+
Вход

Въведи своя e-mail и парола за вход, ако вече имаш създаден профил в DEV.BG/Jobs

Забравена парола?
+
Създай своя профил в DEV.BG/Jobs

За да потвърдите, че не сте робот, моля отговорете на въпроса, като попълните празното поле:

115+44 =
+
Забравена парола

Въведи своя e-mail и ще ти изпратим твоята парола

Изперкваме ли с IT работата от вкъщи?

В момента в DEV.BG Job Board има над 1400 remote IT обяви. Преди 2 години, когато пандемията доведе до рязък скок на този режим на работа, това ни се стори като манна небесна. Възможността да си кодиш по пижама от вкъщи и да се будиш 5 минути преди началото на работния ден, някак успя да ни изпълни с усещане за безгранична свобода. Не след дълго обаче, липсата на социализация и ежедневното преработване показаха някои лоши страни на благото, наречено home office.

Какво се случва днес, обаче? Харесва ли ни бляскавият remote или не? Очакваме ли нетърпеливо завръщането при колегите в офиса или предпочитаме уюта на дома? Осиновихме ли 10 котки, които да компенсират липсата на ежедневна комуникация и стигнахме ли до развод с половинката, защото не можем да си поделим единственото свободно бюро? Накратко и извън шеговития тон – проверяваме каква е нагласата на хората и компаниите в IT бранша към настоящия момент. Какви са последиците от remote режима? Грижат ли се компаниите за емоционалното и психично здраве на служителите си? И какво е мнението по темата на специалистите психолози – Велина Гетова и Атанас Ганчев.

Какво показват цифрите

Едва ли има по-красноречиви резултати от тези. Въпреки опасенията за негативното влияние на remote режима върху психичното здраве, той се оказа предпочитан от почти 65% от отговорилите в нашата анкетата (в нея се включиха близо 200 IT специалисти). Като най-често срещани позитиви се определят гъвкавостта при съчетаване на лични и работни ангажименти, спокойствието и чувството за продуктивност. Спестеното време за път и отделеното такова за почивка също са на преден план: „Дистанционната работа ми действа доста по-отпускащо. Два часа спестени в път и един час в спане, съвсем не са шега работа“, коментира един от отговорилите.

Малко под 30% от участниците определят този модел на работа като недобър за тях. Споменаваните причини за това са липсата на социален живот и мотивация, еднообразие, застоялост, здравословни проблеми и покачване на килограми, също така burnout и извънредна работа. „Remote режимът ми влияе негативно. Работя с около 30% повече часове, бърнаут, проблеми в отношенията в семейството, отдалечаване от колегите, нежелание за излизане от вкъщи, social anxiety in all forms“, споделят някои.

Част от хората дори признават, че тази форма на работа е променила донякъде и характера им. „Станала съм асоциална, комуникацията с нови хора ми е доста по-трудна и често предпочитам да мълча, вместо да си говоря с някого“.

Близо 6% нямат отношение към промяната или отчитат както позитивни, така и негативни влияния, без да затвърдят, кое от двете взема превес. „Животът ми е по-спокоен, но работя повече от 8 часа на ден, правя си по-малко почивки и се движа по-малко. Позицията ми в компанията, където работя, включва и развитието на по-млади колеги, което е трудно да се прави ефективно от разстояние“. А при други нагласата спрямо remote работата се променя във времето „В началото на пандемията ми влияеше негативно. Сега, след 2 години, се чувствам прекрасно, когато работя от вкъщи“, като се наблюдава и обратното: „В началото беше добре, последните месеци изолацията ме депресира леко“.

