Публикувано на 29 ноември 2021 г.Да бъдеш програмист е доста „тренди“ напоследък, но има основна разлика между хората, които избират професията заради славата ѝ като добре платена и онези, които врят и кипят за света на технологиите. Именно за тези вторите развиваме и специализиран IT Job Board с над 5500 актуални позиции подредени по категории – Java, .Net, PHP, C/C++, Python, JavaScript, DevOps, Data Science, QA и още.
Освен всичко това разказите от първо лице също са от значение за намирането на мотивация във важните кариерни моменти. Именно затова днес ви срещаме с „опитните“, тези които са минали през препятствията, сбъднали са мечти и не спират да се развиват, защото технологиите са тяхна страст. Вижте какво ни разказаха някои от добре познатите имена в сектора за пътищата на професионалното си развитие:
Мартин Чаов
Мартин работи като софтуерен архитект в DraftKings и от дълги години се занимава с технологии – работил е както по хардуера, така и по софтуера. “Още от малък знаех, че ще се занимавам с информационни технологии (едно време му викахме „компютри“), просто това беше моята страст. Някои деца се увличат по спорта, други по рисуването, аз се чувствах добре около компютъра”, казва Мартин.
Питаме го как избира професия в IT сектора, а той отговаря с усмивка: “Прочетох една статия във форум ‘Как да стана програмист в 10 стъпки?’ и това промени живота ми 😊. Шегувам се, ако при някой е станало така да не го приема лично! При мен беше естествен процес – това ми харесваше, намирах си сам задачи, поставях си нови цели, съревновавах се сам със себе си, пишех ботове за училищните mIRC канали, автоматизирах неща, с които не ми се занимава. ‘Дай на мързеливия работа, да те научи на акъл!’ е казал народът”.
Професионалното пътешествие на Мартин започва, когато си намира работа като стажант в малка пловдивска фирма. Развива се постепенно, минава през няколко фирми, после открива и своя, докато не стига до това, с което се занимава днес.
Казва, че никой не е повлиял в избора му на тази професия, даже напротив, имало е хора, които са възприемали хобито му скептично. “Чувах ‘остави го тоя компютър вече’, но е добре хората да не се отказват от това, което ги кефи!”, уверен е Мартин.
Споделя, че винаги му е било трудно да определи кое точно го вдъхновява в работата, защото според него това е нещо, което се мени във времето. Но разказва за това, което най-много го зарежда към настоящия момент: “Харесва ми да работя с умни хора от целия свят, да съм част от предизвикателни проекти и задачи. Моят ръководител подкрепя развитието ми, дори и това, което правя, да не е пряко свързано с работата ми. В DraftKings се поощрява поведение от типа „Do the right thing!”, което също ми влияе вдъхновяващо”.
Венера Върбанова
Венера работи като специалист по роботика в Ocado Technology. Работила е в Bloomberg, JPMorgan и Google, като последното определя като една от сбъднатите ѝ мечти. Завършила е бакалавърска степен по компютърни науки в университета WPI, и магистърска степен по софтуерни системи в Columbia University. Може би това е и причината да чувства като свой дом не само София, но и Ню Йорк.
По програмирането първо я запалва майка ѝ, която също работи в сферата „Много съм ѝ благодарна, че тя първа отвори вратите на този необятен и интересен свят на технологиите за мен“, разказва Венера и споделя, че избира програмирането заради голямото разнообразие от възможности. „Можеш лесно да сменяш сектори и индустрии, без да трябва да сменяш професията. Винаги има нещо ново и интересно, с което можеш да се захванеш, ако старото ти омръзне. Програмирането дава много свобода – свободата да избереш къде да живееш, къде, колко и кога да работиш, над какво да работиш, с кои технологии да решиш даден проблем. Програмирането често дава бързо видими резултати, и прогресът може лесно да се види, да се докаже, да се измери“.
