+
Вход

Въведи своя e-mail и парола за вход, ако вече имаш създаден профил в DEV.BG/Jobs

Забравена парола?
+
Създай своя профил в DEV.BG/Jobs

За да потвърдите, че не сте робот, моля отговорете на въпроса, като попълните празното поле:

110-57 =
+
Забравена парола

Въведи своя e-mail и ще ти изпратим твоята парола

Човек, екип, успешен проект.
Рецепта за развитие от Scalefocus

*Текстът е предоставен от Scalefocus

Научете как се създава и развива работещ екип, какви качества са нужни, за да ръководиш хора, и кое е най-важното за реализирането на международни проекти. Александър Михайлов, който е част от Scalefocus, разказва с подробности.

Разкажи ни за себе си и за своя background.

Аз съм Александър Михайлов – Сашо, Front-end Технологичен Мениджър в Scalefocus, базиран в офиса ни във Варна. Предлагам да се върнем назад във времето и да ви разходя по пътя, който ме доведе до днешната позиция.

Първите ми влечения към сферата на технологиите се проявиха още като ученик в икономическа гимназия “Георги Сава Раковски”, където имахме обучителен курс по информатика. Опитвах и самостоятелно да развивам интереса си, но нещата не се получаваха, защото информацията онлайн (а и не само) тогава беше оскъдна. Дадох си сметка, че ако искам да се занимавам с материята задълбочено, трябва да уча такава специалност. Така смених и счетоводното направление с инженерно, като записах висше образование в ТУ – Варна. По това време дисциплината и професията съвсем не беше така атрактивна, както е днес, но пък получавах нужното знание, за да задоволя интереса си. И така минаха 15 години.

В старта на кариерното си развитие се занимавах с всичко – разбирайте C++, C#, станах сертифициран .NET developer и Cisco мрежов администратор, когато завършвах техническия университет. До един момент да се захващам с всичко беше приятно, но си дадох сметка, че е добре и да се специализирам в конкретна област. Тогавашният ми ментор, с когото между другото работя и в момента – той е архитект в моята практика, ме насочи към Front-end. Но не просто ме насочи, а ме запали, защото има много неща, които трябва да се вземат под внимание, когато се разработват приложения, без значение дали ще са Front-end за декстоп, мобилни или embedded устройства. Трябва много да се мисли какво разработваш, как го правиш и какъв искаш да е крайният резултат. Целият този процес и начинът, по който ми беше представен от моя ментор, оказаха огромно влияние в профилирането ми. И така решаването на комплексни проблеми се оказа моето нещо.

Съвсем естествено минах през няколко компании —в първата бях близо 8 години, след това се преместих в друга, в която поех лидерски роли. Оттогава минаха отново 8 години, през които активно се занимавам с управление на хора.

Бързо ли мина това време?

Определено. И продължава да минава неусетно. Натрупах много опит, срещнах се с много хора и много научих от тях. И най-важното—научих се да се уча от всякакъв тип хора. Дори от по-младши колеги, защото те имат много необременена преспектива и виждания за нещата. Смятам, че се изисква някакво определено ниво на себеразвитие и съзравяне, за да си позволиш да виждаш подобни възможности и да се възползваш от тях.

След като се профилира, успя ли да намериш силата си?

Ако трябва да определя една бизнес област, в която съм най-oпитен, то това е обучението. Дължи се на дългогодишния ми опит в дъщерна компания на ETS —организацията, която провежда TОEFL & SAT тестовете на световно ниво. Там изградих система за тестване на ученици от 1-ви до 8-ми клас. Част от екипа, с който направихме това, беше и моят ментор, когото споменах по-горе. Друг човек, с когото също работихме по този проект, е нашият колега Цветан Смърдански – понастоящем Технологичен мениджър в Scalefocus Бургас. И за да не звучи всичко като приказка, споделям и един от най-паметните гафове. 400 хиляди ученици в Щатите се готвят да влязат на изпит, но не успяват…, защото аз съм пропуснал да оправя бъг 🙂

Каква е твоята роля в Scalefocus?

