Публикувано на: 11 декември, 2023Все по-често IT специалистите преглеждат и обявите на healthtech компаниите в job board-а на DEV.BG, защото секторът не е толкова рисков, колкото fintech например, както и е един от малкото, в които инвестиционната среда остана положителна. Според доклад на Silicon Valley Bank през 2023 г. обемът на сливанията и придобиванията значително се е увеличил и тази тенденция се очаква да се запази, а след затишието през 2022 г. финансирането с рискови капитали на частни healthtech компании достига $8.2 млрд., $530 млн. от които в организации, фокусирани върху женското здраве.
Всеки ден се появяват технологични решения, за да подобрят различни аспекти на системата на здравеопазването — дистанционно диагностициране на болестни състояния, повишаване на продуктивността на болничните заведения, анализ и сертифициране на нови лекарства, извършване на сложни хирургически операции с роботи… Списъкът е безкраен, а част от ключовите световни тенденции в healthtech сектора се задвижват и от български играчи, които споделят каква е ролята им в тях.
Достъпни клинични проучвания за всеки навсякъде
В България най-много healthtech компании (36%) се раждат между 2015 г. и 2019 г. според данните на доклада BULGARIA: HealthTech Mapping Report 2021 на консултантската компания PrEXCELerator. Той включва 74 родни организации, базирани в София (74.3%), Стара Загора, Казанлък, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Плевен, а една от компаниите, създадени в предпандемичния период, е FindMeCure.
Healthtech стартъпът е основан от Мая Златанова, Ивайло Йосифов и Мирослав Вълчев през 2017 г., след като се сблъскват с реален житейски проблем, а именно, нямат достъп до специфични клинични изследвания, за да помогнат на свой близък с нелечимо към онзи момент заболяване. Така се ражда първият им продукт — платформата FindMeCure, която помага на пациентите да намерят и да се включат в подходящи за тях клинични изследвания. Следва софтуерът TrialHub, насочен към специалистите, които планират да проведат такива. В началото на 2023 г. компанията привлече втора голяма инвестиция в сийд рунд, която ѝ позволи да предложи още по-бърза услуга:
„Рундът в комбинация с експлозията при генеративния AI ни помогна да изведем TrialHub на съвсем ново ниво и дори да прескочим няколко стъпки. TrialHub подобрява планирането на клинични проучвания, като доскоро спестявахме на потребителите огромна част от времето, което прекарваха в търсене на информация из клинични регистри, публикации и други. Вече имахме собствени тренирани модели и алгоритми, а с помощта на Open AI и информацията, която структурираме за нашите клиенти, вече отговаряме на 95% от въпросите, свързани с планирането на проучвания, в рамките на 30 секунди,“ споделя Мирослав Вълчев.
Съкращаването на времето при търсене на точната информация е ключово, предвид че обемът на клиничните проучвания е нараснал главоломно през последните няколко години — ако през 2000 г. е имало 2 119 регистрирани проучвания в цял свят, то в края на май 2023 г. броят им достига близо 454 000. Това мотивира екипът на Мирослав да ги направят още по-достъпни за пациентите и всички специалисти в сектора на здравеопазването с помощта на своите платформи:
„TrialHub и FindMeCure са два подхода към една цел — клиничните проучвания да станат по-близки до пациентите и все повече хора да могат да участват в тях, получавайки достъп до иновативни лечения, години преди да стигнат до пазара. През 2024 г. TrialHub ще се развие в посока да отговаря на още повече въпроси, свързани със самите пациенти. Целта ни е да помогнем на специалистите, които планират проучвания, да имат пълно разбиране за целевите пациенти, което, за жалост, досега не се е случвало по ред причини,“ уточнява Мирослав и добавя, че платформата FindMeCure също ще бъде „инжектирана“ с доза generative AI подобрения — не защото е модерно, а защото ще им позволи да реализират още идеи в помощ на пациентите и здравните експерти по света.
