След две години home office, хиляди онлайн срещи и физическо общуване предимно със стола или дивана на 26 август ще се видим на живо в центъра на София по време на конференцията DEV.BG All in One 2022. Ще празнуваме не само възможността да си поемем въздух под звездите в Южния парк, докато си говорим с водещите IT компании в страната, хапваме, работим или релаксираме, но и защото разговорите ни ще се въртят около нас самите, хората на бъдещето.
Loading ...Ако през 2019 г. обсъдихме как се формира силов интелект, защо секторът ни прегрява, кои са най-масовите заблуди за гъвкавите методологии и как се става лидер, на следващата година чухме за България на три небета, социалното влияние на кода, тех индустрията и кризите, а през 2021 г. погледнахме в бъдещето на IT заплатите, професиите, организациите, автомобилите, чиповете и полупроводниците, крипто, психичното ни здраве, ДНК технологиите, космическите битки и какво ли още не, то тази година fest изданието на DEV.BG All in One 2022 ще ни накара, надяваме се, да се замислим за симбиозата между технологиите и изкуствения интелект в частност, етичната страна на технологичния прогрес и ключовата роля на човека в него.
Инженер, физик, инвеститор
Алекс Попов ще даде началото на конференцията, като ни разкаже за не толкова познатата цивилизация 1.0 и ролята на (IT) хората в нея. Алекс е физик, софтуерен инженер и инвеститор.
Той има внушителен опит с unicorn и decacorn компании и води екипите на Skyscanner и Uber в България, а днес е щастливо пенсиониран и изцяло отдаден на друга своя голяма страст — био и космическите технологии, астрофизиката и инженерството в екстремни среди.
Алекс, ако проследим историята на човечеството, стигаме до извода, че това, което би ни попречило да постигнем цивилизация 1.0, може да не са самите технологии, а социални и икономически фактори. Можем ли да ги надскочим с помощта на технологиите?
Сложно е. Социално-политическите фактори обичайно пречат на прогреса, икономическите го насърчават, а технологията е начинът да се реализира скок. Аз съм оптимист и смятам, че имаме шанс да продължим да съществуваме във версия 1.0. Дисбалансът между научния напредък и социалния консерватизъм ще е фактор за крайния резултат. Важно е да се създадат стимули прогресът да не спира (алтруизмът не се брои :)).
С какво ще е различен Човекът, който живее в цивилизация 1.0?
От биологична гледна точка разликата ще е драстична. Ние не сме „проектирани” да живеем извън рамките на Земята и не можем да разчитаме на конвенционални технологии да компенсират това. Транс- и постхуманистки технологии ще диктуват способността ни да се адаптираме за коренно различни среди. От гледна точка на манталитета най-вероятно ще продължим да сме алчни, жестоки и амбициозни. Исторически обаче сме ставали все по-човечни и се надявам тази тенденция да продължи.
Приближавайки цивилизация 1.0, има ли вероятност да попаднем в сценарий, който да не е по-добър от настоящия, и как може да се предотврати това от технологична гледна точка?
Има, разбира се. Изключително тревожно е, че като цяло човечеството става по-малко интелигентно и по-необразовано. Това ще доведе до по-голямо социално разделение и може напълно да предотврати възможността да направим нужния ни голям научен/технологичен скок. Сценарият, в който бавно доизживяваме дните си на планетата, е, меко казано, тъжен. Не мисля, че технологията е решение за този проблем. Нужни са правилните визионери, които политически и социално да водят обществото в правилната посока. Бизнесът може да окаже натиск и подкрепа.
CDO Updata One, CEO Identrics
Владимир Петков ще продължи разговора с лекцията си Ethical AI by Design! и защо е жизненоважно да се запитаме как технологиите ще се отразят на обществото и неговите най-уязвими членове, докато са и иновативни, и безопасни, и етични.
Професионалният опит на Владо е свързан с данните и иновациите. От 2016 г. е CEO на Identrics, която развива модели за обработка на информация, базирани на AI и машинно обучение, както и Chief Data Officer на новосъздаденото бизнес общество на Updata One.
В едно интервю преди години американският учен и митолог Джоузеф Кембъл беше казал, че колкото по-високи стават сградите в историята на човечеството, толкова по-нисък е моралът. Останало ли е според теб място за етика между тези високи сгради и ако да, къде?
Уви, често водени от желание за бърз растеж и печалба, компаниите са склонни първо да иновират и да разрушават наложените бизнес модели и по-късно да мислят за последствията. Това трябва да се промени, но да не става за сметка на иновацията и предприемчивостта.
Кои са най-наболелите етични проблеми, свързани с развитието на AI?
Ако доскоро специалистите, които работеха по развитието на изкуствения интелект, бяха по-скоро хора с технически умения, все по-често забелязваме как към тези екипи се присъединяват философи, психолози, социолози, журналисти, библиотекари и т.н. Това не е случайно.
