Публикувано на 29 юли 2026 г.Колко от технологичните компании в България са създадени от местни предприемачи и каква е ролята на чуждестранния бизнес в сектора? Остава ли София единственият IT център в страната, или други градове вече изграждат собствени технологични общности? Повече малки или повече големи организации формират българския технологичен сектор?
В търсене на отговорите на тези въпроси и тази година ще анализираме компаниите в Job Board-а на DEV.BG, които към края на юли са 1749.
И така, нека навлезем по-дълбоко в картината, която очертават данните.
Българските компании са мнозинство, но чуждестранното присъствие остава значително
Една от най-ясните характеристики на българския IT пазар е преобладаването на компании с българска собственост. От всички организации в анализа 58,4% са български (1021). Това показва, че местната предприемаческа екосистема вече има достатъчно капацитет да създава и развива технологични бизнеси, без да разчита единствено на международни инвеститори или глобални корпорации.
Разбира се, чуждестранните компании също заемат значителна част от пазара – 40,5% (708), което свидетелства, че страната ни продължава да бъде привлекателна локация за международни технологични играчи.
Смесената собственост е сравнително ограничен модел – 0,5% от компаниите (8) попадат в тази категория, докато при 0,7% от организациите (12) няма налична информация за собствеността.
Ако трябва да обобщим, чуждестранно участие продължава да играе важна роля за развитието на IT пазара у нас, но секторът вече разполага и със силен местен бизнес, създаден от български предприемачи.
Loading …София е безспорният IT център, но и други локации стават атрактивни
Географското разпределение на технологичните компании продължава да показва силна концентрация в столицата. София е дом на 75,76% от всички компании (1325), което я превръща в основния двигател на българската IT индустрия.
Този резултат не е изненадващ – в столицата са концентрирани голяма част от университетите, инвестиционните фондове, големите работодатели и професионалните общности. Затова и именно тук се намират централните офиси на най-голяма част от компаниите, които развиват мащабни технологични проекти.
Все пак, въпреки доминацията на София, данните показват, че IT секторът постепенно се разширява и извън столицата. Варна е вторият най-голям технологичен център със 11,84% от компаниите (207), следвана от Пловдив с 11,49% (201). Двата града вече формират устойчиви технологични общности и се превръщат във важни алтернативи за развитие на бизнеса и привличане на IT специалисти.
След тях се нареждат Бургас с 4,29% (75) и Русе с 2,23% (39). По-малки, но активни технологични среди се наблюдават във Велико Търново – 1,89% (33), Стара Загора – 1,32% (23), както и Плевен – 0,91% (16).
Сред останалите градове с присъствие на технологични компании са Благоевград и Шумен с по 0,74% (13), Враца и Габрово с по 0,63% (11) и Монтана с 0,51% (9).
(Някои от компаниите в анализирания списък имат офиси в повече от един град)
Hybrid
Малките компании формират основата на пазара
По отношение на размера на компаниите, българската IT екосистема се характеризира с голям брой малки организации. Най-голямата група е тази на микро компаниите – 39,5% (690 организации). Следват малките компании, които представляват 28% от пазара (490). Така общо микро и малките предприятия формират над две трети от всички технологични организации – 67,5% (1180).
Средните компании представляват 13% от всички организации (228), докато големите технологични работодатели са 12,5% (218).
При 6,8% от компаниите (119) няма информация за размера, а 0,2% (4) попадат в междинна категория микро/малки.
Изводът? Секторът продължава да бъде силно предприемачески ориентиран, като значителна част от компаниите са създадени около конкретни експертни екипи, нишови решения или специализирани услуги.
Продуктовите компании са водещи, но service моделът остава важна част от индустрията
Разпределението според бизнес модела показва, че продуктовите компании са най-голямата група в българската IT екосистема. Повече от половината организации – 54,8% (958 компании) – са изцяло такива. Това означава, че основният им бизнес е разработването на собствени софтуерни решения, платформи или технологични продукти, които се предлагат директно на клиенти или пазари.
Service компаниите, които разработват решения за външни клиенти, също заемат важна позиция. Те представляват 16,5% от всички организации (288). Други 8,2% от компаниите (144) комбинират двата модела – развиват собствен продукт, но едновременно с това предоставят услуги или работят по клиентски проекти.
20,5% от компаниите (359) попадат в категория-консултиране, внедряване и други технологични услуги.
Тези данни обрисуват постепенното изместване на българския IT сектор от традиционния модел на аутсорсинг към по-разнообразна екосистема, в която все повече компании развиват собствени продукти и интелектуална собственост. Въпреки това service сегментът остава значим, защото продължава да привлича международни клиенти и да осигурява голяма част от възможностите за работа в сектора.
Хибридната работа – основен модел за технологичните компании
Начинът на работа е една от областите, в които IT индустрията претърпя най-сериозна промяна през последните години. Данните показват, че хибридният модел вече е доминиращият подход сред технологичните компании.
Общо 71,9% от организациите (1257 компании) предлагат хибридна работа – комбинация между работа от офиса и дистанционна заетост. Това превръща този модел в стандарт за по-голямата част от пазара.
Изцяло дистанционната работа също остава популярна. 18,5% от компаниите (324) позволяват работа изцяло от разстояние, което показва, че значителна част от бизнеса вече е адаптирала процесите си към напълно дигитален начин на функциониране.
Едва 4,3% от компаниите (76) изискват служителите им да работят единствено от офис, а при 5,3% (92) няма информация за модела на работа.
Разпределението ясно показва, че гъвкавостта се е превърнала в едно от основните конкурентни предимства на IT работодателите. Компаниите все по-често използват различните модели на работа не само като организационен инструмент, но и като начин да привличат специалисти от различни региони и пазари.
Българският IT сектор става по-зрял и по-разнообразен
Данните за 1749-те технологични компании от Job Board-а на DEV.BG показват екосистема, която продължава да се развива и променя. Българските организации са мнозинство, но международното присъствие остава силен фактор. София продължава да бъде основният център на индустрията, но регионалните хъбове постепенно увеличават значението си.
По друг начин казано, българската IT индустрия вече не е само аутсорсинг дестинация, а разнообразна технологична екосистема с местни компании, международни инвеститори, разнообразни бизнес модели и гъвкави възможности за заетост.