Попитахме също дали компанията, в която всеки работи, предлага програми за психично и емоционално здраве. Близо 42% от отговорилите казват, че компанията им предлага подобен тип помощ за служителите. Интересното тук е, че само 6% от хората са се възползвали от тях. При останалите 94% причините, за да не се включат в подобни програми, са различни, като над половината от анкетираните определят, че просто нямат подобна необходимост. „Още не съм се включвал в такава инициатива, понеже не виждам ефекта при колегите, които се опитваха да се възползват“, споделят някои, а други казват, че инвестират самостоятелно в различни типове терапии и не разчитат на тези от организацията.

Какво споделят компаниите


Всяка една компания в сектора залага на различни методи, за да осигури максимално много на своите специалисти. Нека разгледаме на какви решения и придобивки, в полза на психичното здраве, са се спрели една малка част от всички 1009 IT компании, които можете да намерите в Job Board-a на DEV.BG.

Accedia

Accedia решава да се погрижи за психичното и емоционално здраве на специалистите като през 2021 въвежда възможността всеки сам да избира своите придобивки, като една от тях е посещения при психолог. Също така, в компанията развиват и различни видове онлайн събития. „Това, което много допринесе за запазването на екипния дух, е хибридният режим, който въведохме. Така постепенно включихме и събития, в които хората могат да участват както от офиса, така и от вкъщи. За нас са много важни и така наречените workations, които правим вече повече от година. С тях допринасяме за допълнителното сплотяване на екипа и опознаване между колегите“, коментира Боряна Андреева, People and Culture Manager.

Чавдар Ангелов, Software Consultant в Accedia, разказва за първите трудности, които среща при remote режима: “Първо се сблъсках с чисто географския проблем, че работя, спя и се забавлявам на едно и също място. Мотивацията също беше голям фактор, при дистанционния режим можеш много бързо да се загубиш в рутината. Работата изцяло от вкъщи може да бъде и доста самотна. Няма с кого да споделиш своите успехи или трудности, защото срещу теб са само лаптопът, кучето и телевизорът, които не са загрижени за твоето емоционално състояние“.

Progress

В последните няколко години Progress акцентира повече върху грижата за психичното здраве на хората си. Всички служители имат право на консултации с психолог, а през 2021 г. People екипът на компанията стартира целогодишна well-being програма с разнообразни активности, фокусирани върху емоционалното, физическото и финансовото здраве. Progress дава възможност на хората да работят и от вкъщи, и от офиса, като организира и различни неформални събирания с цел екипите да прекарват време заедно.

Генади Сергеев, старши директор „Софтуерно инженерство“, споделя че това, което ги „спасява“ през тези две години, е голямото количество социален капитал, натрупан между колегите от годините съвместна работа преди това.

Според Кирил Пеянски, старши софтуерен инженер, дистанционната работа е невероятен бонус, който елиминира множество ежедневни проблеми. “Когато този бонус обаче изцяло замени стандартния начин на работа, това води до изкривяване на работния процес. Офисът за мен е физическо пространство, което асоциирам с професионалните си задължения. Освен психологическия ефект върху всеки човек, вярвам че remote работата може да доведе до множество пропуснати възможности в контекста на идеи и подобрения по услуги, продукти и процедури в един екип”.

Mansion

Mansion е развила Employee Assistance програма за грижа към служителите. Така хората могат да се възползват от безплатни консултации с професионалисти според техните нужди – от професионални, финансови, социални съвети до помощ за емоционалното/психично здраве.

Днес те питаме…

Как разбра за Job Board-а на DEV.BG?
Loading ... Loading …

Николай Николов, Head of R&D разказва, че за да запазят екипния дух в компанията, се организират различни срещи на живо, на които се обсъждат по-сложни задачи, цели се споделяне на знания или се правят работилници за дадена технология. „От време на време се събираме на обяд или вечеря заедно, а когато времето позволява, ще организираме и инициативи заедно на живо, за скрепяване и обединяване на екипа“.

Димитър Маринчовски, Head of BI, споделя, че още от първия ден на работата от вкъщи се опитва да държа екипа информиран за всичко в компанията. “Това се случва по време на ежедневните ни виртуални срещи, на 1-on-1s, на срещите с всички екипи. Също така се самоорганизираме и правим излизания заедно на по бира, а от друга страна имаме и специален екипен бюджет от компанията за тази цел”.