Технологичните пробиви в сферата на изкуствения интелект през последните години доведоха до трансформации в обществото и до навлизането на традиционни предизвикателства като предразсъдъците по отношение на пол, религия, раса, възраст и националност. Освен това все повече се говори къде точно да използваме подобни технологии и къде човечеството трябва да продължи да работи по същия начин.
А какви качества притежава Човекът, който разработва етичен AI?
Емпатия, умение за работа в мултидисциплинарен и мултикултурен екип. В зависимост от ролята му трябва да може да бъде учител или да борави с данни, да разбира от статистика или програмиране. Обучението на машините е много сходно с обучението на хората — сложно е.
Co-founder & CEO LatticeFlow
След Владо в конференцията ще се включи д-р Петър Цанков, съосновател и CEO на LatticeFlow, spin-off на ETH Zurich, който създава първата платформа за надежден AI.
От лекцията му Beyond the Hype: Making AI Work in the Real World ще разберем защо изкуственият интелект често не се справя в реални ситуации и кои са най-обещаващите решения и инструменти, които ще позволят монетизирането на AI в различни сфери от живота ни.
Хайпът около AI наистина е голям, даже се появи т.нар. Church of Artificial Intelligence, вече се говори и за изкуствена супер интелигентност. Постижимо ли e някой ден и кога евентуално данните да са максимално качествени и корелациите толкова точни, че AI да ни измести от върха на хранителната верига?
Постижимо е. Създаването на генерален изкуствен интелект изисква не само качествени данни, но и нови методи за обучаване на „световен модел”, който да предсказва всякакви ситуации от нашето ежедневие — нещо, което наричаме „здрав разум” при хората. Например не бихте хванали дръжката на метален тиган само секунди, след като сте го свалили от горещия котлон. Нужни са поне два-три технологични пробива, за да достигнем това ниво, така че ни трябват минимум 30 години да постигнем подобен тип генерален AI. Дали той ще ни измести от хранителната верига, предстои да разберем :).
Кои са най-големите предизвикателства пред развитието на AI днес?
Основното предизвикателство е създаването на AI модели, които работят надеждно в реални ситуации. Преодоляването му изисква автоматични методи и инструменти за създаване на качествени данни и трениране на тези надеждни AI модели.
С навлизането на AI в чисто житейски ситуации има ли опасност Човекът да загуби човешкото в себе си, разчитайки на данните, а не на собствения си разум и морал?
Не. Взаимодействието между хората и изкуствения интелект ще се засилва и това ще ни промени. Но AI технологиите са създадени от нас и аз ги приемам като част еволюцията ни. Ние вече сме силно зависими от технологиите и ускоряването на нашата зависимост е нормална и очаквана.
CTO в Dext
Тази година отново ще засегнем и темата за управлението на хора, но Стефан Кънев, CTO в Dext, ще я разгледа от различна перспектива — как да менажираме собствения си мениджър, който може и да не е програмист и да има различни приоритети от нашите, т.е. как се прави Managing Up.
Стефан има огромен професионален опит (започва да програмира през далечната 1998 г.) и ще сподели различни варианти, които да пробваме в подобна ситуация, както и няколко начина как да погледнем на нея.
Стефан, доколко темата ти е актуална, предвид че все още чуваме за мениджъри, които не наемат по-умни от тях хора, защото се страхуват да не им седнат на мястото?
Само частично. За мен основната цел на един мениджър е да бъде ненужен за екипа си. Ако успееш да наредиш нещата така, че екипът да се справя без теб, можеш да се фокусираш върху важните неща — менториране, развиване на хората, правенето на работата по-удовлетворяваща или по-ефективна.
Ако умишлено се опитваш да се държиш като незаменим, това иронично е една добра причина да бъдеш заменен. А пък ако шефовете ти не оценяват, че най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да бъдеш заменим, то може би е време за нови шефове.
Личностен консултант, бизнес коуч, психолог
И тъй като успешният мениджмънт (независимо дали върви от горе надолу или обратно) изисква емпатия, гост ще ни бъде и личностният консултант, бизнес коуч и психолог Мария Рац, която ще ни разкаже за умението да се свързваме със себе си и с другите.
Мария има повече от 20 години опит в различни области на човешките ресурси, създател и ръководител е на Академията за обучения на PwC, работи за Self-Mastery Center и не на последно място е представител на манастира Шаолин в Европа.
Мария, какво би могло да ни провокира нас, българите, да станем по-съпричастни към проблемите на другите и по-единни в разрешаването им?
Ние сме хора на новото време като всички останали. Модерни, заети, забързани и все по-зависими от технологиите и консуматорския начин на живот. Това, че живеем в бурни времена на кризи, ни прави по-тревожни, егоистични и ограничени в общуването. Въпреки това човешкото е неразделна част от същността ни, макар че често е измествано от инстинктите за оцеляване, стремежа към постижения, влияние и контрол.
За да сме по-съпричастни към проблемите на другите и по-единни в разрешаването им, трябва да сме по-добри, по-човечни. Здравото ядро на човечността е в грижата и любовта към себе си и другите. Ако всеки от нас намери малко време и се постарае да бъде осъзнат и свързан със себе си, да приема и изслушва с уважение другите, да резонира емоционално, докато другият преживява, да бъде готов да подаде ръка, то тогава ще е успял да бъде и по-добър човек.