Най-вдъхновяващото за нея в професията се оказва това, че бързо може да види резултатите от работата си, като допълва „Мотивирам се винаги, когато работим в екип и всеки допринася с неговия уникален опит, знания и начин на мислене. Тогава много ясно личи как цялото е повече от съставните си части, как всеки от нас се учи и обогатява от другите. Привилегия е да работиш с хора, които са по-добри от теб в някакво отношение, и от които можеш да научиш много. Също така на моменти е доста забавно, особена в сферата на роботиката, където съм сега“.
Стефан Кънев
Стефан е CTO на Dext, където правят софтуер за малки и средни бизнеси и счетоводителите, които ги обслужват. Занимава се с програмиране от седем годишен и споделя, че от тогава насам е минал през различни неща – малки и големи фирми, консултиране, преподаване в университет, и прочее. За себе си казва: “Обожавам да програмирам, обичам да си играя с различни езици за програмиране, и съм голям фен на Vim :)”.
Определя избора си на професия в IT сектора като случаен и допълва “Мисля, че основната причина бе, че не ме взеха за системен администратор във фармацевтична фирма, понеже не знаех разликата между рутер и суич 🙂 Шегата настрана, занимавам се с компютри, под една или друга форма, от малък. Най-много за това повлияха родителите ми, които отрано ме насочиха към тази сфера. Бе доста забавно във времената преди широко разпространения интернет, понеже нямаше неограничен извор на забавление. В някакъв момент изиграваш всички игри, които имаш на дискети, и трябва или да станеш от компютъра, или да намериш нещо друго, което да направиш на него. В моя случай „другото“ беше програмирането. Така дойде първият ми сблъсък с Basic и после с Pascal.”
Стефан споделя, че винаги е смятал, че ще работи като програмист, ще завърши университет и след това ще търси работа. Нещата, обаче се стичат по различен начин. Налага му се да започне работа още след първия семестър, за да се издържа финансово “Не се чувствах особено готов, но бях натрупал базови познания от училище ( по малко C, C++, уеб, PHP и Python) и успях да излъжа една малка фирма да ме вземе за Java програмист. А след това трябваше да стана добър в работата, за да продължат да ми плащат :). Хареса ми и реших да се занимавам с това професионално”.
Като вдъхновение в работата Стефан определя три неща – проблемите за решаване, нещата за учене и хората, с които работи. “Първо, и в ‘най-баналния’ проект могат да се намерят невероятно интересни проблеми, които си струва да се решат. Програмирането е много богато на такива предизвикателства и това продължава да ми е най-интересното нещо в тази професия.
Второ, на всеки десет години ландшафтът изглежда коренно различно. Постоянно се появяват нови езици, библиотеки, frameworks и какво ли още не, които си струват да бъдат научени. Много от тях са ‘модерни’ за кратко, но и много от идеите могат да се видят няколко години по-късно в технология, която е ‘mainstream’.
Трето – хората. Когато работиш с някого, винаги има неща, на които да се научите взаимно. Обичам този процес и съм доволен, когато мога да си кажа ‘виж на какво научих човека Х’ или ‘иха, колко много неща научих докато работих с човека Y’. Програмирането би могло да е доста асоциално – много по-приятно е като го споделяш с някого”, коментира Стефан.
Николай Стоицев
Николай е Engineering Manager в healtech компанията Halo Diagnostics. Работил е в Uber, VMware Bulgaria и няколко стартъп компании. Завършва ФМИ към Софийски Университет и няколко години води упражнения там. За себе си казва, че обича да споделя знания и често изнася лекции на конференции. Също така обича да изгражда добри екипи и софтуерни продукти.
Изборът му на професия е сякаш предопределен още от гимназията, когато започва да се занимава с програмиране „Първо се захванах да уча С++ от един самоучител, а след това HTML покрай една игра. Хареса ми колко лесно и бързо мога да създавам нови неща и да виждам как те работят. С времето научих още web технологии и така отидох на едно състезание по уеб дизайн за ученици. Много ми допаднаха средата и хората, които срещнах. Запалих се да участвам в най-различни IT състезания и това ме мотивира да започна да се развивам като програмист и постоянно да уча нови неща“, казва Николай.
