Отново е март и по традиция е време да погледнем към класацията на най-големите IT компании в България. И още по-важното – да видим какви тенденции очертава тя и какви очаквания поражда за развитието на най-иновативния сегмент от българската икономика.
Както и през предходните години, подреждането е базирано на няколко фактора:
- Данните и броят на публикуваните обяви от компаниите са генерирани на база информация от Job Board-а на DEV.BG към 10-ти март.
- Класацията подрежда компаниите според броя на служителите в техните IT отдели в България, съобщен от самите работодатели в профилите им в Job Board-а на DEV.BG.
- Информацията за броя на IT служителите е попълвана от самите компании в различни и независими времеви интервали.
- Компаниите с еднакъв брой IT служители попадат на една и съща позиция.
- Компаниите, които не са посочили точен брой IT служители, а определен интервал (например 1-10, 1-5, 150-200 и т.н.), също са включени в статистиката, но с долната граница на посочения от тях интервал.
- Класацията не взема предвид показатели като оборот, общ брой служители и др.
Нещото, което става ясно от пръв поглед, е, че за поредна година топ 5 е съставен от чуждестранни компании, като първият български представител се появява на шесто място. Но какво друго остана същото и какво се промени през 2025 г. спрямо предходната година?
Стабилност в топ 5, промени в първите 10
Сравнението между класациите на най-големите IT работодатели в България за 2024 и 2025 г. показва относителна стабилност в челото, но и няколко ключови размествания в топ 10. Първите пет места остават напълно непроменени и през двете години. Лидер продължава да бъде DXC Technology с 3439 служители, следван от SAP (1700) и Hewlett Packard Enterprise (1500). Промяна няма и в броя на декларираните в Job Board-а на DEV.BG служители.
Това показва, че най-големите работодатели в сектора са достигнали устойчив мащаб и не претърпяват значителни колебания въпреки по-сложната икономическа среда. Даже напротив – лидерите в класацията планират разширяване на екипите си през тази година. В началото на месеца американският технологичен гигант DXC Technology например официално откри новото си работно пространство в Бизнес парк София, в което ще работят 200 AI специалисти. SAP пък работи по изграждането на автономен екип в България, който да подпомага разработването на AI агенти.
Първата съществена промяна идва на шесто място. През 2024 г. позицията се споделя от MentorMate и Tek Experts с по 800 служители. През 2025 г. обаче тя остава самостоятелно за Tek Experts, докато MentorMate пада до 11-о място, което дели с KBC Global Services (с по 550 служители).
На седма позиция и през двете години се запазва група от компании с по 700 служители: Bosch Engineering Center Sofia, Commerzbank Digital Technology Center, Visteon и ICT Strypes.
Най-значимото ново попълнение в челната десетка през 2025 г. е Paysafe, която заема 8-а позиция с 670 служители. Това е скок от 13 места, след като през предходната година компанията е 21-ва. Финтех разработчикът е увеличил с около 300 души екипа си, сочат данните на Job Board-а на DEV.BG.
Така DIGITALL пада с една позиция спрямо 2024 г. – до 9-о място през 2025 г., въпреки че няма намаление на екипа си от 632 IT специалисти.
Промяна има и на 10-о място. Ако през предходната година то е заемано еднолично от Sirma, то през 2025 г. се дели между EGT Digital и A1 Bulgaria. Sirma пък пада до 12-а позиция, която дели с още пет компании.