Масивите от данни в борбата срещу онкологичните заболявания
Според същия доклад на PrEXCELerator през 2021 г. 15% от българските healthtech решения са използвали изкуствен интелект, а 5.7% са работили с големи данни и прогнозен анализ.
Технологичният бум през последвалите две години и постоянно растящите масиви от данни оказват директно влияние и върху това дали един пациент ще получи правилна диагноза и адекватно лечение: „Анализът на данните от реалната клинична практика е ключов за успешното провеждане на клиничните изпитвания и за включването в тях на пациенти, които биха имали реална полза от прилаганата в рамките на съответното изпитване терапия. Тези данни са налични в болничните информационни системи, като много често те са неструктурирани под формата на свободен текст,“ споделя Десислава Михайлова, основател и генерален мениджър на Sqilline.
Компанията е създадена през 2009 г. и предлага решения за обработване, структуриране и анализ на масиви от данни за сектора на здравеопазването и фармацията. Едно от тези решения е Danny Platform — софтуер за детайлизирани търсения, анализи, прогнози и възможни лечения: „Платформата структурира данните благодарение на вградените алгоритми за машинно самообучение, анализира ги и автоматично предоставя списък от пациенти, показани за включване в конкретно клинично изпитване, които изследователят може да оцени и регистрира. През Danny Platform е възможен и бърз преглед на активни в съответната страна изпитвания, чиито включващи и изключващи критерии могат автоматично да бъдат отнесени към пациентите в съответното лечебно заведение и по този начин допълнително да се ускори процесът.“
Към момента Danny Platform обработва повече от 1.2 милиона досиета на пациенти в Централна и Източна Европа, като съхранява и анализира ценни данни, които помагат за лечението на редица сериозни заболявания като рак: „Посредством аналитичната Danny Platform и вградените машинни алгоритми, имащи за цел да структурират здравните данни, се създава т.нар. „eзеро от данни“. То дава възможност на водещите изследователи в онкологията да откриват и свързват неизвестни досега корелации между симптомите на пациентите и точната диагноза, между генома на човека и най-правилната терапия за пациента. Във всеки един момент лекуващият лекар може да проследи в реално време изследванията и ефекта от проведеното лечение за всеки конкретен пациент. Всичко това позволява взимането на информирани клинични решения и се явява практическо приложение на персонализирания подход в медицината, а той е особено важен в лечението на пациентите с онкологични заболявания,“ допълва Десислава Михайлова.
Loading …
София
Hybrid
Fully RemoteРешения в помощ на здравните практици
Докато едни български компании прокарват пътя към персонализираната медицина, други като BGO Software помагат технологично на практикуващите лекари. Компанията е създадена през 2008 г., има офиси в София, Пловдив и Враца и е доверен партньор на британската здравноосигурителна каса NHS, както и на много здравни заведения в Европа и САЩ.
„През последните години дигитализацията на здравеопазването се ускори по целия свят. Главната причина е пандемията, когато ясно се усети нуждата да бъдем свързани и дигитално с лекарите и това да не попречи на успешното лечение. Телемедицината, разбира се, е само малка част от т.нар. сектор digital health. За да разбере пациентът наистина ползата от дигитализацията, е нужен холистичен подход,“ казва Иван Лекушев, CEO на BGO Software.
Точно поради нуждата от холистичен подход към проблемите в сектора, от години компанията е активен член на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, за да подпомогнат институциите да осъществят дигитализацията нормативно и стратегически, както и да изградят пълноценна екосистема, която да носи много и реални ползи на пациентите.
„Надяваме се съвсем скоро дигиталните решения да бъдат в основата на превенция на заболяванията и да говорим за промоция на здравето, отколкото за лекуване на пациенти. Това е и наша мисия,“ допълва Иван Лекушев.