Но как можем да се свързваме пълноценно един с друг в свят, в който си общуваме предимно чрез технологии?
В духа на вечната максима, че единственото сигурно нещо в живота е промяната, може да се каже, че технологиите са част от еволюцията на човечеството. Те са и ще бъдат неизменна част от живота ни. Вече знаем, че пребиваването в технологичната реалност има както предимства, така и недостатъци. Всичко е на един клик разстояние — лесно, достъпно, удобно, бързо, препоръчано и готово за употреба. Същевременно във виртуалното пространство е много лесно да сме НЕсвързани с другите. Можем да се скрием удобно зад устройството, да сме анонимни, да се изолираме, да сме зависимо щастливи или тревожни от мнението и оценката на другите през лайкове и дислайкове.
В тази връзка технологиите ни свързват, но и ни отдалечават един от друг. Те прикриват или изкривяват истинската ни човешка същност. Зад екраните и микрофоните са скрити основните сетива, през които общуваме — да се виждаме, да се чуваме, да докоснем другия. Но всяка промяна започва с малка крачка, например, ако искаме по-пълноценно виртуално общуване, първото и най-важното нещо, което можем да направим, е да „виждаме” другия, като включим камерата си. Така ще се свържем не само през интелекта, думите и гласа, но и ще обогатим общуването с емоционално преживяване през езика на тялото.
Може ли технологичният прогрес да убие емоционалния, да ни направи по-безчувствени и в крайна сметка — отдалечени като хора?
Вероятността е 50:50. Всеки решава сам за себе си дали да остане „просто човек” или „да се превърне в киборг”. Вярвам, че това, което ще ни помогне да не изгубим автентичността и човешкото, е изборът да сме осъзнати. Да присъстваме изцяло тук и сега, в момента на общуване. Да уважаваме и разбираме другия без предразсъдъци. Можем истински да помагаме на околните, само когато сме съпричастни, резонираме емоционално с техните преживявания и едва тогава предлагаме рационални решения на проблемите.
Модерен будител
Можем истински да помагаме на околните и като добротворим, както от пет години прави Лазар Радков чрез каузата „Капачки за бъдеще”. С нея този модерен будител успя да мотивира над милион от нас да събират капачки и да рециклират, а с парите се закупува медицинска апаратура за родилни и детски отделения в цяла България.
В свободното си време Лазар дава смени в спешно отделение и с колеги медици, парамедици и спасители обучава млади и стари на долекарска помощ — едно все още рядко срещано умение у нас.
Съвсем скоро отново видяхме как „Капачки за бъдеще” буквално спасява детски животи. Как една проста пластмасова капачка успя да обедини разединените българи?
Лесно. Събирането на капачки в общия случай не коства на хората нито време, нито енергия, нито изисква от тях да се разделят с нещо ценно. Да събереш една капачка ти коства точно толкова време и енергия, колкото е нужно да я изхвърлиш. Събирането на капачки обаче кара доста хора да се замислят за други неща като разделно събиране на отпадъци и рециклиране, потребяване на по-малко пластмаса, доброволчество, солидарност и взаимопомощ.
Имаме страшно много проблеми, които „висят” неразрешени от години и дори се задълбочават, докато изникват нови. Как ние като общество можем сами да си помогнем, какви социални качества е нужно да развием или надградим?
Първо е важно да си дадем сметка, че в повечето случаи нито един проблем не е бил решен само от един човек и отведнъж. В повечето случаи са участвали и други хора и всеки е бутал и копал, колкото може, в посока решаването на проблема за някакъв (често немалък) период от време.
Аз лично, когато видя обществен проблем, който малко или много ме засяга, се запитвам какво мога да направя по въпроса. И обикновено има какво, дори да е малко. Отделям си време и го правя. Ако всеки от нас опита регулярно да помага тук-там за подобряването на дадена сфера, не след дълго ще летим в космоса. Буквално! Тогава вече ще имаме други проблеми :).
Виждаш ли Човекът да продължи да добротвори в един свят на ботове и машини или те ще вършат всички добрини вместо нас?
О, разбира се! Виждам машините в помощ на човека да ни освобождават от все повече дейности, с които се занимаваме в момента, и по този начин да имаме все повече време и ресурс да подобряваме собствения си живот и живота на хората около нас и на планетата Земя. Желанието за добротворство не зависи от развитието на технологиите. Не. То е вътре в нас. Технологиите само могат да ни помагат да го проявяваме във все по-голям мащаб. И го правят.
Очаквайте скоро и отговорите на Антони Христов, Co-Founder на ARC Academy Sofia.
Заинтригуваха ли те нашите лектори? Или не си съгласен с тях? Или в главата ти се въртят хиляди други въпроси? Ела и ги задай лично на DEV.BG All in One 2022. А ако няма на кого да оставиш децата, вземи и тях — осигурили сме дори и детски кът!