От писане на код към лидерство – реален опит в един технологичен отдел

В Delasport вярват, че надеждните и стабилни продукти се създават от силни и отдадени екипи, които съчетават високи технически умения, отговорност и разбиране за нуждите на бизнеса. Именно такъв е и екипът, който стои зад развитието на казино продуктите в компанията.

Днес ви срещаме с Тереза Терзиева – Head of Casino R&D, която е в Delasport вече от почти пет години. С дългогодишен опит в софтуерната разработка и професионален път, започнал още в ученическите ѝ години, тя е един от отличаващите се лидери в компанията. В среда, в която техническите роли традиционно са заемани предимно от мъже, Тереза ръководи изключително успешно единствения екип в компанията, изцяло фокусиран върху казино разработка.

Тя вярва, че успехът идва, когато работата се върши с отношение и отговорност – когато приемаш това, което създаваш, като свое и търсиш дългосрочни решения. В следващите редове Тереза споделя повече за пътя си и за управлението на технически екипи.

След дълъг път на развитие в софтуерната разработка и израстване в Delasport, днес си Head of Casino R&D – как техническият ти опит оформя стила ти на лидерство?

Техническият ми опит ме държи здраво стъпила на земята. Познаването на технологиите и отделните компоненти ми помага да разбирам реалните инструменти, с които работи екипът, както и предизвикателствата, с които се сблъсква ежедневно. Така решенията ми не са абстрактни, а стъпват върху практиката и реалността.

Също толкова важно е и как този опит е оформил начина ми на мислене. Винаги съм харесвала сложните проблеми и търсенето на решения – не само в писането на код, но и в управлението на хора и проекти. Всяка ситуация изисква различен подход, баланс и мислене в дългосрочен план.

За мен лидерството се проявява именно там – в разбирането на контекста, в подкрепата към хората и в поемането на отговорност за продукта. Този начин на мислене естествено ме отведе от разработката към управлението и продължава да е в основата на начина, по който водя екипа и днес.

Ако погледнем назад към първите ти стъпки като лидер, кое беше най-изненадващото за теб откритие в управлението на хора?

Винаги съм вярвала, че моят път е по-скоро технически, а не управленски. Логиката и на пръв поглед нерешимите задачи винаги са били моя страст и дълго време не съм си представяла, че ще се насоча към лидерска роля.

С времето обаче осъзнах, че точно тази ми страст ми помага и в управлението. Тя ме учи да съобразявам много различни фактори, да имам търпение и да подхождам спокойно към сложни ситуации. В крайна сметка и в управлението на хора има „задачи за решаване“. Просто решенията изискват повече внимание, разбиране и баланс.

Като жена-лидер в традиционно мъжка техническа среда, имала ли си някога усещането, че очакванията към теб са по-високи и трябва да се доказваш повече?

Да, и честно казано – това ми хареса. Предизвикателствата ме мотивират. Никога не съм възприемала това като пречка. Още от дете съм заобиколена от предимно мъжка компания и това ми е помогнало да бъда директна, уверена и спокойна в подобна среда.

Вярвам, че съчетавам решителност и хъс с търпение и емпатия. Тази комбинация ми помага да изграждам доверие и да работя добре с хората около мен.

Какво според теб отличава един мениджър от истински лидер в технологичния бизнес свят?

Според мен разликата е в отношението и примера. Добрият мениджър управлява процеси и задачи. Истинският лидер създава среда, в която хората искат да дават най-доброто от себе си.

За мен лидерството означава да вървиш редом с екипа си. Когато има трудности – да ги споделиш. Когато има успех – да го отдадеш на хората, които са го постигнали. Доверието е в основата на всичко и когато то е налице, екипът става устойчив и сплотен. Най-голямото ми постижение е, че екипът е много сплотен и стабилен – хората идват, работят с удоволствие и се задържат.

Как взимаш решения, когато има конфликт между „идеалното техническо решение“ и реалните бизнес ограничения?

В практиката често се налага да правя компромиси поради различни причини. За мен е важно решенията ми да бъдат информирани и обмислени. Това означава да събера достатъчно информация, да  чуя различни гледни точки и да оценя дългосрочният ефект.

Не смятам, че е слабост да се допитвам до по-опитни колеги. Напротив – това показва зрялост и отговорност. Вярвам, че когато работим като едно цяло, можем да намерим най-добрия възможен баланс между технология и бизнес.

Как балансираш работата между хора с различни нива на опит в екипа?

Балансът идва чрез ясно разпределение на ролите и постоянна комуникация. По-опитните колеги имат възможност да споделят знания и да бъдат ментори, а по-новите получават подкрепа и пространство да се развиват.

Важно е всеки да има време както за фокусирана работа, така и за взаимодействие с останалите. Когато хората се допълват и си помагат, екипът расте много по-естествено.

В твоя екип почти няма текучество. Как мотивираш хората си да мислят дългосрочно, а не само за изпълнението на конкретни задачи?

Мисля, че хората остават там, където се чувстват част от нещо значимо. В екипа ни има подкрепа, открита комуникация и ясна посока за развитие. Хората виждат смисъл в това, което правят и знаят, че могат да растат. Така, те започват да мислят за себе си дългосрочно в екипа.

Екипът ти е разпределен в различни държави. Какви практики използваш, за да поддържаш ясна и ефективна комуникация?

Разчитам на постоянство и прозрачност. Имаме ежедневни срещи, на които обсъждаме задачи, предизвикателства и решения. Комуникацията ни е в общи канали, така че всички да имат достъп и яснота.

Работим по общи инициативи, което ни помага да се чувстваме свързани и да поддържаме усещането, че сме един екип, дори когато не сме на едно място.

Какъв съвет би дала на хора, които правят първите си стъпки като технически ръководители?

Бих ги посъветвала да не се стремят рязко да променят ролята си и поведението си или да се „доказват“, че вече са лидери. Според мен това рядко работи, дори напротив, отблъсква хората. Лидерството се изгражда чрез действия, а не чрез формална позиция – чрез начина, по който общуваш с екипа, взимаш решения и показваш, че хората могат да разчитат на теб.

Важно е да останат близо до екипа и до реалната работа – да разбират предизвикателствата, пред които хората се изправят, и къде има нужда от подкрепа. Да споделят знанията си, вместо да ги задържат за себе си, и да дават личен пример с начина си на работа.

Доверието се изгражда с посвещение, отделяне на време, последователност и честност. Когато хората го усещат, няма нужда да се налагаш – лидерството се случва естествено.