Конкретен пример е партньорството им с СОНМ (Съвместна онкологична национална мрежа). С нея създават платформа за дигитализация на медицинските ръководства, които търпят промени всяка година: „Медицинската информация в днешно време се обновява буквално всеки ден и за един практикуващ лекар е изключително трудоемко да събира и анализира тази информация в неструктуриран вид. Нашето решение улеснява процеса, както и помага на лекарите да общуват и обменят научна информация ефективно.“
Освен това BGO Software разработват и програма за контрол на производството за една от най-големите глобални фармацевтични компании, за да гарантират безопасността на лекарствените продукти. „Удивително е как един клик от България помага на милиони хора по цял свят,“ казва Иван Лекушев, докато компанията полага немалки усилия и българският пациент да усети ползите от healthtech медицината.
Диагностика на едно селфи разстояние
На 2 април 2020 г. българската компания Imagga, която от 2012 г. „дешифрира“ визуално съдържание чрез програмен интерфейс, излезе с новината, че се включва в борбата срещу COVID-19 с технологичното решение Kelvin Health за диагностициране на заболявания чрез AI и снимки от термокамера. Георги Костадинов, съосновател и CTO на компанията, споделя как работи то: „Прилагайки съвременни алгоритми в областта на компютърното зрение и технологии за мобилна термография, Kelvin превръща един телефон с термална камера в мощно устройство за наблюдение на човешкото здраве. Системата анализира термодинамиката на тялото, за да открие аномалии или значителни термални разлики, които често са основни маркери на различни здравословни проблеми.“
Тъй като фокусът на решението е върху ранното откриване на състояния като периферна артериална болест и критична исхемия на крайниците — състояния, които водят до нарушено кръвообращение, причинено от запушени артерии и кръвоносни съдове, AI системата сегментира термограмите на тялото в артериални зони и анализира риска от тези заболявания във всяка от тях. Диагностиката е точна и бърза, благодарение на специализирани алгоритми от компютърното зрение, обучени с термални и клинични данни.
Георги допълва, че иновацията на решението им се крие в неговата достъпност и ефективност, защото, в сравнение с традиционни диагностични методи като ангиографията, времето за диагностика намалява близо 30 пъти, като същевременно гарантира безвреден, неинвазивен и безконтактен метод за изследване. Всичко това го прави подходящо не само за специалисти, но и за всеки човек със смартфон: „Представете си да имате възможност всяка сутрин да провеждате автоматизиран здравен преглед в банята, получавайки незабавна обратна връзка дали се нуждаете от медицинско внимание. Kelvin Health превръща това, което изглежда като научна фантастика, в реалност, правейки превантивната здравна грижа достъпна чрез устройство толкова обикновено, колкото е смартфонът.“
Предвид че всеки ден в света се появяват 92 милиона нови селфита, само можем да си представим колко от тях биха могли да се окажат животоспасяващи с българската технология Kelvin Health. Но тъй като секторът на здравеопазването е един от най-консервативните и регулирани, възниква въпросът колко близо е тази реалност до пациентите: „След над три години активна изследователска и развойна дейност, две от които фокусирани върху прецизна неинвазивна диагностика на съдова патология, Kelvin Health ще започне официални клинични изпитвания в тази област както за получаване на CE марка за медицинско устройство в Европа, така и пред щатската администрация по храните и лекарствата FDA,“ отговаря Георги Къдрев, съосновател и CEO.
Тъй като това са дълги и тежки процеси, вероятно ще получат CE марка в края на 2024 г., което ще позволи на съдовите специалисти в Европа официално да използват решението при съдова диагностика. Междувременно компанията води активни разговори за партньорства с различни съдови клиники в САЩ и за членство в иновационната мрежа на най-голямата сърдечносъдова асоциация в страната, както и обмисля възможността за физическо присъствие там: „Процесите в здравеопазването са доста по-бавни от тези в информационните технологии, но силната ни убеденост в ползата от крайното решение продължава да ни води напред към целта да предоставим по-качествена грижа за пациентите на база на ранна прецизна неинвазивна и потенциално отдалечена диагностика,“ допълва Георги Къдрев.
Така в световната история на дигиталната трансформация на здравеопазването ще добавим healthtech клика на телефона към healthtech клика на мишката, докато тези и още български компании продължат да проправят пътя към все по-достъпни, по-бързи и по-сигурни здравни услуги.
