Публикувано на: 3 ноември, 2016
Антон Бойко е DevOps, Tech евангелист и Microsoft Azure разработчик с повече от 5 години опит. Той е технически експерт за платформата Microsoft Azure, а от 2014 г. носи и почетното звание MVP за Microsoft Azure. Антон ни разказва за тенденциите в облачните технологии, работата си като DevOps и евангелист.
Кое е най-интересното в работата ти като DevOps и евангелист?
Да си DevOps евангелист е същото като да си DevOps и да следваш процеса на DevOps. Както казва един мой приятел, „Ако прекарваш безкрайно много време подреждайки слайдовете на презентациите си без да си изцапваш ръцете, рано или късно няма да има какво да презентираш”. Трябва да работиш по истински проекти с реални партньори, ако искаш да постигнеш какъвто и да било успех. Затова следвам едни и същи правила, които всеки DevOps би трябвало да следва: научи нещо ново, приложи го на практика в проект с партньорите си, сподели историята си с обществото, използвай техните реакции, за да усъвършенстваш себе си и научи нещо ново отново.
Кой е най-интересният аспект от разработването на облачни технологии?
О, много са! Накратко – облакът ми дава възможност да бъда по-креативен. Ако трябва да сме точни – когато работим с облак, работим с инфраструктурата и хостваме множество виртуални машини, които бихме искали да имаме в работата си. Но, също така можем и да използваме платформи и/или софтуер като услуга. По този начин мога да се фокусирам повече върху създаването на нещо ново. Ако се нуждая от място за всичките ми видео файлове – то е на няколко клика. Ако имам нужда да кача каталог на филмите ми, мога да ползвам WebApps като платформа. Потребителите лесно могат да се абонират за ъпдейти на сайтовете ми, а аз пазя тях като профили в SQL Azure база данни. И всеки път, когато кача видео, мога да ползвам SendGrid, за да уведомя всички абонати, че е публикувано ново видео. За да стиймвам видеото мога да ползвам Media Services и CDN, за да понижа латентността. Така че ако нещо ми трябва за приложението ми, то вече е там. Това е от изключителна важност за мен, тъй като не искам всеки път, когато ми потрябва нещо да откривам топлата вода. Искам да мога да се съсредоточа върху моята идея и да се освободя от ненужна работа.
Според теб какво е бъдещето на облачните услуги в Украйна и Източна Европа?
Вярвам, че повече и повече компании ще започнат да се възползват от облаците рано или късно. Имаше време, в което съхранявах личен проект в един от data центровете в Украйна. Проектът ми беше малък, но успешен и планирах да го разширя скоро. Но тогава един ден, от нищото, започнах да получавам имейли от потребители, че приложението ми не е достъпно онлайн. Беше странно, но реших, че вероятно ИТ отделът са решили да рестартират сървъра, например. След половин час обаче започнах да се притеснявам. По-късно разбрах, че е имало пожар в data центърът и всичките ми сървъри са станали на въглен. Най-„веселото“ беше, че когато им се обадих, за да поискам достъп до backup-а ми, отговорът беше “съжаляваме, но backup-ите всъщност се пазеха в същата сграда”. Много неприятно, но вече е очевидно защо предпочитам облаците.
Как се развива разработката на облачни технологии? Какви са последните новини в бранша и какви са тенденциите?
Това е един от любимите ми въпроси! Когато става въпрос за тенденциите в бизнеса, един приятел винаги казва “Искам да създам ИТ компания, а продуктът ни ще е софтуер, който просто работи.” В определен момент това се превръща в проблем за продавачите: да създадеш услуга, която просто работи, може да се окаже много сложна задача. Друг майтап между нас е, че трябва да се отърсим от концепцията „ти си го счупил, ти ще го поправиш“ и да се насочим към „потребителя го счупи, ти го поправи“. Харесва ми идеята да имам платформа, на която мога да си хоствам кода и той просто да си работи. И това вече го има. За в бъдеще предвиждам, че продавачите ще направят тези платформи още по-гъвкави. Например – в Azure може да хостваш приложението си върху WebApps, което е базирано на Windows платформата. И можеш да създаваш това приложение не само с .Net, а и с PHP, Java, Node.JS, Python. Може да ми се наложи да пусна Java приложение на Linux. И изглежда като идеална точка за подобрение – да се направи по-гъвкаво и да работи просто.
