Владимир Савченко се занимава с програмиране от около 20 години. По-голямата част от работният му опит протича в SAP. Там той заема различни позиции – от програмист до мениджър. Владимир е страстно „запален“ по разработването на IoT устройства и в последствие решава да превърне този си интерес в бизнес. На събитието на 18-ти септември „Разработване на IoT устройства: от 0 до продажба“, той ще разкаже повече за това свое начинание, опитът ми с Crowdfunding кампании и кои са необходимите условия, за да започнеш от 0 и да достигнеш до продажби. Ние от DEV.BG му зададохме няколко въпроса. Прочетете какво отговори той:
Как започна да се занимаваш Internet of Things?
Реших, че искам да меря въглеродния двуокис в офиса, но уредите за замерване, които имаше тогава (2014 г.), бяха 600+ лева, а сензорите – 200 лева. Модул за WiFi – 10 лева. Познанията ми в областта бяха много лимитирани от един сблъсък с електрониката няколко години по-рано. В последствие реших да се опитам да продуктивизирам продукта, направих няколко crowdfunding кампании, намерих си дори ниша потребители, които бяха готови да купуват продукта ми.
Какво те мотивира в работата ти?
Това, което най-много ме мотивира е да се сблъсквам с нови проблеми и да ги разрешавам. Навлизането в IoT, създаването, дистрибутирането и поддръжката на един продукт ми дадоха куп такива предизвикателства. В рамките на почти 3 години, всяка сутрин от 4-8 съм се борил с нещо ново и неотложно за текущия стадий. Сега, когато съм на стъпка от завършването на продукта, започнах да губя интерес (няма предизвикателства, и времето от 4-8 вече ми е заето да гледам бебе).
Кое е най-голямото техническо предизвикателство, с което си се сблъсквал?
Трудно е да се каже кое е най-голямото предизвикателство, понеже нямах познание в нито една от областите (с изключение на 15 години програмиране, но на различен език): Електроника, 3D Моделиране и Печат, Маркетинг – като най-общи класове. Може би, предизвикателството, което ги обобщава беше – да намаля времето за сглобяване на едно устройство възможно най-много. Като това включва и самото сглобяване (което е фиксирано), но и тестването, бъдеща поддръжка при клиентите, опаковане и пр.

Как го разреши?
Разрешаването му беше – от една страна – при проектирането на платката, да се погрижа да е по-малък процента на фира-та, поради технологични проблеми при запояването. При 3D печата, да си настроя така принтера, че да мога да го пусна за 7-8 часа, и да ми разпечата 5-6 кутии, без да се притеснявам, че ще се провали. При асемблирането – firmware-a да се справя достатъчно добре с разни тривиални проблеми (объркани жици и прочее) и да ми казва. Като цяло, целта ми беше да направя така, че всеки проблем, с който се сблъскам да не се повтаря отново.
Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с Internet of Things?
IoT е област, която от няколко години се развива с много голяма скорост. Индустриалното IoT се очаква да промени основни процеси в производството, има огромни предизвикателства – най-вече от софтуерна страна (сигурност, количество на данните), така че – предлага обширно поле за професионално развитие.
От друга страна любителското IoT, умните устройства и къщи, стават все по-полярни. Цените на крайните устройства падат много бързо (сензор за СО2 през 2014 г. беше 200 лв., сега има по-добри за 40 лв.). В зависимост от времето, което някой иска да отдели по темата, може или да си вземе нещо готово, или да си създаде сам, или като мен, да си намери ниша, в която да продава устройства.
Като цяло – голяма част от нещата, които биха му хрумнали на човек да си направи, вече или се продават или някой ги е направил и е документирал как. Така че, единственото наистина необходимо нещо за навлизане в IoT е човек да почувства необходимост от него.
Стани част от потребителската група Internet of Things. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.
Визия: Личен архив
Прочети още:
6 от най-популярните Machine Learning алгоритми – приложения и възможности
Умен дом с openHAB и Eclipse SmartHome. Интервю с Димитър Иванов