| Компания | Служители в IT отделите в България | Брой обяви (към 10 март 2026 г.) |
| DXC | 3,439 | 15 |
| SAP | 1,700 | 0 |
| Hewlett Packard Enterprise (HPE) | 1,500 | 0 |
| VMware Bulgaria | 1,300 | 0 |
| DraftKings | 1,000 | 4 |
| Tek Experts | 800 | 0 |
| Bosch Engineering Center Sofia | 700 | 8 |
| Commerzbank Digital Technology Center | 700 | 63 |
| Visteon | 700 | 0 |
| ICT Strypes | 700 | 45 |
| Paysafe | 670 | 12 |
| DIGITALL | 632 | 5 |
| EGT Digital | 600 | 66 |
| A1 Bulgaria | 600 | 55 |
| KBC Global Services | 550 | 8 |
| MentorMate part of Tietoevry Create | 550 | 51 |
| YNV Group | 500 | 0 |
| Sirma | 500 | 31 |
| Euro Games Technology | 500 | 3 |
| Scalefocus | 500 | 0 |
| Experian | 500 | 50 |
| EPAM | 500 | 22 |
| Atos Bulgaria Competency Center | 460 | 0 |
| SoftServe | 450 | 8 |
| Information Services JSC | 450 | 3 |
| Amusnet | 450 | 17 |
| Schwarz IT | 430 | 13 |
| Nemetschek Bulgaria | 430 | 17 |
| RingCentral | 380 | 28 |
| TINQIN | 370 | 12 |
| Adastra | 370 | 5 |
| Progress | 350 | 14 |
| Endava | 330 | 6 |
| Avenga | 330 | 5 |
| Amadeus Sofia | 310 | 0 |
| OpenText | 300 | 0 |
| Sutherland Global Services | 300 | 0 |
| DSK Bank | 300 | 40 |
| LIREX | 300 | 2 |
| GTT | 300 | 2 |
| Nexo | 300 | 23 |
| SiteGround | 300 | 23 |
| Accenture Bulgaria | 300 | 30 |
| Bosch Digital | 300 | 1 |
| Kontrax | 300 | 0 |
| Flutter International | 280 | 4 |
| Pwrteams | 275 | 16 |
| UniCredit Bulbank | 270 | 0 |
| SEEBURGER | 270 | 0 |
| Acronis | 270 | 0 |
| Software AG | 270 | 0 |
| Wiser Technology | 250 | 3 |
| MM Solutions | 250 | 0 |
| CODIX | 250 | 0 |
| PROS | 230 | 3 |
| Micro Focus | 230 | 0 |
| Merkle Bulgaria | 230 | 0 |
| myPOS | 220 | 0 |
| Ubisoft Sofia | 220 | 0 |
| BORICA | 210 | 0 |
| Fastmarkets | 200 | 0 |
| Ingram Micro | 200 | 0 |
| Eviden Global Delivery Center | 200 | 0 |
| GlobalFoundries | 200 | 0 |
| Energize Global Services (EGS) | 200 | 0 |
| Astea | 200 | 1 |
| GfK | 200 | 0 |
| Accedia | 200 | 16 |
| Valtech | 200 | 0 |
| Proxiad SEE | 200 | 7 |
| Stemo | 194 | 0 |
| Amdocs | 190 | 0 |
| KPMG IT Service | 190 | 1 |
| Dreamix | 190 | 4 |
| INDEAVR | 180 | 3 |
| CluneTech | 180 | 1 |
| Broadcom Bulgaria | 180 | 3 |
| Financial Times | 180 | 1 |
| VIVACOM | 180 | 5 |
| Chaos | 180 | 4 |
| SumUp | 180 | 1 |
| Coca Cola Bulgaria | 180 | 0 |
| UBB | 170 | 0 |
| Milestone Systems Bulgaria | 170 | 3 |
| Playtech | 170 | 14 |
| Tungsten Automation | 160 | 0 |
| Postbank | 160 | 8 |
| The World Bank Group – Sofia Shared Services Center | 160 | 0 |
| TechnoLogica | 160 | 7 |
| flatexDEGIRO | 160 | 0 |
| Matrix Global Services– Eastern Europe | 160 | 0 |
| HedgeServ | 160 | 3 |
| Ocado Technology | 160 | 1 |
| Blankfactor | 151 | 1 |
| Evolution Engineering Bulgaria | 150 | 2 |
| PPD Bulgaria | 150 | 0 |
| AIOPSGROUP, a valantic company | 150 | 0 |
| Cognyte | 150 | 3 |
| Telelink Business Services | 150 | 0 |
| Gameloft | 150 | 1 |
| Delasport | 150 | 36 |
| MobiSystems | 150 | 4 |
| Axway | 150 | 0 |
„Senior-only“ пазар и хибридни модели: няколко тенденции
Тази сравнителна устойчивост на класацията на най-големите работодатели в IT сектора у нас и фактът, че разместванията са минимални на годишна база, показват, че през 2025 г. пазарът на труда в България навлиза в нов етап на зрялост и рационализация. След години на ускорено наемане и експанзия компаниите вече действат значително по-предпазливо. Фокусът се измества от количеството към качеството – от бързо разрастване към ефективност и реална добавена стойност.
