Публикувано на: 22 февруари, 2021Колко хора с tech профил в България работят в IT сферата? Несъмнено въпрос, по който се разсъждава често, а изчерпателна статистика липсва. Да, официалните данни на Българската софтуерна асоциация БАСКОМ казват, че през 2020 в бранша на пълен работен ден са заети почти 38 хил. души. Данните се вадят по кодове от регистъра на професиите и към тях се добавя приблизителният брой на млади специалисти, тъкмо излизащи от различни академии, както ни обяснява Стамен Кочков от Software AG и доскорошен председател на УС на браншовата асоциация. Дотук добре. В софтуерния сектор обаче освен техническите (developers, sysadmins, devops, software architects, QAs, Team Leads, Engineering Managers), има и немалко sales, marketing, technical support и BPO позиции. Освен това в сметката не влизат работещите на свободна практика, хората работещи дистанционно за чужди компании, които особено през миналата година, без да имаме данни, бихме предположили са се увеличили предвид положителния ни демографски прираст или казано иначе – покрай пандемията доста специалисти се прибраха в България и си работят оттук.
Да се намерят репрезентативни данни, които да се засекат се оказва трудно. В Github има едва 7300 профила от България, в Glassdoor има едва около 4 хил. ревюта, и то предполага се от заети на пълен работен ден, каквито така или иначе намираме в официалните статистики. Eurostat вади бомбастични числа – повече от 70 хил., включвайки всички работещи в тех и телеком компании. LinkedIn филтрирането ни показва около 4000 фрийланс разработчици и инженери в България, бройка, която според Борис Симандов, генерален мениджър на Via Engineering Bulgaria, не е нереалистична, но ще се измени значително в следващите години.
В общи линии най-добрият шанс да се ориентираме колко са tech хората в IT сектора си остава “колективната мъдрост” и питането. За целта пуснахме експериментално анкета сред общността и паралелно поканихме авторитетни експерти с дългогодишни наблюдения в сектора да дадат своето обосновано предположение.
Изводите: колко са програмистите и колко повече ще стават
Анкетата ни очаквано не ни даде статистически сигнификантни данни за това колко са програмистите в България. Ако трябва да бъдем максимално точни: една четвърт от отговорилите са се прицелили между 40 и 60 хиляди, една пета смятат, че има над 100 хиляди tech хора. С много малко по-малко са групата на поддръжниците на тезата на БАСКОМ – между 30 и 40 хиляди. Разхвърляните отговори само доказват, че има нужда от допълнителна информация по въпроса.
Отговорите и коментарите на С-level гостите ни (прочети в детайл по-долу) накланят везните в диапазона 40-50 хиляди, като има и по-щедри предположения, достигащи 70 хиляди. Неизненадващо, почти всеки от лидерите, до които се допитахме, засегна и темата за крайната недостатъчност на тези хора и спешната нужда от образование и вкарване на още програмисти в най-бързо растящия сектор в България. Ако за миналата година БАСКОМ регистрира малко над 3500 новонаети (не просто преминали от една компания в друга), то очакванията са през 2021 новите попълнения в сектора да са 3800, а прогнозите показват, че с всяка следваща година това число ще набъбва с по още 1000. След краткия hiring freeze миналата година, компаниите се съживиха още есента и започнаха отново активно да търсят и наемат. През февруари, новите позиции обявени в DEV.BG/Jobs вече надминават 2300, като се запазва силния интерес към опитните кандидати – 95% от позициите са за senior и regular роли.
Има ли откъде да дойдат обаче всички тези хора? Ето какво казват експертите за броя, недостига и тенденциите, които наблюдават те:
Стамен Кочков, VP Cloud Operations в Software AG, член на УС на БАСКОМ
“В Барометъра вадим по код от регистъра на професиите, така че там е добра статистиката. А и част от цифрите не ги публикуваме. По тази статистика за 2019 са приблизително 34 400. За 2020 може да се сложи около 2500 отгоре, имайки предвид капацитета на различните образователни институции (професионални гимназии, университети и академии). Та говорим за около 37 000.”
