+
Вход

Въведи своя e-mail и парола за вход, ако вече имаш създаден профил в DEV.BG/Jobs

Забравена парола?
+
Създай своя профил в DEV.BG/Jobs

За да потвърдите, че не сте робот, моля отговорете на въпроса, като попълните празното поле:

72-54 =
+
Забравена парола

Въведи своя e-mail и ще ти изпратим твоята парола

Как ще изглежда рамката за правене на IT бизнес в България през 2023?

Достъп до капитал. Достъп до талант. И добри условия за правене на бизнес. Тези условия са ключови за трансформацията на една икономика към новите реалности. От тези основни фактори зависи и ще видим ли развитието на IT сектора в пълния му потенциал, ще се появят ли нови играчи на локалния пазар, които да представим като IT работодатели и в Job Board-a на DEV.BG, ще се разраснат ли съществуващите компании. Държавните регулации за правене на бизнес не се радват на толкова голям интерес, колкото затварянето на нови фондове, но те имат също толкова голямо значение за стартирането и развитието на бизнеси с висока добавена стойност.

През изминалата 2022 година България официално прие новото законодателство за Стартъп виза, което отвори вратите на местния пазар за чуждестранни предприемачи, които имат желание да развиват високотехнологични или иновативни проекти в страната. Законът за стартъп визата стана реалност благодарение на Българската стартъп асоциация (BESCO), която работи повече от година по законопроекта заедно с министри от няколко поредни правителства.

Наскоро България се сдоби и с работещи “сини карти”, които позволяват на квалифицирани чужденци извън Европейския съюз да идват по-бързо и по-лесно да работят за България. Това стана възможно след промяна на Закона на трудовата миграция и трудовата мобилност.

“Усилията ни да подпомагаме развитието на стартъп средата в България продължават и през 2023. В момента имаме разписани законопроекти за подобряване на достъпа до капитал и таланти, както и за подобряване на рамката за правене на бизнес. Една от тези реформи е Търговският закон със създаването на нов вид дружество с променлив капитал. Този законопроект цели да предостави на българските предприемачи по-голяма гъвкавост при създаването и управлението на стартиращи бизнеси,” споделя Добромир Иванов, Изпълнителен Директор на Българската стартъп асоциация (BESCO).

Политическият контекст, в който страната ни се намира в момента, въртележката от избори, и невъзможността да се състави правителство влияят несигурно на бизнеса. Промените, които бизнесът иска, зависят от това дали ще има стабилно мнозинство в следващия парламент, което да ги приоритизира.

Кои са останалите местни и европейски законодателни промени, които ще повлияят на рамката за правене на бизнес през 2023? Прочетете в историята.

Насърчаване на инвестициите и привличане на повече таланти

Добромир Иванов добавя, че през следващата година екипът на BESCO ще се фокусира и върху реализацията на механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции, както и на механизъм, който да позволява на пенсионните фондове да инвестират във фондове за рисков капитал.

“Има и редица европейски законодателни инициативи, които вероятно ще окажат значително въздействие върху рамката за технологичния бизнес. Както беше с Общия регламент за защита на данните (GDPR), който определя правила за събиране, използване и защита на лични данни, и стратегията за цифров единен пазар, която има за цел да създаде по-интегрирана и конкурентна цифрова икономика в рамките на ЕС.

Инициативите, които могат да окажат значително въздействие върху рамката за технологичния бизнес, включват Регламента за ePrivacy, който има за цел да защити поверителността на онлайн комуникациите на физическите лица и Директивата за авторското право, която определя правила за използването на защитени с авторски права материали онлайн,” обяснява Иван Василев, директор „Политики и стратегическо планиране“ в BESCO.

Той споделя още, че се очаква вече гласуваният Закон за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровия пазар (DMA) да установят нови правила и насоки за цифровата икономика, включително изисквания за прозрачни алгоритми и използване на лични данни, както и механизми за прилагането им. DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС от 17 февруари 2024 г.

