Менторството е ключова част от кариерното развитие на младшите специалисти, тъй като чрез него те развиват и усъвършенстват професионалните си умения, изграждат увереност и се интегрират успешно в работната среда.
В динамичния свят на технологиите, където иновациите се развиват с безпрецедентна скорост, ролята на менторството се превръща в незаменим инструмент за развитие на талантите и изграждане на стабилни екипи.
Каква е ролята на менторството и как ще се развива то в бъдеще? Как ще повлияе изкуственият интелект (AI) върху въвеждането на младши служители на работното място? На тези и още въпроси потърсихме отговори заедно с Боян Трушев (Head of IT) и Емил Цветков (Vice Head of IT), които са част от екипа на Hypoport Sofia.
Боби, Емо, разкажете ни за вашия опит в IT сферата. Как решихте да се занимавате с програмиране?
Боби: Моят интерес към технологиите датира още от детските ми години. Още тогава бях любопитен да разбера как работят уредите вкъщи — често ги разглобявах, а понякога, за съжаление, не успявах да ги сглобя обратно. За щастие, родителите ми възприемаха това като част от процеса на учене.
Като всяко дете обичах да играя, а в този период започнаха да навлизат първите електронни игри и персонални компютри. За да можем да играем на тях, често трябваше сами да въвеждаме кода на игрите — преписвахме го от списания и книги. Така се сблъсках с програмирането — първоначално като забавление, после като хоби, след това като учебен предмет в училище и университета, и в крайна сметка — като моя професия.
Емо: Както много момчета, навремето игрите ме привлякоха. С малко насока от семейството ми в гимназията започнах да се уча на програмиране от книги и от материали, които намирах в интернет. В един момент осъзнах, че – освен хоби – това може да бъде и моя работа. След няколко малки проекта написани за познати още когато бях на 20, се присъединих към това, което днес прерасна в Hypoport Sofia.
Едно от преимуществата на Hypoport Sofia е наличието на менторска програма. Какво представлява тя?
Боби: Всеки нов колега, който започне работа при нас, получава ментор — опитен колега, който му помага да се адаптира към новата среда, екипа и вътрешните процеси.
Основната цел на менторската програма е да улесни интеграцията на новите служители, да намали стреса, който често съпътства започването на нова работа и да ги въведе постепенно в ежедневните им задължения и отговорности.
Емо: Разбира се, останалите колеги от екипа също биха се отзовали, но, когато човек е на ново място, е по-лесно от психологическа гледна точка да има конкретен човек, към когото да се обръща. Менторът избира и подходящи задачи, които да позволят на младшия специалист да навлезе по-лесно в работния процес.
Какви качества е важно да притежава един ментор?
Боби: Един добър ментор трябва да притежава редица качества. Най-важните според мен са опитът и експертизата – менторът трябва да познава добре проекта, използваните технологии и процесите, за да може да дава точни и полезни съвети.
Също така комуникационните умения са от съществено значение – той трябва да може да обяснява ясно и разбираемо, както и да слуша активно, за да разбира нуждите и въпросите на младшия специалист. Търпението също е от ключово значение, защото често се налага да повтаря обяснения, да помага при грешки и да подкрепя, дори когато обучението върви по-бавно.
Не на последно място, менторът трябва да бъде отговорен и надежден, като поема сериозно ангажимента да подпомага развитието на по-младшия си колега.
Емо: За да бъде добър един ментор, е важно да има опит, който да може сподели с другия, но да си добър в нещо не те прави автоматично добър в това да го обясниш. Както при всяка подобна дейност, основното предизвикателство е да можеш да си представиш какво е полезно за човек, който все още не знае нещата, които ти отдавна разбираш.
Друга важна част от менторството е да се опитаме да разберем дали човекът е разбрал това, което обясняваме, и ако не е, да намерим начин да подобрим обяснението си.
Наскоро станахте част от FMI{Codes} 2025. Разкажете ни за събитието.
Боби: Събитието се организира от Студентския съвет на ФМИ. Определя се актуална тема и в рамките на три дни студентски екипи работят по свои проекти, свързани с нея. Тази година участваха 18 екипа, а темата беше „Code for Science“.
С Емил бяхме ментори на няколко отбора, всеки от които имаше възможност да избере между един и трима ментори от различни IT компании.
Беше впечатляващо да видим колко мотивирани, подготвени и самостоятелни бяха студентите. Проектите бяха разнообразни — от екология и социология до астрономия и космически изследвания, като много от тях интегрираха AI технологии, което е изключително актуално, защото AI променя начина, по който работим — от една страна, повишава ефективността, но от друга – намалява нуждата от наемане на нови хора. Затова за бъдещите специалисти е важно да бъдат активни, да трупат опит извън университета и да участват в проекти и събития като FMI{Codes}.
Благодарни сме на организаторите за възможността да бъдем част от инициативата.
Емо: Винаги е приятно да видиш ентусиазирани млади хора, които се стараят да създадат нещо свое. Нашата роля беше да сме насреща със съвети, когато е нужно, без да се намесваме излишно. Екипите сами организираха работата си – някои срещнаха повече предизвикателства и потърсиха насоки, докато други имаха ясно изградена визия и план, при които единственото, с което понякога помагахме, бяха съвети как по-добре да разпределят времето си.

Какви са ползите за младшите специалисти от менторството?