Аз съм един от първите служители на компанията във Варна, още преди дори да имаме физически офис. И в тази история е въвлечен Цветан Смърдански. Той получи предложение за работа в бургаския офис на Scalefocus, а по това време работехме заедно във Варна. След като прие офертата и стартира процеса по прехвърляне от една локация в друга, няколко човека от тогавашния ни екип проактивно изпратихме CV-та към новия работодател на Цецо. Съдбата обича смелите и така, без да искаме, създадохме нуждата от отваряне на още един офис. Сформирахме добра общност, в която имаше нужда от People manager, а аз вече имах близо 4-годишен опит в управлението на хора, което ми даде възможност да го приложа и развия. Участвах в развитието и преструктурирането на екипа, а скоро след това получих предложението да стана Front-end Tехнологичен мениджър. Това ме направи истински щастлив. Малко след това поех ролята и на Site Lead на офиса на Scalefocus във Варна. Всички тези промени и развитие се случиха в рамките на 4 години. Не е нужно да споменавам, че динамика не липсваше.

Разкажи ни повече за екипа си в Scalefocus и за варненския офис.

Професията ни е екипна —да, има хора, които предпочитат да работят сами, но за мен това са изключения. В същината си материята предполага екипна работа. Има изключително много информация, с която трябва да боравиш и да разбираш, а е непосилно да знаеш всичко. Дори след години опит пак има неща, с които може да не си се сблъсквал. Тук идва и ролята на екипа – всеки има различен опит и познания, до които имаш достъп. Ако удариш на камък, има към кого да се обърнеш за съдействие. Опитът се гради и с помощта на хората, с които си заобиколен и с които взаимодействаш.

Няма как да не споменем и пандемията. Много неща се промениха тогава, които все още дават своя отзук. От една страна мениджмънтът изведнъж с сблъска с предизвикателството да установи работещи механизми на работа в изцяло онлайн среда. От друга страна, интересно е да се наблюдава влиянието на дистанционната работа в чисто човешките отношения. Споменах, че до голяма степен дължа опита си на хората, с които съм взаимодействал. Това е по-предизвикателно в онлайн среда, но вярвам, че с времето ще еволюираме и открием правилния подход, така че да развиваме soft skills въпреки липсата на социален контакт. Затова се опитваме и ходенето в офиса да не е само и единствено по работа, а да организираме всевъзможни иницитиви и събития за сплотяване на екипа.

Днес те питаме…

Как предпочиташ да комуникираш с колегите си на работа?
Loading ... Loading …
Александър Михайлов, Front-end Технологичен Мениджър в Scalefocus

За да дам и конкретика – работя с още 10 технологични мениджъра, които от своя страна също отговарят за екипи. Тук работата от разстояние е от полза, защото тези мениджъри са от разнообразни локации. Това сработва успешно, учим се едни от други, установили сме работни процеси и проектите се движат гладко. Ключово е, че всeки мениджър има свой подход. Важно е как ангажира и занимава екипите си. Организираме регулярни технологични срещи, обсъждат се теми и въпроси за интервюта.

Като цяло локация Варна е активно въвлечена в много от големите проекти, по които Scalefocus е ангажиран. Успяваме да изграждаме доверено партньорство с клиентите, а колегите ни се превръщат в техни консултанти по технологичните направления за развитие на бизнеса. Предложенията ни се взимат под сериозно внимание, което само по себе си говори за качеството на компетенция, което предлагаме.

Това важи не само за Front-end, но и за всички екипи на Scalefocus. Стремим се да градим дългосрочни партньорства с клиентите, да добавяме стойност за тях, като ги консултираме, да защитаваме и представяме нашите решения в най-добрата светлина.

Опиши профила на хора, с които би се радвал да работиш. Какво търсиш в потенциалните си нови колеги?