Силата на технологиите да помагат с добро, е това, което го вдъхновява най-много „В предната ми работа, разработвахме решения, които помагат на милиони хора по света да изкарват пари за важните за тях неща. А в момента с екипа създаваме нова платформа, която ще революционизира областта на медицинската образна диагностика и ще помогне на много хора да получат по-качествена медицинска грижа. Това, че мога да бъда част и да допринасям за всичко това, ме мотивира всеки ден“, обяснява Николай.
Loading …
Hybrid
Fully RemoteТушка Дерменджиева
Тушка е Technology Manager на Java и Integration екипа в Scalefocus и притежава девет години опит в IT сферата. Работила е основно по Java проекти, но има опит и с Go. Преди да встъпи на сегашната си позиция, няколко години изпълнява Leadership роли в различни проекти.
Тушка завършва математическата гимназия в Благоевград, с профил информатика и въпреки, че първоначално се насочва към специалности, свързани с международни отношения и университет в чужбина, крайният ѝ избор остават България и математиката. Така след приемните изпити влиза в Софийския университет. “В училище не бях проактивна в часовете по програмиране, не съм била и примерната студентка, но винаги съм вярвала, че образованието дава добра основа и отправна точка. А когато човек наистина започне да се занимава с това, което е избрал професионално, вижда къде са силните и слабите му страни. Това невинаги са неща, свързани само с програмирането и технологиите. Комуникацията с хора и меките умения също много допринасят в работния процес и мисля, че в развитието ми именно те са изиграли много важна роля за мен. Винаги ми е харесвала комуникацията с хората, обожавам да пътувам и да срещам нови хора”, казва тя.
Тушка споделя, че най-много в работата я зарежда създаването на подобрения. “Да разработиш софтуер или някой процес и да видиш резултатите, това е смисълът и вдъхновението в края на деня. За мен са важни дните, в които се прибирам доволна от свършената работа”, разказва Тушка и споделя, че голяма нейна страст остава менторирането на хора. Това е и причината да продължава да участва в подобни инициативи както в компанията, така и извън нея.
Димитър Иванов
Димитър е Engineering Team Lead във Via, а почти десет години от професионалния си опит трупа в Musala Soft. За себе си казва, че е софтуерен инженер с вяра в смислените работещи процеси.
Изборът му на професия в IT сектора започва още от училищните години. „В училище посещавах серия от курсове за компютърна грамотност. Tам разбрах кaк чрез компютъра можем да избегнем много от грешките на живия живот, просто защото имаме undo. Когато осъзнах, че и аз мога да съм замесен в тази промяна, се заинтригувах. А моя огън, допълнително разпали един току-що завършил млад и ентусиазиран учител по информатика“, разказва Димитър.
Според него най-вълнуващото в работата му е постигането на по-добри резултати чрез малки постепенни промени в работния процес. „Несравнимо е да виждаш как работата спорѝ, благодарение на подобренията, които си въвел и за които се бориш. В работата на програмистите е намесена много комуникация и имаме нужда тя да е ясна, аргументирана и ефективна. Трудно е да се постигне такова общуване, но аз вярвам че е постижимо – защото както техническите, така и комуникационните/меките умения се учат и развиват с времето“, добавя той.
Илия Идакиев
Илия се занимава с програмиране от 10 години – основно JavaScript и web технологии, от 7 години с преподаване, а от 3 е Google Developer Expert в категориите Web Technologies и Angular. В момента развива собствената си фирма – HILLGRAND, в която споделя, че работи по много интересни проекти. Междувременно се занимава с частни курсове и е част от екипа на курса JavaScript за напреднали, във Факултета по Математика и Информатика към Софийски Университет.