Владимир Салех, Dev Team Leader, Acquisition Team, е от хората които са изпитали сериозни затруднения с home офиса. “Работата от вкъщи ми се отрази негативно в социален, ментален и физически аспект. Започнах да имам вътрешни притеснения при излизане и общуване, трудности, които никога не съм имал преди. Също така имах проблеми с физическото си състояние, чувствах се слаб и извън форма – беше ми трудно да се мотивирам за спортуване”.

CluneTech

През 2021 CluneTech въвежда на глобално ниво Програма за подпомагане на служителите, която дава 24 часов достъп до телефонна линия, на която специалистите и семействата им могат да заявят нужда от психологическа подкрепа. Програмата не прави разграничение между „малки“ и „големи“, „значими“ и „незначими“ проблеми – всяко едно нещо, което предизвиква дискомфорт, независимо дали в професионален или личен план, може да бъде обсъдено с психолог, в изцяло защитена и конфиденциална среда.
В допълнение към това, като част от Седмицата на здравето, както и в месечните инициативи за служителите, често се обсъждат теми, свързани с психичното и емоционално здраве – от начините за предпазване от бърнаут, през консултации и събития с детски психолози за родителите и редица други. Tемата за емоционалното и психичното здраве има специално отредено място в т.нар. Employee Wellbeing Space и във фирмения нюзлетър на организацията.

„Освен чрез адаптация на събитията и инициативите ни към онлайн среда, вложихме много усилие в това да обясним на мениджърите значимостта на редовната комуникация с екипите, да ги обучим и заедно с тях да развием добри практики в управлението на екипи в онлайн среда. Нарастна броят онлайн инициативи, с които да ангажираме колегите ни и с които да промотираме фирмените ни ценности – OneTeam, Innovation, Passion, Respect“, обяснява Кристина Илиева, Marketing, Communications & Engagement Team.

Какво мислят психолозите

Велина Гетова, която познавате като лектор от DEV.BG All in One 2021 с темата „Икономика на Аз-а”, днес ни споделя най-важното, свързано с remote режима, което наблюдава в практиката.
„Едно от основните неща е, че всеки от нас трябва да се научи да поставя граници за това кога почива и кога работи. Често правя препратка към праисторическия човек, защото по онова време е имало много ясно усещане за разпределение на сферите от живота.

Велина Гетова

Праисторическият човек спи и почива в пещерата, а навън излиза, за да ловува, да се бие, да събира плодове. В днешно време обаче, въпреки че биологията ни остава същата, всичко се случва в “пещерата” – аз работя, почивам, аз съм родител, приятел, програмист. Специфичното е и че, в IT сектора, проектите продължават с месеци – отново няма ясни граници. Работата не свършва в края на деня, когато убиеш едно животно или изореш нивата, но биологията ни и потребността от граница си остават същите. Затова е важно да осъзнаем, че в днешния контекст граница и усещане за завършеност рядко се получават естествено, отвън, и единственият начин да се съхраним психически, е ние самите да поставим тези граници“, казва Велина.

Един от съветите ѝ е да правим ритуали за начало и край на деня, да пишем на колегите кога приключваме с работния ден, за да знаят всички (и най-вече ние), че не сме на линия за работа. Споделя от опит, че е добра идея в общия чат с колегите да разкажем за 3 готини неща, които сме постигнали през деня. Като това би помогнало чисто ментално да си кажем – ок, аз свърших с част от работата, въпреки че не съм завършил целия проект.

Атанас Ганчев, клиничен психолог от Институт за Психично здраве и развитие, също е съгласен за необходимостта от поставяне на граници и че е изключително важно да се отделя личното от служебното, поддържайки хигиена на ума. “Има много хора, които предпочитат работата от вкъщи, но много други чувстват дискомфорт и това е нормално.