“В момента в ЕС има дискусии относно предстоящия Закон за изкуствения интелект, Закона за данните, Закона за чиповете, а също и за регламента MiCA. Като цяло тези законодателни инициативи вероятно ще окажат значително въздействие върху рамката за технологичния бизнес в Европейския съюз и компаниите, работещи в този сектор, ще трябва да гарантират, че спазват тези правила и разпоредби, за да работят успешно в рамките на ЕС. Според мен тези разпоредби няма да улеснят живота на основателите и технологичните предприемачи в ЕС,” допълва той.

Днес те питаме…

Как предпочиташ да комуникираш с колегите си на работа?
Loading ... Loading …
Какви регулации иска бизнесът?

Илия Кръстев, Председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) очаква, че технологичният сектор ще продължава да бъде двигателят на българската икономика, който тласка страната ни да бъде най-развития център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и утвърден европейски дигитален център.

“Българската индустрия на знанието има потенциал за по-нататъшен растеж, но това изисква правителствена стратегия за развитие на високотехнологичния бизнес, особено такава за ползите от научноизследователската и развойната дейност, устойчивостта и предвидимостта на законодателните инициативи и данъчните политики,” казва Илия Кръстев.

Той допълва, че AIBEST има важна роля за задържането и привличането на млади професионалисти и специалисти в България, благодарение на добрите практики в сектора, който развива. “Ето защо се нуждаем от последователна, добре насочена комуникация, за да позиционираме България като привлекателна дестинация за живеене и правене на бизнес тук. Това обаче налага промени в Кодекса на труда, които да регламентират работата от вкъщи, хибридния модел на работа, бързо издаване на Сини карти. През изминалата година този процес се ускори, но техният брой все още е значително малък, около 700. За да сме ефективни, трябва да имаме 5000-7000 издадени сини карти годишно. Всички останали държави в региона имат изградени политики за привличане на висококвалифицирани и опитни специалисти, които допринасят за местните икономики. И не на последно място, повишаването на регистрационния праг по ДДС от 50 000 на 100 000 лв. би позволило на малките и микропредприятията, включително стартиращите фирми, да станат по-конкурентоспособни и да намалят административните си разходи,” заключава Илия Кръстев.

Какво на практика означават тези промени за българските предприемачи?

Според Иван Василев последствията от тези законодателни промени за основателите на стартиращи компании ще зависят от конкретните подробности на законите и разпоредбите, които се прилагат. Това значи, че предстоящите законодателни промени вероятно ще повлияят, както положително, така и отрицателно на местните предприемачи.

“От положителна гледна точка, тези законодателни инициативи могат да създадат по-предсказуема правна и регулаторна среда за стартиращи технологични фирми, което може да улесни работата и растежа им. Например стратегията за цифров единен пазар има за цел да насърчи лоялната и открита конкуренция в рамките на ЕС, което би могло да бъде от полза за стартиращите фирми, като им предостави повече възможности за достъп до пазари и клиенти,” споделя той.

Но от друга страна, Иван Василев обяснява, че тези законодателни промени могат също да наложат нови разходи и изисквания за съответствие на стартиращите фирми, което ще направи по-предизвикателно това да работят и да се конкурират.

“Например GDPR и Регламентът за ePrivacy налагат нови правила за събиране, използване и защита на лични данни, което може да изисква от стартиращите компании да инвестират в нови технологии и процеси, за да се съобразят с тези разпоредби.
Като цяло последиците от тези законодателни промени за основателите на стартиращи фирми ще зависят от различни фактори, включително специфичните детайли на законите и разпоредбите, които се прилагат, естеството на бизнес моделите и операциите на стартиращите фирми и способността им да се адаптират към тези промени,” коментира той.

Тази статия е част от съвместен проект междy DEV.BG и The Recursive (дигиталната медия за иновации и технологии от Югоизточна Европа).