Още от малък Илия прекарва голяма част от времето си на компютъра, като си признава, че все пак по онова време повече е играел на игри. След като завършва училище изпитва затруднения да избере с какво иска да продължи образованието си и решава да експериментира. “Първо влязох в Технически Университет с Електроника, но останах разочарован от това как се преподаваха нещата и материята, която бях избрал. Реших, че ще пробвам в Софийски Университет със специалност Информатика, като се оказа, че това е една от най-сложните специалности и първите години бяха доста тежки, защото повече се изучаваше математика. След известно време започнахме да изучаваме бази данни и да разработваме приложения, които повече се доближаваха до реалния свят от свързаните списъци, които са нещо съществено и изучавахме в курса по СДП (Структури от Данни и Програмиране). Започнах да посещавам свободно избираеми дисциплини, където се запознах с много вдъхновяващи хора, които вече имаха успешна кариера в разработването на софтуер и от тях научих много неща, които в един момент ме накараха да осъзная колко интересна е сферата и нещата, които сме изучавали в университета”, обяснява Илия.
Най-голямото вдъхновение, което открива в професията си е как нещата, които си писал с години се използват от хората и им помагат във всекидневието. “Другото, което много ме вдъхновява са постоянните предизвикателства, които преодоляваме с моя екип, докато разработваме различните части на приложенията, по които работим”, допълва Илия.
Мария Матева
Мария работи като ръководител на екип в международната софтуерна фирма Attraqt и обича да пише на Java. Завършила е „Компютърни науки“ и „Изкуствен Интелект“ в Софийски Университет. Била е лектор на HackConf и често участва в различни граждански каузи, като сама казва, че напоследък е най-активна в Инициатива „Правосъдие за всеки“.
Избира технологичния сектор плавно и постепенно, като продължение на страстта ѝ към математиката и физиката в гимназията. „Когато завършвах, разпитах ученици от горните випуски, вече студенти, дали са доволни от специалностите си. Един от тях беше изключително удовлетворен и виждаше голяма перспектива в развиващата се софтуерна индустрия – Ангел Джигаров. Той ме насочи. Много ме привлече възможността да остана и да се развивам в България, в сектор, който е динамичен и има огромен потенциал“.
Мария не крие, че ѝ е трудно да изброи всички вдъхновения, които открива в работата си, защото те никак не са малко. „Предизвикателствата да решаваш проблемите на хората, с технически средства, и да правиш бизнеса им по-успешен, а животът им по-приятен и по-лесен, е на първо място. Удовлетворението да се пребориш с някоя сложна програмна или архитектурна задача може да бъде много голямо. Работата в среда на интелигентни и организирани хора, в добре сработен екип, също е доста зареждаща. Лидерската позиция пък изисква да помогнеш на екипа да разгърне своя потенциал в много аспекти, както и да откриеш пречките и дразнителите по пътя и галантно да ги отстраниш. Комплексният набор от предизвикателства е най-големият извор на вдъхновение за мен“.
Елена Ганчева
Елена работи като Software Engineer в Payhawk – The financial system of tomorrow. Професионалният ѝ опит до момента се състои в изграждането и развиването на софтуерни продукти, което винаги е намирала за интересно и предизвикателно. „Харесва ми да посещавам технически и бизнес събития, на които можеш да научиш нещо ново, да се вдъхновиш от различни похвати и начини на работа, а също така и да срещнеш страхотни хора и професионалисти“, допълва за себе си Елена.
Основното, което я кара да избере тех сектора, е любопитството и интересът. „Изборът на професия в IT сектора беше съвсем естествено продължение на развитието ми, тъй като съм завършила математическа гимназия с профил математика и информатика, а след това Факултета по Математика и Информатика (ФМИ) на Софийски Университет, както и Телерик Академия“.
Тя самата смята, че за успешните софтуерни инженери водещи са разбирането на продуктите, по които работят и проблемите, които те разрешават. “Технологиите са средството, което ни позволява да достигнем ефикасно крайните си цели и да предоставяме решения, които не са били възможни досега. Имам силен интерес в развитието и имплементирането на красив и функционален UI/UX, което първоначално ме насочи към JavaScript и съответните технологии за него – React, Angular, etc“, обяснява Елена.