Атанас Ганчев

Когато всичко се случва на едно място, струпват се всички проблеми, не може да очакваме да ни е добре. Затова е препоръчително да се установят определени правила и работата да се отделя от личния живот, както времево, така и пространствено. Ако у дома нямате служебен кабинет, можете всеки ден в началото на деня да подреждате работния си ъгъл или маса вкъщи, а в края на деня е препоръчително да го прибирате”, обобщава той.

Липсата на социализация също продължава да бъде сред основните проблеми на remote режима. За преодоляването му Велина съветва да сме активни и да търсим начини за срещи, да организираме екипни дни или всичко, което ще ни донесе допълнителна комуникация, ако разбира се, имаме нужда от такава. „Движи се този, който има необходимост, дори и в природата е така – гладното животно търси своята плячка, а не тя него. Трябва да приемем, че в момента нещата няма да се случват толкова естествено, както преди, когато е нужно само да отидеш в офиса. Сега се изискват малко повече усилия“.

Атанас допълва, че не е задължително, ако искаме социализация, да я търсим с колеги, това може да са приятели, съседи, роднини или просто хора, с които ни е приятно да прекарваме време заедно. Като части от грижата за психическото здраве, той напомня, че трябва да се грижим и за физическото и емоционално такова. “Много хора балансират добре работата от дома – имаш свободата да работиш на музика, да хапнеш по всяко време, да си с по-комфортни дрехи, но този разпад на правила и размиване на граници създава и обратен ефект. Уж всичко това е за комфорта на хората, но когато си в неудобна позиция пред компютъра или се застояваш прекалено, това влияе на здравето. Тенденцията е такава, че в момента активно живеем неактивно. Важно е, когато почиваме, да не бъдем само пасивни и от края на работа до времето за сън да не сме направили нищо, макар и това да е много подходящо в някои моменти, а да разполагаме и с целенасочена активност или забавление, които да можем по желание да споделим и с други хора, за да се отделим от работния режим и да отпочинем и презаредим”, казва той.

Попитахме експертите не само как хората могат да си помогнат, за да се почувстват по-добре, но какво могат да направят и компаниите за своите служители.

Атанас сподели, че е важно организациите да проследяват състоянието на хората, чрез редовни допитвания или лични срещи. Всеки мениджър е добре да познава максимално добре специалистите в екипа и ако забележи нездравословна промяна у някого или в работата му, да се вземат подходящи мерки и заедно да обсъдят възможни варианти за подобрение. “При необходимост и по преценка може лидерите да пускат своите служители в отпуск, да ги стимулират да почиват, защото мениджърите също имат роля в поддържането на хигиената на психиката и това е един от начините”.

Съветът на Велина пък е свързан с лидерите и че, ако ако те са стресирани и сами не успяват да управляват напрежението, няма как да помогнат и на екипа да се чувства емоционално здрав. „Положителен ефект върху всички има, ако цялата организация реши, че няма да работи в определен ден или часове. В една от компаниите, които консултирам, CEO-то блокира определени часове в календара си, в които няма да има никакви срещи, за да рефлектира, почива или медитира. Освен това обаче, изпраща покана за същите тези часове и в календара на служителите, за да даде личен пример и да създаде това пространство и за тях, разбира се по желание”, разказва Велина.

Тя споделя също, че в някои компании работи решението на период от няколко месеца да се отпуска един неработен ден за всички в организацията. “В тези дни наистина никой не работи, защото когато човек иска да се откъсне изцяло трябва да се отърси от чувството, че той слага някаква граница, но в същото време всички около него напредват и това пречи на неговата възможност да се отпусне напълно“.

Ако имаш предпочитания за това дали да работиш от офиса или remote – имаме решение. В Job Board-a на DEV.BG можеш филтрираш обявите по работно време и да намериш точната компания за теб.