„Кодът“ на доверието: Какво означава си лидер, когато нямаш всички отговори

Много инженери мечтаят да станат лидери. Но малцина си дават сметка, че пътят до там не минава през още по-добър код, а през изграждане на доверие – в себе си, в хората около теб и в посоката, която понякога изглежда неясна.

Лидерството не е линейна прогресия от senior специалист към мениджър. То е изцяло нова роля – с нови правила, често без инструкции. Да бъдеш лидер в технологичен контекст днес означава не само да познаваш системите, но и да разбираш хората, които ги изграждат. Да умееш да говориш, когато е трудно – и да мълчиш, когато е нужно. Да се учиш, дори когато другите очакват от теб да знаеш.

Събираме гледните точки на двама технологични лидери (водещи лектори в Upskill Tech Leadership програмата на Телерик Академия), които не просто ръководят екипи, а изграждат култура. 

Деян Варчев (CTO на OfficeRnD) и Михаил Вълков (бивш VP of Engineering в Telerik, GM в OfficeRnD и бивш изпълнителен директор на Телерик Академия) споделят пред DEV.BG за уроците, които никой не ти казва, когато поемеш управленска роля.

Деян, Михаил, разкажете ни накратко за вашия професионален път.

Деян: Аз съм технически директор на OfficeRnD – една от водещите SaaS компании в сферата на coworking и хибридната работа. Имам близо 20 години опит в софтуерното инженерство, като съм изграждал и ръководил екипи в компании като Telerik и Progress. Най-силната ми мотивация е създаването на продукти с реална стойност и мащаб – и най-вече изграждането на хора и екипи, които вярват в общата кауза.

Михаил: Започнах кариерата си като разработчик през 2000 г., а само няколко години по-късно се присъединих към Telerik, където изминах целия път до VP of Engineering и ръководех инженерна организация от над 250 души. Впоследствие бях част от екипа, който превърна Телерик Академия в самостоятелен, устойчив бизнес и участвах в стартъпи като Icanpreneur. Водещо в кариерата ми винаги е било изграждането на високоефективни екипи и култура на развитие.

Какво най-много ви изненада в лидерската роля?

Деян: Изненадах се колко често лидерството е свързано с емоции, а не с логика. Бях привикнал да решавам проблеми чрез анализ и системност, но много бързо разбрах, че доверието, мотивацията и усещането за смисъл в екипа нямат debugger. Също се учудих и на това колко важно е да мълчиш в точния момент – не да даваш решения, а да помагаш другите да ги намерят сами.

Михаил: Най-голямото ми удивление – и то продължава и до днес – е колко дълбоки и сложни са човешките взаимоотношения. Като програмист вярвах, че технологичните проблеми са най-трудните. Но с времето разбрах, че мотивацията, доверието и екипната динамика оказват много по-голямо влияние върху успеха на продукта, отколкото който и да е технически избор. 

Истината е, че най-успешните технологични лидери днес трябва да съчетават техническа експертиза, човешки подход и бизнес мислене. Това са умения, които не се учат за ден или два, а цял живот и няма крайна точка.

Кои умения усвоихте „в движение“?

Деян: Преди всичко делегирането. Дълго вярвах, че, ако искам нещо да бъде „направено както трябва“, трябва да го свърша сам. После разбрах, че истинският растеж – както на хората, така и на организацията – идва чрез доверие и поемане на отговорност. Научих се и на фасилитиране на трудни разговори, коучинг, работа с мениджмънт извън инженерната част. Тези умения се учат не от книги, а в реални сблъсъци.

Михаил: Почти всичко. Научих се на управление на хора, водене на трудни разговори, справяне с конфликти. После – на стратегическо мислене, дефиниране на цели, оптимизиране на процеси. Работата с другите звена – продуктов мениджмънт, маркетинг, финанси – всичко това беше част от пътя. И най-важното – научих се да излизам от инженерната перспектива и да мисля за успеха на целия бизнес.

Какво ви мотивира да споделяте опита си?

Деян: Има огромно удоволствие в това да видиш как някой прави пробив – независимо дали води първия си one-on-one, или взима трудно, но правилно решение. Когато споделяш знание, ти сам започваш да го разбираш по-добре. А и знание, което не се споделя, умира.

Михаил: Обичам да подкрепям и насочвам по-младши колеги. Когато видиш как някой, на когото си помогнал, расте – това носи удовлетворение, което не можеш да получиш от индивидуален успех. Освен това споделянето на опит ти помага да се развиваш – учиш се да обобщаваш, да формулираш ясно, да мислиш стратегически. Това е инвестиция с дългосрочен ефект – не само за другите, но и за теб самия.

Какво бихте посъветвали човек, ако иска да стане мениджър и ви попита какви са стъпките?

Деян: Това не е повишение, а смяна на професия. Мениджърът работи с хора, а не с код. Започнете да действате като лидери, още преди да имате титлата – помагайте на колеги, мислете в категория „ние“, не „аз“. Бъдете проактивни, търсете обратна връзка и се учете от нея. И да – обучението Upskill Tech Leadership в Телерик Академия е чудесна отправна точка.

Михаил: Страхотно е, че човекът си задава този въпрос – това само по себе си е първата крачка. След това трябва да се замисли защо иска да бъде мениджър.  

Истинският лидер търси отговорност за успеха на целия екип, не само за своята работа. Учи теорията – книги, подкасти, курсове (като Upskill Tech Leadership в Телерик Академия), търси практика, поема отговорности. Трябва да бъде пример – с отношението си, с готовността да помага, със стремежа да разбира не само кода, а и продукта, клиентите, бизнеса. Такива хора се разпознават лесно – и когато моментът дойде, шансът е на тяхна страна.

Деян, ставаш част от OfficeRnD, когато компанията е съвсем в началото – екип от 3-4 души. Днес е международна SaaS организация с над 150 служители по целия свят. Какви качества са нужни, за да водиш екип през несигурността на стартъпа и после – през мащабиране и глобален растеж? Какво остана непроменено в подхода ти като лидер?

В началото всичко е хаос – строиш с едната ръка, гасиш пожари с другата. Нужни са адаптивност и вяра, че това, което правите, има смисъл. В такава среда най-важното е да вдъхваш увереност – дори когато самият ти се съмняваш. С мащабирането идват процеси, структури и стратегия. Но едно нещо остава непроменено – фокусът върху хората. Средата, в която могат да грешат, да поемат рискове и да се гордеят с резултатите си – това е фундаментът. Накрая всичко се свежда до това – хора, които вярват в обща кауза и имат пространство да дадат най-доброто от себе си.

Михаил, какво научи от пътя си от разработчик до VP of Engineering в Telerik?

Най-важният урок е, че човек трябва да търси предизвикателства извън зоната си на комфорт. Малките победи натрупват увереност и отварят врати към следващото ниво. Средата също е решаваща – избирай екип, който те предизвиква и подкрепя, не просто добра заплата. 

И не на последно място – разбрах, че бизнесът е машина с ясни цели, но великите лидери са тези, които правят машината човешка. В Telerik имах щастието да уча от такива хора – и съм дълбоко благодарен за това.