Това, което най-много я вдъхновява в работата ѝ са средата и културата – място, на което всеки е готов да сподели знанието и опита си. „Работата в такава среда и с мотивирани и енергични хора, които влагат всичко от себе си, никога не те оставя безучастен и те тласка да надграждаш уменията си всеки ден. Да търсим нови и иновативни решения, за да бъдем по-добри в това, което правим.
Вдъхновява ме и силното желание за качество и преследването на успеха, защото той има много ясно изражение – прави живота на хората по-добър, независимо дали говорим за софтуерен продукт, който улеснява работата им или услуга, която им позволява да се свържат с близките си на другия край на света“.
Найден Гочев
Един от лидерите на Българската Java Потребителска група
За себе си казва: Плащат ми да програмирам от 2005-та година, преди това за около 3 години се учих и програмирах, ама без да ми плащат 🙁 .
Преподавал съм, работил съм в една камара фирми и даже поне 2 академии, един от организаторите на jPrime и разни други конференции и събития, понастоящем ми омръзна от БГ мениджмънт и работя като контрактор за една английска фирма, скоро ще ми омръзне и от не БГ мениджмънт май 😊. Аз съм от хората, пишещи код и обичащи да пишат код, обичам и да говоря за код, понякога показвам код на лекции или в социални мрежи, ама като цяло съм в кода, другото е бонус.
През 2002-ра програмирането не беше особено модерно, но след като завърших Икономика средно си казах: счетоводството и икономиката са ПЪЛЕН абсурд (родителите ми са счетоводители). Също се оказа, и че трябва да кандидатствам с математика, историята беше абсурдна и аз бях неспособен да я назубря, а всички, които ме познават, знаят колко ми е силен българският…та информатика беше разумният избор. Отделно и исках да знам как е направен StarCraft и Diablo или някоя и друга от любимите ми игри по онова време (повечето на Blizzard и някой и друг ID Software shooter като Quake) и да, по-късно открих и codeofhonor.com (най-интересният блог, на който съм попадал), та се оказва, че можеше и без да ставам програмист да разбера някой неща, ама…вече бях на хорото 😉 и да, това е, реших, че искам да знам как се правят игри и в крайна сметка правя сайтове 🤦♂️ 🤦♂️ 🤦♂️. Също изборът ми беше доста лимитиран, заради факта, че исках да остана в Пловдив – най-готиният град във вселената, а тук няма чак толкова много университети и избор. Колкото за специално Java бих споделил, че главният виновник е Николай Манчев, който водеше избираема дисциплина в ПУ по онова време и ми доказа, че за 7 седмици може да научиш повече за един език, отколкото за 2 години, стига да е поднесен и предаден по правилен начин и стига езикът да не е пълна боза, и няма име съдържащо разни плюсове и диези.
Обратно на твърдението, че хората сме сложни същества, аз мисля, че сме прости същества. Правим това, което ни носи допамин, или ни кара да произвеждаме допамин, това е…в игрите е открито това отдавна: нужен е game loop, който през определено време да ни дава различни количества допамин, за да продължаваме да играем (и не, не се занимавам с правене на игри за съжаление, ама ги играя). Та по подобен начин е и с програмирането – лично аз получавам огромно количество допамин всеки път, когато нещо проработи, или всеки път, когато нещо е готово, или всеки път, когато видя нещо написано по як начин. Това е. Сега можем да се лъжем всякак, че изключително ме интересува какво правя, че помагам на бъдещето, ако ще и на цялото човечество с моя gambling software (не пиша gambling само давам пример) или с якия сайт за продажби, ама това са глупости. Истината е проста – Код то Допамин Converter. Това е.
Вдъхнови ли те срещата с опитните? Разгледай отворените позиции за работа от над 800 компании в Job Board-a на DEV.BG, където можеш да намериш нова посока за своя собствен кариерен път.
Пиши ни за темите и хората, чието развитие и опит те интересуват, а ние ще се постараем да те запознаем и с тях.
