Съдържание
- Редактиране в Notepad
- Работа с IDLE
- Стрингове и променливи
Редактиране в Notepad
След като вече можем да пишем едноредови програми, време е да преминем към нещо по-интересно. За целта ще ни е нужен текстов редактор. Програмите на Python са просто един текстов документ, който можете да отворите дори с Notepad или какъвто и да е друг текстов редактор. Важното е накрая да запазите файла с разширение .py.
Нека направим един нов текстов файл със следното съдържание:
- #My first Python programm.
- print „Line 1.“
- print „Line 2.“,
- print „Line 2?“
Запазете файла като ‘myprogramm.py’ и се уверете, че текстовият ви редактор не добавя ‘.txt’ автоматично в края като разширение. Ако сте под Linux изпълнете програмата със следната команда в конзолата:
- python myprogramm.py
Ако сте под Windows прочетете прочетете секцията от урока за Работа с IDLE.
Работа с IDLE
Сега нека отворим отново приложението IDLE и изберем от менюто чрез File -> Open нашият файл myprogramm.py, който тощу що направихме. Ще се отвори нов прозорец, показващ програмата. За да я стартирате, натиснете Run -> Run Module (или просто F5).
Ако сте направили всичко правилно в глания прозорец, ще ви излезе следният текст:
Line 1.
Line 2.Line 2?
Обърнете внимание на последните два реда от програмата. Последният print ще бъде показан на същия ред. Причината е, че запетаята между този и предишния ред не позволява на програмата да започне нов ред.
Освен Notepad или друг редактор можем да използваме и IDLE за писане на нашите програми. Просто избираме File -> New Window и ще ни се отвори прозорец, в който може да пишем. Този вариант всъщност е за препоръчване пред Notepad, защото оцветява кода и така той е по-прегледен.
Променливи
В Python променливите не се декларират, това става автоматично, когато присвоим някаква стойност към променлива. Това означава, че не трябва да се грижим за това какъв тип стойности приема променливата. Всъщност когато напишем:
- number = 1
В паметта се създава обект от целочислен тип, а променливата просто сочи към това място в паметта. Поради тази причина можем да създадем например стрингов обект и отново да го присвоим към същата променлива.
Примерна програма с променливи:
- #демонстрация на променливите
- number = 1
- print „number = „, number
- number = number + 1
- print „number = „, number
- number = number * number
- print „number = „, number
- number = „twelve“
- print „number = „, number
- number = number + “ (12)“
- print „number = „, number
Задача: Прегледайте внимателно кода, тествайте го и сравнете резултата от програмата с това, което сте очаквали да се появи.
Можем да присвояваме една стойност на повече от 1 променлива по следния начин:
- one = one2 = one3 = 1
Това води до създаването на целочислен обект със стойност 1, към който обект сочат трите променливи one, one2, one3.
Друг компактен вариант на изписване можем да използваме при присвояването на различни стойности на различни променливи:
- onе, two, string = 1, 2, „string“
Автор: Мартин Михайлов