Търся от всичко по малко 🙂

Имаме нужда от технически хора, които имат солидна основа и с опита си са придобили задълбочени познания. Пазарът е пренаситен от повърхностни знания. Държим на експертиза —дори да не е релевантна за конкретния проект, за който интервюираме някого, по-скоро е важно да видим подхода и отношението му към самата технология. Дали е задълбал в определено направление е ясен знак, че той може да се развие и в друга посока със същия успех. А ние като екип подкрепяме такива начинания и даваме нужното.

Нека не подценяваме и меките уменията, защото те са ключови за екипната работа. Много е важно да има добро сработване и изграждане на взаимно доверие. Един от основните елементи на екипната работа е доверието между всеки един индивид – да се самоорганизират, да си дават градивна обратна връзка, да си помагат.

Защо Scalefocus?

За мен – основно заради хората и специалистите, с които работя ежедневно. Но и заради шансовете и възможностите за развитие, които се дават. Също, мисля, че все още няма друга компания, която да има представители на Senior management извън основната си локация. Ние сме по-скоро изключението, а вярвам сме и добър пример.

Хората привличат други хора. Работата си е работа, но самият екипен дух и колектив, са това което привлича и задържа колегите. Подкрепата, която ние даваме и получаваме, е предимството, което отличава Scalefocus. Тази култура няма как да се види от обява за работа, трябва да се усети.

За тези, които предстои да се присъединят към екипа ни – ако видим, че имат желание за развитие, с удоволствие предоставяме условията.

Съветът, който ти се иска някой да ти беше казал в началото, е?

Имам няколко технологични съвета към хората, които сега започват развитието си.

  1. Очаква се да правите грешки, но и да се учите от тях.
    Най-важното е да се научите сами да успявате да достигате до заключения.
    Знаем, че ще правите грешки, трябва да правите грешки. Иначе няма как да се научите.
  2. Индивидуалният играч невинаги се възприема добре. Можеш да постигнеш много сам, но ще постигнеш повече в екип.
  3. Не очаквайте някой да ви реши проблема. Подгответе се добре, преди да поискате помощ, задавайте кратки и конкретни въпроси, за да достигнете до решението.
Как протича един твой работен ден?

Всеки ден е нов микс. Липсва ми, че не пиша код, но от време на време намирам възможност да се включа в някой проект—дали като pre-sales архитект за консултация към клиент или пък за помощ на по-младши колеги.

Иначе основните ми задачи са оперативни—срещи с хора, дискутиране на решения за процеси, които искаме да въведем, и всевъзможни предизвикателства. Гледам да съм въвлечен в различни направления, да менторствам също.

Най-важното за теб, откакто си част от Scalefocus, e?

Винаги е имало едно основно важно нещо – екипът. Стремя се да съм от този тип people мениджъри, които са ориентирани повече към хората отколкото към бизнеса. В сегашната ми роля се налага да балансирам и да търся златната среда, но се стремя да давам превес на хората. Опитвам се да предам тази философия и на тийм лийдовете, с които работя—да обръщат внимание на хората си, за да мога аз да се фокусирам върху частта с бизнеса. People over business, но без да ощетяваме.

Какъв е животът ти извън работното време?

Пандемията ми помогна да открия предимствата на work from everywhere модела на работа в Scalefocus, но и да осъзная, че предпочитам работата в офис. Дадох си сметка, че тегля чертата между работните ангажименти и личния живот в момента, когато пътувам от вкъщи към офиса и обратното. Това време ми дава възможност да изляза от единия и да вляза в друг режим. Смея да твърдя, че успявам да балансирам добре между семейството и работата, като отделям време и за личните си интереси.

В мен има една дуалност. Обичам да излизам с приятели по клубове, но същевременно съм и домошар, обичам да чети книги, да гледам филми и да се връщам към хобитата си, свързани с програмирането. Експериментирам с хардуерни устройства, опитвам да автоматизирам процеси в дома ни. Открил съм и начин да разпускам истински – с видео игри. Да, разтоварвам, играейки, въпреки че съм на 36 години. Последно превъртях Subnautica и Diablo II.