Емо: Програмирането е занаят. Има много неща, за които е трудно да се сетиш сам, без да си се сблъсквал с проблема, затова е полезно да чуеш съвети от хора, които имат нужния опит и могат да ти обяснят как е добре да се подходи в една или друга ситуация и защо.
Боби: Освен технически умения, менторството подпомага развитието на ключови „меки“ умения като комуникация, организация и ефективно взаимодействие с колегите. В процеса на редовно общуване и получаване на обратна връзка младите професионалисти изграждат увереност в собствените си способности и повишават своята инициативност.
В допълнение менторите играят важна роля в ориентирането на новите служители в културата и динамиката на организацията – като им помагат да разберат не само формалните правила, но и неформалните очаквания, поведение и отношения в екипа. Това значително улеснява тяхната интеграция и участие в работния процес.
Чрез обсъждане на реални ситуации и предизвикателства менторите подпомагат развитието на аналитично мислене и уменията за вземане на самостоятелни решения. Всички тези аспекти правят менторските програми мощен инструмент за професионален растеж и дългосрочна реализация.
Explore more
Как виждате развитието на менторството в IT сектора през следващите години?
Емо: Менторството не е нещо, което се променя по същина с времето. Предполагам, че ключовият въпрос в момента е дали AI може да замести по някакъв начин менторите – винаги можеш да попиташ машината за съвет. Въпросът е доколко можеш да се довериш на отговора. Когато имаш човек с опит, можеш да прецениш дали знае за какво говори, виждайки дали е направил добри неща. Как да прецениш дали да се довериш на AI – нямам представа.
Боби: Менторството ще става все по-ключово. Компаниите ще го интегрират още по-силно като част от културата си, особено в процесите на онбординг и развитие на младшите кадри.
Изкуственият интелект ще започне да играе допълваща роля – ще помага чрез препоръки, ресурси и дори симулирано менторство по някои технически теми. Според мен ще се засили и т.нар. reverse mentoring — по-младшите специалисти ще обучават по-опитните на нови технологии и тенденции (като AI, Web3, DevOps).
Също така менторството ще се трансформира от неформална подкрепа към стратегическа практика, развиваща не само технически, но и личностни умения.
А какво бихте посъветвали тези от тях, които няма от кого да се се учат?
Боби: Това е напълно реална ситуация, особено в по-малките компании, в които често няма опитни колеги, от които младшите кадри да се учат. В такива случаи е много важно самите те да проявят проактивност и да създадат своя собствена менторска система.
Бих ги посъветвал да се възползват от онлайн курсовете в Udemy, Coursera и freeCodeCamp, да четат книги и да изучават официалната документация, както и да следят експерти в интернет чрез блогове, подкасти и YouTube канали. Полезно би било да се включват в събития от сектора — срещи на общността, конференции, хакатони. Работата по лични проекти, които да публикуват в GitHub и да търсят обратна връзка, също е отличен начин за развитие.
Липсата на директен ментор в началото често подтиква младшите специалисти да станат по-отговорни и самостоятелни в обучението си — умение, което е изключително ценно в бързо развиващата се IT индустрия.
Емо: В днешно време има много материали. Всъщност проблемът е че има прекалено много. За човек, който не познава материята в дълбочина, трудността идва в това да прецени кои ресурси са ценни и кои – не. В един занаят голяма част от ученето идва от практиката, а в програмирането тя се случва лесно – просто опитайте да създадете нещо сами. Най-много се научава, когато нещо не сработи и ви се наложи да го поправите.
Не оставяйте на AI да ви напише кода, когато целта е учебна. AI инструментите са ценни, когато вече си добре запознат с материята. Понякога дават добра насока, когато човек не знае накъде да тръгне, но щом веднъж я получите, проверете и разучете темата в по-голяма дълбочина самостоятелно.
Какъв съвет бихте дали на компаниите, които не предлагат менторство на екипите си?
Емо: Единствената донякъде оправдана причина една фирма да наеме човек с малко или никакъв опит, без да му осигури подкрепа, е ако ролята е временна или тривиална. Във всички други случаи, особено ако целта е дългосрочно задържане и развитие, менторството е задължителна инвестиция.
Когато една организация инвестира в хората си, тя не само увеличава шансовете те да останат, но и им дава възможност да трупат ценен опит — както в общи професионални умения, така и в специфичната сфера, с която фирмата се занимава.
В контекста на фирма като нашата това да оставиш неопитен служител без подкрепа често означава да плащаш заплата за отрицателен принос — защото допуснатите грешки трябва да бъдат поправяни от други. Да, в началото приносът почти винаги е отрицателен, дори когато има ментор, тъй като опитният човек инвестира време в обучение, но именно тази подкрепа дава възможност за много по-бърз и сигурен преход към реална, положителна стойност за екипа и продукта.
Боби: На компаниите, които все още не предлагат менторство, бих препоръчал да не го възприемат като разход, а като стратегическа и дългосрочна инвестиция в устойчивото развитие на екипите си. Липсата на менторска програма често води до по-бавна адаптация на новите служители, доучаване „по трудния начин“ чрез грешки, концентриране на знания само у шепа хора и повишен риск от текучество.
От друга страна, ефективното менторство улеснява въвеждането на новите кадри, създава естествен поток на знания и добри практики, подпомага изграждането на бъдещи технически лидери и повишава ангажираността, лоялността и културата на учене в организацията.
В динамичния свят на технологиите, където промените са постоянни, менторството не е просто полезна инициатива — то е основата, върху която се изграждат стабилни, ефективни и конкурентоспособни екипи.