Тази трансформация се случва на фона на стабилен, но по-бавно растящ сектор, който продължава да генерира близо 10% от БВП и да поддържа едни от най-високите заплати в страната. Но зад тази стабилност се крият някои структурни промени.
Explore more
AI: от предимство към задължително умение
Една от най-съществените промени през 2025 г. е масовото навлизане на изкуствения интелект в ежедневната работа на софтуерните специалисти. Ако доскоро AI беше нишова експертиза, днес той се превръща в базова грамотност. Компаниите у нас все по-активно внедряват инструменти като GitHub Copilot, Cursor и различни LLM-базирани решения, които автоматизират писането на код, тестването и дори документацията. Това води до значително повишаване на продуктивността – според оценки от индустрията до около 30%.
Данните на Евростат и Националния статистически институт показват, че през 2025 г. около 8,55% от българските предприятия вече използват AI технологии – рязък ръст спрямо 3,6% през 2023 г. В IT сектора този дял е значително по-висок.
Тази автоматизация обаче има и обратна страна – тя намалява нуждата от изпълнение на базови задачи, което директно засяга най-вече junior позициите.
„Senior-only“ пазар и нарастващи бариери за junior кадри
Една от най-осезаемите тенденции е силният дисбаланс между търсенето на опитни специалисти и възможностите за начинаещи. През 2025 г. компаниите все по-често търсят т.нар. „plug-and-play“ кадри – професионалисти, които могат да започнат да носят стойност почти веднага. Данните на DEV.BG показват, че голяма част от обявите от обявите са насочени към senior ниво, докато junior позициите намаляват значително.
Тази тенденция е пряко свързана с икономическата среда. В условия на по-бавен растеж компаниите са по-малко склонни да инвестират време и ресурси в обучение. В комбинация с автоматизацията чрез AI това създава сериозни предизвикателства пред новите кадри.
Хибридната работа като нов стандарт
След периода на масова дистанционна работа през 2025 г. пазарът ясно се пренастройва към хибриден модел. Компаниите постепенно връщат служителите в офисите, макар и не изцяло.
Анализите показват, че все повече обяви за работа в IT сектора са за хибриден режим, а броят на позициите с изцяло дистанционен формат намалява. Причините са свързани не толкова с контрол, колкото с ефективност – физическото присъствие подобрява комуникацията, иновациите и обучението на по-младите кадри.
Киберсигурността и регулациите
Киберсигурността се утвърждава като един от най-бързо растящите сегменти на IT пазара. Причината не е само технологична, а и регулаторна.
С въвеждането на европейски директиви като NIS2 и DORA компаниите в България са изправени пред нови изисквания за сигурност и съответствие, което води до ръст в търсенето на специалисти в тази област. Това показва и Job Board-a на DEV.BG, където това е една от най-бързо растящите категории, заедно с AI/ML.
Заплати в плато
След години на двуцифрен ръст през 2025 г. заплатите в IT сектора започват да се стабилизират. Данните на Националния статистически институт показват, че средната брутна заплата в сектор „Информация и комуникация“ достига около 5551 лв., което е значителен ръст на годишна база, но с ясни признаци на забавяне.
Реалният растеж на възнагражденията се движи около 3–5%, като изключение правят високоспециализирани роли в AI, облачни технологии и киберсигурност.
Преход от аутсорсинг към продуктови компании
Българският IT сектор постепенно се измества от класически аутсорсинг към продуктово ориентирани компании. Все повече организации търсят специалисти с бизнес мислене и разбиране за крайния продукт.
Общата картина за 2025 г. е ясна – българската IT индустрия е значително по-зряла и изискваща. Анализите показват, че тя ще продължи да расте умерено, със стабилно търсене на висококвалифицирани кадри. Ако трябва да обобщим – пазарът вече не награждава просто принадлежността към IT сектора, а дълбочината на експертизата.