Андон Симеонов, генерален мениджър SoftServe
“Според мен на пазара в България има между 25 и 30 хил. програмисти и инженери, разпределени в около 400 фирми. Числата са базирани на данните, които БАСКОМ и AIBEST събират. Нямам поглед над броя на фрилансърите.
Една интересна тенденция, която наблюдавам обаче, и която считам ще даде ускорение на пазара на таланти, е все по-голямото отваряне към регионалните центрове. Пандемията доказа, че може да се работи отвсякъде и няма нужда IT секторът да е концентриран в София. Ако комбинираме тази тенденция с развиването на софтуерни академии в градове като Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Шумен и др., то става още по-лесно да привличаме хора в сектора.“
Александър Попов, site lead в Uber Engineering София
“Статистиката на НАП е може би най-надеждният формален източник. С малко интерпретации и интерполации цифрата е най-вероятно някъде между 40 и 70 хиляди инженери и мениджъри, като QA не влизат в моите калкулации.”
Борис Симандов, генерален мениджър на Via Engineering Bulgaria
“По моя оценка, хората с технологичен профил, които работят в IT сферата в България, са между 40 и 50 хиляди като това включва и програмистите на свободна практика.
Интересна тенденция, която наблюдавам в последната година, свързана с COVID-19, e че все повече фрийлансъри, започват да търсят по-стабилна работа и компании с мисия. T.e. виждаме лек отлив от работата “на парче” за чужди компании. Младите инженери все повече търсят принадлежност към местни компании и инженеринг центрове, които предлагат интересни задачи за решаване, такива, които можеш да се гордееш, че си бил част от екипа или част от създаването на продукта.
За мен е много важно и да спре да се прави реклама на софтуерния сектор само през големите заплати, а да е ясно, че това е трудна и сложна работа, която изисква сериозно учене и отдаденост поне 4-5 години. След това действително работата в IT сферата може да предложи добър стандарт на живот, дори в някои случай по-добър от този на западен програмист.”
Loading …
Fully Remote
СофияКрасимир Костадинов, главен технически директор в ScaleFocus
“Всяко число би било до известна степен догадка и очаквам да има широки граници за събраните стойности. По груба оценка, според мен, хората на технически позиции са около 70 000 души. Стигам до това число, прилагайки статистически подход, за съжаление върху оскъдни данни от малко на брой източници, използвайки хипотези, така че не е нищо повече от математически разписано предположение.
При top-down подход, ангажираните хора в IT индустрията според изследване на Institute for Market Economics от 2017г., в София един от всеки 20 работещи гради кариера в IT, не се включват съпорт дейности. Това прави около 35 000 души в София за 2017 (по официални статистически данни работната сила тогава в столицата е била около 700 000 души). Изхождайки от хипотезата на Робърт Мартин, че IT секторът се удвоява като брой хора на всеки 5 години в световен мащаб (тенденцията е по-изявена у нас), получаваме около 56 000 души към момента. Включвайки заетите извън София, около 1/3-та от броя на тези в столицата (според наскоро проведено допитване за заплатите в сектора), получаваме около 74 000 души и премахвайки 20% нетехнически позиции, имаме около 59 200
Ако подходим bottom-up през регистрирани компании в IT сектора у нас (малко над 5000 за 2017-та) и средният им размер по брой заети технически лица в компания – около 10 (пак според споменатото проучване), стигаме (след индексация по хипотезата на Боб Мартин) до 80 000 технически заети хора.
Усреднявайки бройките по двата метода – получаваме около 69 700 души на технически позиции. Тъй като взехме консервативни оценки за растежа на сектора, очаквам, че това е по-скоро долна граница.
За разлика от предишни години, където водещи бяха технологични трендове, следващите две до три години ще са белязани от масова дигитализация на бизнеса, водеща до засилено търсене на квалифицирани кадри в сферата, като технологиите, които се ползват, продължават да се променят, както винаги. От друга страна отговарянето на това търсене ще е белязано от либерализацията на източниците на технически кадри в географско отношение.”
