Публикувано на: 13 февруари, 2025За Севдалин Желязков интересът към front-end-a се заформя още докато е ученик и е част от професионалния му живот вече близо десет години. Работил е в редица продуктови компании и близо 5 години в startup, където израства до първите си лидерски позиции.
Преди няколко месеца отново се завръща към по-техническа роля и става Senior Front-end Developer в OfficeRnD. За предизвикателствата в света на софтуерното инженерство, баланса между професионалния и личния живот, работата от разстояние и още Севдалин разказва в поредицата на DEV.BG, в която ви срещаме с хората зад успеха на българския IT сектор.
Как се озова в IT индустрията? Какво те привлече към нея и кога се случи това?
Моето поколение израсна с бума на технологиите и масовото навлизане на компютрите в домовете на обикновените потребители. Всички помним ерата на gaming клубовете, LAN партитата и т.н.
За много хора тогава опознаването на технологиите преминаваше през игрите. Така този период отмина за много мои връстници, които използваха компютрите като средство за разтуха, докато аз винаги съм имал силен интерес към технологиите и с времето той се трансформира към други занимания.
Постепенно се научих да поддържам – преинсталирам и конфигурирам изцяло домашния компютър, което за мен в шести клас си беше нещо голямо. Като човек, който през целия си съзнателен живот се занимава и с музика, не след дълго открих интереса си към дизайна и изкарах първия си курс по Photoshop. Това беше прелюдията ми към уеб света в лицето на уеб дизайна и редом с него front-end технологиите.
Още като ученик успях да сформирам екип с опитен PHP програмист и заедно реализирахме редица комерсиални проекти. Често водих комуникацията с клиентите и процеса по събиране на изискванията. Занимавах се с уеб дизайна и front-end частта. Проектите бяха малки до средни по размер, но бяха страхотен опит и възможност за мен. Това ми даде добра основа и отправна точка да продължа да се развивам в тази сфера.
Трудно е да се каже кога и как съм решил да вляза в IT индустрията. Усещането ми е, че винаги съм бил част от нея.
Какво те мотивира да заемеш позицията на Senior Front-end Developer в OfficeRnD?
От първостепенна важност за мен са културата и посоката на развитие на една организация. Това до голяма степен предопределя възможностите ни за израстване като професионалисти и хора, докато сме част от нея.
Въпреки лидерските роли, които изпълнявах през последните години, решението да се върна към по-техническа позиция в OfficeRnD не беше трудно. Тук открих мотивирани, интелигентни и задружни хора, култура на екипност, прозрачност, гъвкавост и стремеж към усъвършенстване. За мен лично това са основни мотиватори и източници на вдъхновение.
Loading …Какво намираш за най-лесно и за най-трудно в работата си?
В програмирането, лидерството и в живота едно от най-трудните неща е да не правим предположения. Това е едно от основните неща, които правят един инженер, лидер и най-общо професионалист добър в работата си, тъй като има съществено отражение върху крайния резултат.
Разковничето е в това да задаваме въпроси, да сме любопитни и да се интересуваме от целта на това, което правим. За мен това е едно от ключовите и най-трудни умения.
Темата с предположенията в софтуерното инженерство е многослойна, тъй като има изключително много абстрактни нива и контексти, които трябва да бъдат съобразени преди вземането на дадено решение. Това изисква висока концентрация и отговорност.
Това, което намирам за приятно в ролята на софтуерния инженер, е възможността човек да планира времето си и да се фокусира за по-дълги периоди от време върху определени теми и задачи. Разбира се, и това има условности, но в общия случай е постижимо и помага за едно по-балансирано ежедневие.
За сравнение в дните на един мениджър обикновено преобладават срещи от различен характер и на различни теми, което изисква честа смяна на контекста и черпи значителни ресурси от енергийния запас.
Кои придобивки в компанията са най-полезни за теб?
Най-ценните придобивки във всеки един аспект са добрите фирмена култура и среда на работа. Няма нищо по-важно от това да се чувстваш пълноценно на работното си място, да си мотивиран, вдъхновен да се развиваш и в края на деня да се прибираш вкъщи удовлетворен.
