е имплементирането на Server-Sent Events (SSE), за да осигуря на потребителите новости в реално време.
Друго голямо предизвикателство е интеграцията на Apple Pay и Google Pay, което разшири възможностите за плащане на наш клиент и направи трансакциите по-удобни и сигурни.
В екипа, с който макар да работя дистанционно, има чудесни хора и се радвам, че си партнираме. Всеки колега, с когото общувам – независимо дали в офиса, или онлайн – винаги е мил и готов да ми помогне.
Какво намираш за най-лесно и за най-трудно в работата си?
Няма много неща, които да са лесни в нашата сфера, затова ще започна с по-трудното. Като човек, който е енергичен и мотивиран, често ми е трудно да изпълнявам монотонни задачи или monkey job. За съжаление, понякога те са неизбежни.
Друго предизвикателство за мен е да приемам неща, които са извън моя контрол. Това може да означава работа с външни контрактори, клиенти или пък решения, които според мен може да са по-добри, но трябва да ги приема такива, каквито са.
Много съм ангажиран с оптимизацията и добрите практики, затова винаги се стремя да правя нещата ефективно, структурирано и възможно най-оптимизирано. Имам солидни разбирания за алгоритмите и това как различните подходи се отразяват на изпълнението. Това ми помага да избирам най-ефективните решения.
Въпреки това има моменти, в които трябва да работя с външни хора – независимо дали става дума за legacy code, за трети страни, или за решения, които други хора вземат – аз нямам влияние върху това. И съгласяването с тези ограничения понякога е дразнещо.
А какво считам за лесно? Например момента, в който най-трудното вече е зад гърба ми – когато напълно съм разбрал контекста, разрешил съм една задача, планирал съм какво е решението и остава само да напиша кода. Когато знаеш защо и как работи нещо, процесът е много по-лесен.
Друго нещо, което ми е приятно, е работата с хора, които са запалени професионалисти. И нямам предвид онези, които имат години опит и високи позиции. Дори един новобранец, стига да е готов да учи и да се развива, прави целия процес по-добър.
Такъв пример е Севдалин Желязков, също участник в рубриката „8 въпроса“, с когото съм имал удоволствието да работя. Той е изключително осведомен и технически опитен професионалист и препоръчвам да видите неговия отговор на същия въпрос. Неговата гледна точка се припокрива с моята.
Loading …Кои придобивки в компанията са най-полезни за теб?
За мен като хиперактивен човек най-голямата придобивка е свободата – свободата да мисля независимо, да вземам решения и да се чува гласът ми. Безценно е да не си лимитиран от строги рамки и имаш пространство да действаш и да допринасяш за нещо.
Ако говорим за традиционни придобивки, бих казал, че в компаниите в България те са сходни, а основната разлика е в доставчиците им.
Като повечето хора бих подчертал като важно допълнителното здравно осигуряване. Пътувал съм в повечето държави в Европа и имам познати и приятели от много места. От тях знам какви са разликите в здравните системи.
И трябва да кажа, че съм особено впечатлен от здравеопазването в България. Когато имам нужда от медицински грижи, няма проблем със запазването на час. И в повечето случаи съм на преглед на същия или на следващия ден.
Какво мислиш за хоумофиса и възползваш ли се от него?
Както обичам да казвам, възможността да работиш от вкъщи или от офиса е като пожарна стълба – може никога да не ти потрябва, но е важно да я има.
В екипа ни работим напълно дистанционно, а аз лично работя предимно от вкъщи. Домашната обстановка ми влияе добре. По време на работата и мислейки, ми харесва да говоря на висок глас, да записвам идеите си на дъската, да обикалям наоколо, да слушам силно музика – неща, които може да са разсейващи в офис среда за останалите колеги. Хоумофисът ми помага да съм максимално ефективен.
Освен това съм много взискателен към работното си пространство – в нас си създадох работна станция с голямо бюро, два допълнителни монитора към лаптопа ми, хубав ергономичен стол, бяла дъска за brainstorming и тонколони с високо качество. Сега трудно си представям да работя с по-малко от три екрана. Създаването на най-ефективната и удобна работна среда за мен е приоритет.
Въпреки това оценявам и офиса, когато е избор, а не задължение. Когато бях в екип, с който споделяхме една локация, често го посещавах. Но напоследък забелязах тенденция компаниите в България да връщат принудително хората в офиса, дори такива, които преди не са имали такива изисквания и уговорки.
Това не изглежда толкова като вътрешно решение на самите компании, колкото като неизговорена политика, с която трябва да се съобразиш. Всъщност това прилича на опит за увеличаване на разходите – за офиси и бонуси от страна на компаниите и за пътуване и храна от страна на служителите.
Така че, като човек, който обича свободата си – предпочитам правото да избирам сам.
Explore more
За какво е резервирано свободното ти време?
