Емилиян Енев е предприемач с няколко успешно разработени проекта зад гърбът си. Последното начинание на Емилиян е Recheck – електронен сертификат за управление на дигитална идентичност на продукти. За това какви са предизвикателствата, пред които е трябвало да се изправят от идеята до създаването на продукта и каква е технологията, която стои в основата му, разказват той и съоснователя му д-р Емил Стоянов – софтуерен инженер и софтуерен продуктов мениджър, с над 10 години опит.

Как възникна идеята за създаването на Recheck?

Идеята възникна, когато обсъждахме в какви области може да намери приложение технологията блокчейни и какви прототипи бихме могли да разработим на базата на децентрализирана система за съхранение и валидиране на данни.

Какви са предизвикателствата, пред които е трябвало да се изправите от идеята до създаването на продукта?

Основните трудности се състоят в това, че създаваме нещо принципно ново като технология, управление на процеси и философия на вземане на решения. Вероятно сме първата стартираща компания в България с продукт на базата на Ethereum блокчейн. Нашето предизвикателство е да образоваме бизнеса и потребителите, като обясним адекватно какви са ползите и стойността на това да се управлява дигиталната идентичност на продуктите. Това има огромно приложение и носи многобройни предимства, но все пак винаги има съпротива срещу принципно новите решения. И все пак бъдещето е в тази посока – цялото управление на собственост, на бизнес процеси, на верига на доставки и стойност, както и на взаимоотношения с клиенти – ще се базира на идентичност чрез електронни сертификати, умни тагове, цифрови носители на данни и свързаните с тях функции.

Бихте ли ни описали с няколко думи какво представлява технологията блокчейн и какво я прави все по-популярна и използвана?

Blockchain технологията е фундаментът, на който се гради първата криптовалута Bitcoin. Иновацията, която тя носи се състои в това, че се постига консенсус и гаранция относно истинността на данните без централно звено, а посредством сравнително прост механизъм наречен „доказателство за свършена работа“ (Proof of Work, PoW). Всеки факт, постигнат чрез този консенсус се записва в последователност (верига) от данни – т.нар. „дневник“ (ledger). Той се разпространява в целостта си до всички участници в мрежата. Освен за целите на финансови транзакции този механизъм отваря безброй възможности за оптимизация на процеси, в които централна роля играят свързващи звена на доверие.

Примери за това са банки, нотариуси, посреднически агенции и всякакви звена (или дори цели отдели), заемащи централна роля в бизнес процесите на по-големите фирми.

Как се извършва най-общо блокчейн верификацията?

Най-общо верификацията работи на принцип на демократичното гласуване, където по-голямата част от възлите достигат до консенсус относно истинността на дадена транзакция след пълна проверка на историята на участниците в нея от самото й начало и достигнат до крайната транзакция, където всичко трябва да съвпадне. За Bitcoin и Ethereum мрежите говорим за над 4000 възела, правещи валидации и поддържащи сигурността по този начин. Практически става невъзможна промяната на вече записани данни, както и създаването на нови данни, които не са математически издържани спрямо съществуващите факти в мрежата.


 

Събитие на фокус:

Testing NodeJS Code

 

 


Какви са преимуществата в използването на блокчейн технологията за верификация?

Blockchain технологията е все още в ранния си етап на интеграция, но все повече бизнеси виждат стойност в това да я ползват. Основното предимство е т.нар. неизменност (immutability на английски). Веднъж когато данните бъдат въведени в мрежата, става невъзможно те да бъдат променени, без това да се забележи и да бъдат отхвърлени, ако е необходимо. Друго предимство на технологията в приложението й за верификация е това, че не е необходимо да има посветен гарант за консистентността и истинността на данните, което освобождава системата от необходимостта да се консултира с външно/трето звено или да зависи от него. Комуникацията става директна, а blockchain мрежата поема ролята на арбитър. По този начин данните, подложени на валидация могат да останат активни и валидни дори и след излизането на източника на данните от процеса (бизнеса). Това защитава крайните потребители.

Мислите ли, че използването на блокчейн технологията ще доведе до ценообразуване на базата на потребление и ще промени изцяло бизнес процесите?

Blockchain мрежите могат да бъдат изпълнени във вариант „публична мрежа“ или „затворена/частна мрежа“. В първия вариант действително става въпрос за ценообразуване на база потребление, тъй като разходите по създаване на изчислителна мощ за защита на мрежата се поемат от хора по цял свят, които получават дивидент от всяка транзакция.

Продукти, които базират функционалността си на базата на публични blockchain мрежи трябва да калкулират разходи на базата на това колко транзакции се осъществяват. Цената в този случай се плаща или от крайния потребител или (по-вероятно) от собствениците на продукта, които трябва да включат тази цена под формата на планово таксуване към крайния потребител. В случая на частна мрежа, изчислителната мощ за защита се плаща от собствениците на мрежата. Системи, които се базират на този вариант имат сходни характеристики с тези на централизираните системи, що се касае калкулацията на разход за ресурси. Нивото на потребление влияе на финансовия разход, но вече собственикът на мрежата има възможност за консолидация на ресурси, оптимизации и намаляване на разходите.

Автор: Стеляна Луизова
Визия:
 Личен архив

Стани част от някоя от нашите потребителски групи. Абонирай се и ще ти изпращаме интересна информация.

Прочети още:
„Основната работа на всеки един лидер е да стане излишен“ – Веско Колев, Director Software Engineering, Progress
Какво означава една система да е „reactive“? Основна концепция на Reactive programming

Share This