Loading …
Hybrid
София
Как виждаш бъдещето на Източна Европа като място за разработка и аутсорсинг? Мислиш ли, че сме достигнали границата на капацитета си или има още място за растеж?
Аутсорсингът е едновременно и дар, и проклятие. Работил съм много в аутсорсинг компании и е наистина готино, че ти дават възможност да участваш в проект, който използва най-новите технологии и така нататък. Но е много тъжно, че ако искаш да използваш въпросните технологии, трябва да работиш на чужд пазар. Би ми се искало всяка държава да си има локален ИТ пазар, на който хората да работят умно, а не много. За сега това обаче е само мечта и не съм сигурен дали ще можем да я постигнем скоро.
Локалният ни ИТ пазар, например, е доста зад други. Нашите предприятия нямат интерес към инвестирането в нови технологии. За мен това е изключително глупаво. Ако имаш безброй разработчици на едно място, защо просто комуникираш с тях, а не ги включиш в проекта ти? А тези хора са изключително интелигентни, няма начин да не са – иначе нямаше да работят в най-добрите ИТ компании по света. Затова за мен аутсорсинг компаниите са добра възможност за всеки да работи по големи проекти и да учи нови неща. Но, заради това, локалният ИТ пазар стагнира.
Твърди се, че новите технологии се възприемат много по-бавно в Източна Евпора, отколкото в Америка. Съгласен ли си?
Труден въпрос. И да, и не. Технологиите сами по себе си се внедряват почти едновременно навсякъде, тъй като имаме много отдели за R&D (research и разработка) на големи компании навсякъде в Източна Европа. Но технологиите сами по себе си са средство за разработка на продукт. Така че, ако говорим за продукти – да, определено темповете са забавени. Например, Uber е основан през 2009 г. и оперира в Сан Франциско от 2011 г. В Украйна започнахме да го използваме чак през 2016 г. и то само в столицата. Тоест сме приели външен продукт с 5 години закъснение, но в локалните аутсорсинг компании създаването на такъв тип приложения е рутина.
Като евангелист правиш много презентации. Коя е най-интересната тема, по която си говорил? Какви бяха ключовите елементи, по които говори?
Любимата ми тема е DevOps културата сама по себе си. Разбира се, че можем да говорим и за техническите аспекти на работата, но аз предпочитам да говоря за културата. Ако я разгледаме от близо, разбираме, че цялата философия на DevOps е просто здрав разум. Просто, но мощно.
DevOps културата ни учи да се учим, да прилагаме, тестваме, наблюдаваме и да се учим от обратната връзка. Харесва ми, защото е приложимо във всеки един проект, не само в разработката на софтуер. Друг мой любим аспект на DevOps e, че се стремим към еволюция, не революция. Всеки ден се питам „Как мога да съм по-продуктивен?“ или „Как да работя по-интелигентно, а не повече?“. И, рано или късно, това става част от живота ми. Беше ми много забавно на първата DevOps среща в Украйна да осъзная, че съм DevOps до мозъка на костите ми. И вече обичам да казвам на други хора, че няма нужда да спираш да се учиш, че трябва да еволюираш и да работиш умно. Както казва мой приятел, „програмирането не е писане, а мислене“.
Автор: Стеляна Луизова, Анна Иванова
Визия: Личен архив
Други интересни публикации:
Технологични потребителски групи – голямата идея зад събитията на DEV.BG
„Най-голямото предизвикателство е да накараш всички екипи да гледат в една посока“ – Стефан Добрев