Петър Торнев, директор на Технологичния център на Accenture в България
“Според мен хората с технически профил в IT сферата са между 45 и 50 хиляди, като по – скоро ще се въздържа от разбивка на хора, заети в компаниите и контрактори на свободна практика. Оценката ми се базира основно на информация от специализираните компании за подбор на персонал, с които работим, както и на традиционните източници – специализирани статии, НСИ, Европейската комисия, Агенция по заетостта.
Задава се едно разместване на пазара, което е интересно да се проследи в следващите две-три години. След пандемията, която отвори възможностите за дистанционна работа към всички, все повече IT бизнеси ще се преориентират към предлагане на по-широки възможности за работа от разстояние. Традиционно по-скъпите и работещи дистанционно контрактори ще преосмислят възможността да станат част от компания, където, както и останалите служители, ще могат да разчитат на стабилност, предизвикателни проекти, нови технологии и възможности за кариерно развитие. Тъй като на практика вече всеки може да работи дистанционно, според мен конкуренцията за интересните работни места също ще се повиши. От работодателска гледна точка, ще има изменение в начина, по който подхождаме към служителите си, социалните пакети, които предлагаме, осигуряването на здравословна среда на работа, допълнително здравно осигуряване и др. Темата за баланс между личен живот и работа, както и политиката за приобщаване, разнообразие и нетолерантност към дискриминацията ще стават все по-ключови при избор на работодател.”
Александра Мечкова, СЕО на Телерик Академия
Публично наличните данни показват, че в софтуерния сектор у нас работят над 30 000 IТ специалисти, като тази бройка трябва да се приеме с известни уговорки. Според данните на БАСКОМ през 2020 година общо наетите в сектора са 37 864 човека. Тенденцията е около 80% от тях да заемат технологична роля, но въпреки това компаниите продължават да изпитват глад за качествен талант.
Това кореспондира и с нашите наблюдения. Базирайки се на съотношението, всяка година се откриват между 2000 и 2500 нови ИТ позиции, като в Телерик Академия подготвяме около 15% от изцяло новия талант, който запълва част от тях.
От БАСКОМ предвиждат до 5 години в софтуерната индустрия да работят над 58 000 човека или с 20 000 повече спрямо днес. В това число не влизат нуждите на останалите сектори.
И тук идва за мен по-важният въпрос – как да осигурим растежа по-горе дългосрочно и устойчиво? Отговорът за нас e в два ключови елемента – инвестицията в създаването на изцяло нов младши талант; както и развитието на талант по ключови дисциплини с добавена стойност като продуктов мениджмънт, дигитален маркетинг, UX/UI дизайн, Data Science, Machine Learning, които да ни откроят и все повече утвърдят в бъдеще като ключов световен product innovation хъб.”
Светлин Наков, съосновател на SoftUni
“Аз бих заложил на около 30 хиляди програмисти, плюс-минус още около 10 хиляди, ако включим и други технически роли. Предположението ми се базира на наблюдения над сектора, и единствената официална статистика, за която знам – тази на БАСКОМ. Да се каже колко с фрилансърите също е доста трудно, тъй като част от тях не се декларират изобщо, има и хора, които си работят по свои проекти, също незадължително официално си декларират професията някъде.
Иначе, по мои наблюдения в момента на година на пазара влизат между 3 и 5 хил. нови програмисти. Тук включвам всички официално записани в академиите и университетите, хора, които учат едновременно на по две места (понеже това никак не е рядко срещано), хора, които идват от чужбина, както и самоуките.
Трябва да имаме предвид обаче, че в България ръстът на сектора е физически ограничен. Не можем да очакваме програмистите да станат 500 хиляди или 10% от активно работещите, в най-добрия случай можем да се борим за 2-3%, 100-150 хиляди.
Аз все пак съм оптимист, че секторът ще продължи да расте, благодарение на всички академии, които вече има, а и особено след пандемията при положение че сега всеки има нужда от софтуер, може би световните тенденции, както обикновено ще дойдат малко по-късно тук. Например тук няма такъв остър недостиг на cyber security, data science, AI хора, както по света, все още като се отворят обявите за работа, виждаме, че се търсят основно java програмисти.”
Photo by ThisIsEngineering from Pexels