За съжаление, хората, които ме познават добре, често ме чуват да казвам: „Съжалявам, нямам време, имам много работа.“
И това е така, винаги нещо се случва. Освен основната ми работа съм ангажиран и с други дейности в сферата. С бързото развитие на технологичната индустрия за мен е важно да се стремя да съм наясно с новите неща и постоянно да подобрявам уменията си.
Още по-важно е да „филтрирам“ истински ценните иновации от поредния опит за „откриване на топлата вода“. Това се отнася особено за front-end разработките, където новите framework-ове, библиотеки и инструменти идват и си отиват много бързо.
За разлика от Java, която остава стабилна основа в програмирането, front-end технологиите постоянно се променят. Това, което днес се счита за пробив, след година може да се е изтъркало. А наваксването в тази динамична среда е едновременно предизвикателно и вълнуващо в работата ми.
Участвам активно в различни инициативи и събития и допринасям за IT общността. Например бях сред първите членове на асоциацията Hackathon Raptors, където съм пълноправен член (най-високото ниво). Организираме хакатони, често съм и журиращ или ментор. Основната ни мисия е да предизвикаме социално въздействие чрез технологиите.
С основателя на асоциацията, Максим Муравев, работим по наша собствена онлайн IT конференция. Имам ясна визия как едно такова събитие може да бъде ефективно заради опита ми като лектор и онлайн, и офлайн.
Освен това от време на време участвам в open-source проекти. Пиша и превеждам статии, оправям бъгове, имплементирам подобрения. Харесва ми да уча и да помагам на платформи като freeCodeCamp (образование), Bootstrap (CSS framework) и Bitwarden (password manager, който и аз използвам).
Спортът обаче също има важна роля в живота ми – често съм във фитнеса, не само защото ми харесва, но и като личен ангажимент към физическото ми здраве. За кратко играех тенис на корт, но заради ограниченото ми време го замених с тенис на маса.
Харесва ми да прекарвам и време сред природата, а България е чудесно място за това. Вълнуват ме различни приключения и екстремни занимания, включително съм скачал с парашут – веднъж преди време, както и съвсем наскоро със съпругата ми на летище Ихтиман.
Музиката е истинската ми страст. Тя е винаги с мен и не е само за фон. Важна част е от това, което съм. Самият аз правех музика преди. Обичам да ходя на концерти и в нощни клубове, за да слушам изпълнения на живо.
Знам, че някои хора имат негативни стереотипи за клубовете, но за мен – като човек, който не пие и не пуши – те са чудесен начин да разпусна и да изчистя ума си. Това е един от начините да се откъсна от постоянното натоварване и да се насладя на момента.
Довърши изречението: „За мен работата приключва, когато…“
…когато аз реша.“ Това би бил идеалният отговор, към който се стремя.
Имам предвид, че е важно да вършим работата си добре. Първо, когато решим, че една задача е завършена, трябва наистина да означава, че е изпълнена правилно, отговаря на стандартите за високо качество и останалите изисквания.
На второ място, поддържането на здравословен баланс също е ключово. Трябва целенасочено да се откъсваме от всичко от време на време, да дадем на ума и тялото си нужната почивка, да разнообразяваме рутината си.
След време тялото ви няма да ви благодари, че работите до изтощение – въпреки че в днешния свят непрекъснатата работа често изглежда като норма.
Казвайки това, моята работа никога не свършва наистина. Считам дори дейностите ми извън работа за част от моите задължения. Независимо дали пиша статии, участвам в IT активности, развивам се, следя най-новите технологии – всичко това се отразява на експертизата и професионалното ми израстване.
В известен смисъл не разделям работата от усъвършенстването – за мен те са едно и също. И докато продължавам да се развивам, работата ми няма никога да спре.
На фона на скоростното технологично развитие как си представяш, че ще изглежда твоята работа след 10 години?
Гледайки 10 години напред, искам работата ми до голяма степен да остане същата – изградена върху солидна основа от принципи, но и естествено развиваща се с нови инструменти и подходи.
Ако погледнем 10 години назад, front-end светът може би изглежда много различен на пръв поглед.
Новите решения постоянно заменят старите, дават по-добра ефективност, по-добро изживяване на програмистите, но основната цел си остава същата. Някои технологии, които някога са били стандарти в индустрията, вече са на заден план и отварят път за нови подходи, но всъщност основите на front-end програмирането не са се променили особено.
Индустрията често се движи в цикъл – това, което днес се счита за cutting-edge, утре може да е заменено от друга итерация на същата идея, но под друго име.
Затова вярвам, че прогресът се крие в развиването на човешките качества – критично мислене, адаптивност, дълбоко разбиране за технологиите отвъд тенденциите. Инструментите, задвижвани от интереса около тях, идват и си отиват, но основните инженерни принципи и човешкият опит са вечни.