Ако трябва все пак да посоча една придобивка, която аз лично смятам за полезна, то това е допълнителната здравна застраховка, която през годините ми е спестила изключително много време и средства, осигурявайки ми бърз достъп до качествено здравеопазване.
Какво мислиш за хоумофиса и възползваш ли се от него?
Радвам се, че покрай пандемията масово на работодателите в IT сектора им се наложи да изнесат работата си дистанционно. Това никога нямаше да се случи без подобни форсмажорни обстоятелства. Много от компаниите се увериха, че това работи и нещо повече – могат да оптимизират разходите си за офис пространства и едновременно с това да имат много по-удовлетворени и продуктивни служители.
За съжаление, тенденцията, която се наблюдава през последните години, е за масово връщане на служителите в офисите. Не отричам нуждата от живия контакт и ползите от общуването лице в лице, на едно място, но офис работата не е инструмент за изграждане на екипност.
Необходима е много работа в различни направления с хората, за да се постигне този резултат и това основно зависи от лидера на екипа. За мен е погрешно очакването, че като пратим хората в офиса, те автоматично ще станат продуктивни. Имам много примери за екипи, работещи от офис, които са неефективни.
Най-важното нещо за една компания, за да успее с екипи от разстояние, е доверието – това в лидерите си и в хората.
Аз лично предпочитам гъвкавостта на хибридната работа, която съчетава най-доброто от двата свята. Понякога съм почти през цялата седмица в офиса, а друг път – само ден или два. Все пак хибридната работа е в ДНК-то на OfficeRnD, тъй като продуктите, които разработваме, предлагат услуги изцяло в сферата на гъвкавия начин на работа.
Explore more
За какво е резервирано свободното ти време?
Имам много интереси и хобита в сферата на музикалното изкуство (поп/джаз пеене, пиано) и спорта (колоездене, планински преходи) и ги практикувам, когато имам възможност.
Преди всичко обаче времето ми е резервирано за семейството и се стремя да прекарвам пълноценно време със съпругата и малкия ни син. За целта балансът между работния и личния свят е много важен.
Довърши изречението: „За мен работата приключва, когато…“
…приключи работното време? Разбира се, нямам предвид да бъдем от типа хора, които броят минутите и след 17:00 часа са неоткриваеми. Софтуерното инженерство е екипна работа и е добре да можем да разчитаме един на друг, когато стане нещо непредвидено или се сблъскаме с трудности.
Другата крайност обаче е изобщо да не можем да поставим границата и да работим много повече отколкото е здравословно за нас физически и психически. Истината е, че не е толкова лесно да си сложиш лимит, особено когато харесваш това, което правиш.
При мен много често решенията на проблеми, с които съм се борил дълго през работния ден, идват извън него. Което означава, че за мен работата приключва истински, когато е свършена, и то добре.
Все пак призивът ми е да се стремим да поддържаме баланса. Има дни, в които натоварването е по-голямо, и такива, в които е добре да съумеем да забавим темпото и да възстановим силите си. Не забравяйте и, че първо ние трябва да уважаваме собственото си време и граници, за да ги уважават и другите.
На фона на скоростното технологично развитие как си представяш, че ще изглежда твоята работа след 10 години?
Може би отговорът на този въпрос ще бъде крайно непопулярен, особено в светлината на темата за развитието и навлизането на изкуствения интелект, но смятам, че няма да се промени твърде много.
Защо ли? Нека вземем за пример front-end света. За последните 10 години се появиха и набраха огромна популярност най-различни технологии – React, Angular, Vue.js, които напълно промениха света на front-end разработването. Но промени ли се работата на front-end инженера? Не особено. Да, можем да правим много повече неща, но работата ни сама по себе си е същата.
Това, което много хора забравят, е, че компаниите се изграждат от хора, а не от технологии, и не е никак лесна задача за една технология да направи революция в човешкия свят.
Според мен развитието на новите технологии изпреварва развитието на човешките взаимоотношения, на разбирането ни за това кое е истинският двигател на дългосрочната ефективност и успехите в една организация, и този дисбаланс ще бъде причината много компании да не успяват да реализират потенциала на новите инструменти, с които разполагат.
