В свят, в който дигитализацията и миграцията на бизнеси към нови технологични решения се случват с бързи темпове, правилното управление и анализът на данни и информация са ключът към успеха. В tbi bank не просто внедряват нови технологични решения, а активно изследват, събират и интерпретират данни, за да предоставят продуктите и решенията, които наистина отговарят на нуждите на потребителите и екипа на банката.
Мадлена Далкалъчева, ръководител на отдел „Бизнес проучване и анализ на информационни масиви“ в банката, е в центъра на този процес. От DEV.BG се срещаме с нея, за да разберем как екипът ѝ се справя с предизвикателствата на миграцията на данни, какви ползи носи внедряването на AI в бизнес анализа и как всичко това променя не само бъдещето на банковия сектор, но и по-широката бизнес среда.
Мадлена, в предишно интервю споделяш, че не вярваш, че IT индустрията е само за мъже, просто те имат по-голям интерес към нея, отколкото жените. Презпризмата на времето и опита ти в tech екипа на tbi bank от над 8 години как виждаш професионалното си развитие? Какво научи, какво те предизвика в ежедневието и какво очакваш?
Със сигурност мога да кажа, че преминах през динамично развитие, което продължавам. Започнах с оперативни анализи и стигнах до стратегическо управление на данни и бизнес проучвания. Научих, че устойчивият прогрес идва не просто от знанията, а от способността да се адаптираш и да водиш промяна.
Най-голямото предизвикателство – и най-голямото удоволствие – е да изграждам екип с мислене, ориентирано към бъдещето, където всяко бизнес решение се базира на достоверна и добре интерпретирана информация.
tbi bank изпъква сред останалите играчи на пазара като дигитална и гъвкава банка за клиентите – това е видимата част. А зад нея стоят стабилни вътрешни процеси, базирани на надеждни данни. Как се грижите за целостта и достъпността на историческите данни и защо това е толкова важно както за взимането на бизнес решения, така и за клиентското преживяване?
Данните са гръбнакът на всяко дигитално решение. В tbi bank сме фокусирани не само върху събирането на историческа информация, но и върху това тя да бъде лесно достъпна, структурирана и надеждна. Качеството на данните е от изключително значение и мога да кажа, че усилията в тази посока са една от най-важните задачи във всяка компания, която планира да има дигитално бъдеще.
Внедряването на нови процеси, които правят услугите за клиентите по-бързи и удобни, понякога води до проблеми с управлението на данните. Затова и в tbi взехме решение, че Data Governance (т.е. правилата и процесите за управление, защита и качество на данните в организацията) ще бъде издигната практически в култ.

Наскоро сподели в LinkedIn, че екипът ти успешно е приключил миграцията на основната система на банката (core banking system) – проект, който със сигурност изисква не само технически усилия, но и промени в архитектурата, процесите и начина на мислене. Какви са основните предизвикателства при работа в такава динамична IT среда и как успявате да запазите стабилността и целостта на данните въпреки постоянните променливи?
Миграцията на основната система беше не просто технологичен проект, а трансформация в начина, по който банката мисли за процесите си. Успешното изпълнение на проекта беше единственият начин да гарантираме дигиталните процеси на организацията, без стотици служители в бекофиса да обработват ръчно данни в Excel.
Най-голямото предизвикателство беше да запазим целостта на данните, докато променяме архитектурата в движение. Ключов фактор за успеха беше именно дългосрочното мислене – къде искаме да стигнем, какви нови функционалности искаме да осигурим и как да запазим една част от съществуващите интеграции непокътнати. Но едно е сигурно – такъв проект е възможен единствено и само със страхотната екипна работа на отдадени специалисти.
Като говорим за екипа, в края на 2024 г. tbi bank и УНСС организираха академията dataXperience, от която двама студенти започнаха стаж в твоя екип. Работиш с тях от няколко месеца – какво най-много те изненада в подхода и мисленето им?
Най-много ме изненадаха с това, че не носят „наследени“ модели на мислене. Влизат в темите с чисто нови въпроси и често предлагат свежи гледни точки, които ние никога не сме обмисляли. Хора, които са необременени с познатите проблеми, дават едни от най-ефективните решения, за които може човек да се сети.
И за финал – изкуственият интелект бързо променя играта. Как според теб ще се адаптират бизнес анализът и хората зад него?
Промяната вече не чука на вратата – тя направо си влезе, седна на дивана и отвори лаптопа. Изкуственият интелект пренаписва правилата на играта, но това не означава, че хората в бизнес анализа ще останат безработни – напротив, сега ни трябва още по-остър ум, повече креативност и нова доза аналитична смелост. Анализът вече не е само „колко сме продали този месец“, а „какво ще се случи следващия и защо“.
С AI преминаваме от пасивни наблюдатели към проактивни създатели на сценарии. Вместо да търсим игла в купа сено, AI ни носи сламата подредена по цветове и форма, а ние просто трябва да знаем коя игла е златната.
Човешката роля се измества – не към „машинен“ труд, а към тълкуване, контекстуализиране и най-вече към това да задаваме правилните въпроси. Накрая, дори най-умният алгоритъм няма как да разбере, че този outlier (аномалия в данните, която има обяснение, но алгоритъмът не може да я открие самостоятелно без човешка намеса) е всъщност промоция, пусната без предупреждение от маркетинг екипа.