„Internet of Things е прекрасна зона за иновация и експерименти“ – Леон Анави, Software engineer

Леон Анави работи като софтуерен инженер и e любител на софтуерни и хардуерни проекти с отворен код. През десетгодишният си професионален опит се е занимавал с разработка на уеб системи, системно програмиране на Linux/Unix и мобилни приложения. Днес работи по изграждане на GNU/Linux дистрибуции за автомобилната индустрия и други вградени устройства.

Леон е лектор на събитието ни „Комуникация между Internet Of Thing чрез MQTT“ на 28 юли от 19:30 часа. Той е участвал като лектор на редица конференции в Сан Франциско, Хонг Конг, Шанхай, Шънджън, Брюксел, Братислава и др. Сега Леон се завръща от Хонг Конг и ще ни разкаже за най-използваните open-source MQTT брокери, open source библиотеки за MQTT клиенти на различни платформи, включително Arduino, ESP8266, Raspberry Pi и open source hardware платките OLinuXino.

Какво те привлече в работата с Internet of Things?

Internet of Things придоби широка популярност напоследък. От техническа гледна точка се използва за нещо, което съществува от близо две десетилетия – вградени устройства, свързани към Интернет. Пример за това е хладилникът Internet Digital DIOS от LG, който е пуснат на пазара през вече далечната 2000 г.

Интересът ми към вградените и преносими системи започна преди десетина години от телефоните Nokia с операционна система Symbian. След това любопитството ме привлече към GNU/Linux дистрибуциите за смартфони: Maemo, MeeGo, Tizen и SailfishOS. През това време работих като софтуерен инженер върху мобилни приложения за Android/iOS и телекомуникационни софтуерни системи, а в малкото свободно време се забавлявах, правейки програми за споменатите екзотични платформи или подкарвайки Tizen на нов вид хардуер.

Хоби ми стана open source софтуерът за open source hardware. Не след дълго хобито се превърна в ново професионално предизвикателство, а IoT е прекрасна зона за иновация и експерименти.

Кое е най-интересното изобретение, което си направил с Internet of Things?

В началото на 2015 година се присъединих към консултантска компания и в момента имам удоволствието да работя върху операционните системи с отворен код за автомобилната индустрия: Automotive Grade Linux (AGL) и GENIVI Development Platform (GDP). Осъществяването на т.нар. „connected car“ с open source софтуер крие много интересни технически предизвикателства. Най-хубавото е, че по тези иновативни проекти работя дистанционно, заедно с десетки други инженери от цял свят.

Вкъщи съм разхвърлил всевъзможни сензори за отчитане на температура, влажност, атмосферно налягане и светлина. За да ги контролирам използвам евтини микроконтролери като ESP8266 или платки, на които вървят GNU/Linux дистрибуции. Наскоро имах бизнес пътуване до Хонг Конг и донесох робот, играчка от типа „направи си сам“, който искрено ме забавлява. Като дребен страничен хоби проект се опитвам да направя open source hardware „шапка“ (т.е. допълнителна платка) за Raspberry Pi, която да улесни закачането на сензори и управлението им с open source софтуер. Покрай тези начинания открих предимствата на употребата на MQTT като протокол за комуникация и дистанционно управление на множество устройства с ограничени хардуерни ресурси.

През 2014 г. Google придоби Nest Labs за няколко милиарда долара и много стартиращи компании въодушевено се опитват да повторят бизнес успехът им. От време на време получавам запитвания за техническа помощ във връзка с много любопитни и авангардни изобретения. За съжаление не мога да разкрия подробности, но съм се докосвал до интересни проекти за умни хладилници, осветление, печки, бойлери, климатици, мебели, детски играчки, видео наблюдение и дори умни врати.

Кои бяха най-големите технически трудности, които си преодолял в изграждането на Internet of Things?

Опитът ми показва, че винаги, когато се пише код се стига до досадни технически проблеми или ограничения, които трябва да се преодолеят, за да е успешен проектът.

Очевиден проблем, който всеки със смартфон изпитва ежедневно, е как устройство да работи дълго време на батерии. С риск да Ви отегча, ще дам и няколко често срещани софтуерни примери от практиката ми.

При устройствата с дисплей графичните драйвери често са трудност. Много често се сблъсквам с проблеми с драйверите за Mali GPU. Пак заради драйвери на графичните процесори винаги имам едно на ум при подкарване на Wayland, заместник на X11 – системата за управление на прозорци и графични интерфейси в Unix – подобните операционни системи. Често срещани трудности са свързани и с употребата на софтуер, написан на модерни езици като Rust и Go, за процесори с ARM или MIPS архитектури.

Какво е бъдещето на Internet of Things?

Има още много работа, за да може Internet of Things да станат масови и да навлязат в ежедневието на всички хора. Очакванията на обществото са твърде големи и често се подценява нуждата от отворени и ясно дефинирани стандарти, така че изделия от различни производители да могат да работят заедно. Проекти с отворен код като IoTivity (подкрепян от Samsung и Intel) или OpenDOF (подкрепян от Panasonic) показват, че големи компании отчитат този проблем.

Надявам се, че в бъдеще термините IoT, cloud и big data ще придобият по-голям технически смисъл. Казано с по-прости думи: вградените системи да започнат да изпращат и получават данни по стандартен начин до големи мрежи от мощни компютри, чрез които тази информация да се обработва и използва за подобряване на бита и ежедневието ни. Разбира се надявам се всичко освен да работи, да става и по сигурен начин, зачитайки личните данни на потребителите.

Автор: Стеляна Луизова
Визия: Личен архив