Публикувано на 5 август 2025 г.Авторът на този текст – Светослав Еленков, е създател на методиката #КачествоНаЖивот, която осигурява по-ефективни бизнес процеси и високо качество на услугите и продуктите на компаниите. Има предишен опит като бизнес анализатор във финансовия сектор, както и в IT компании у нас.
В материал за DEV.BG Светослав разказва повече за митовете, свързани с бърнаута, както и за възможностите и мерките, които можем да вземем навреме, преди самите ние да попаднем в ситуация на прегаряне.
Освен че е източник на доходи, работата до голяма степен определя ежедневието и качеството ни на живот. Със сигурност определя и възможността да отговорим на потребностите си. Осъзнатите работещи хора търсят смисъл, удовлетворение и свобода – за мен това е щастието и „солта на живота“.
Но всичко на този свят идва със своята цена. Стремежът към по-добър стандарт и/или повече свобода понякога идва с високата цена на физическото и психичното здраве.
Според данни на Националния институт за здравно и инвалидно осигуряване в Белгия, цитирани от Белга, за последните 5 години случаите на дългосрочен болничен заради депресия или бърнаут в страната са нараснали с 44%. Проблемът не е за подценяване.
„Митове“ за професионалното прегаряне
В социалните мрежи може да срещнете твърдения за бърнаут, които според мен са абсолютно неверни и подвеждащи.
Мит 1: Бърнаутът не съществува.
Мит 2: От професионално прегаряне страдат психически слаби хора.
Мит 3: Когато виждаме смисъл в работата си и я обичаме, не може да прегорим.
Мит 4: Прегарянето е следствие от много работа.
Призив за размисъл
Има ли смисъл да си губим времето с тезата, че бърнаутът не съществува?
Да твърдиш, че професионално прегаряне не съществува е все едно да твърдиш, че не съществува съвест, защото не си поемал отговорност за грешни действия във вреда на друг и не си усетил неговата болка.
Всеки, който мисли, че от прегаряне страдат психически слаби хора и че когато работата носи смисъл не може да прегорим, трябва да потърси мнението на хора, които отдават времето, енергията и живота си на каузи.
Слабите хора се отказват, преди да са започнали. С големи идеи и дейност в полза на обществото се захващат хора със стабилна ценностна система. Хора, които са устойчиви на натиск, натоварване и напрежение. Когато мотивацията е силна, се случва да не спрем навреме за нужната на ума и тялото почивка.
Това, че прегарянето е следствие от много работа, е полуистина. Не вярвам да има случаи на прегаряне без много задачи и несигурност, но това не е в основата. Нервната система се „опъва“ до степен организмът да не функционира нормално от много информация, честа смяна на приоритети, несигурност и напрежение.
Важно уточнение
Всичко, което ще напиша в следващите редове, а от личен опит. Не съм психолог. След професионално прегаряне и друг здравословен казус започнах да чета на тема медицина и психология, за да си обясня връзката между работата на тялото и психиката чрез биохимичните процеси в организма и нервната система.
Loading …– Светослав Еленков
„Компоненти“ на прегарянето
Ще разделя факторите, които оказват влияние върху вероятността за прегаряне в две групи.
- Лична отговорност
В тази група влиза всичко, което зависи само или предимно от нас:
- Ежедневен режим и здравословен сън;
- Хранителни навици;
- Двигателни навици;
- Какви други предизвикателства имаме в живота ни – заболяване, финансови проблеми, деца в риск, грижи за родители, други семейни проблеми;
- Начин на мислене.
За подобряване на показателите препоръчвам работа с експерти по съответната тема.
Ще споделя две изречения за начина на мислене.
Прегарят хората, които „горят“ в работата си!
Който работи и живее „през куп за грош“ може никога да не усети „тръпката“ и „солта на живота“ – вегетира и оцелява.
Друг важен фактор е егото.
Колкото повече човек е способен да стига до крайности, за да докаже своята позиция, възможностите си и себе си, толкова по-голям е рискът да прегори.
Само един човек ми е споделял в прав текст, но хората, заставащи зад каузи, обикновено са хора със силно его. Няма да доказвам и подкрепям това твърдение – то е покана за наблюдение и самонаблюдение. Светът ще оцелее без всеки един от нас.
- Естеството на професионалната реализация
Тук ще вмъкна определение за професионално прегаряне, за да подкрепя своите аргументи и наблюдения.
„Професионално прегаряне (burnout) е психологичен синдром, резултат от хроничен работен стрес, който не е бил успешно управляван. Според Световната здравна организация (СЗО) той се характеризира с три основни измерения:
- Емоционално изчерпване – усещане за изтощение и липса на енергия.
- Цинизъм или деперсонализация – дистанциране от работата, негативизъм или чувство на безразличие към професионалните задължения.
- Намалена професионална ефективност – усещане за липса на постижения и ефикасност на работното място.“
Терминът е въведен от Хърбърт Фройденбергер през 1974 г. и оттогава е широко изследван в контекста на професиите с високо емоционално натоварване (напр. здравеопазване, образование, социални дейности).
За аудиторията на DEV.BG и защото моят професионален път е свързан с проекти по внедряване на системи за управление на бизнес, ще споделя какво според мен води до повишен риск от прегаряне.
В контекста на IT индустрията за прегарянето „допринасят“ фактори като продължителна работа пред екран, високи темпове на промяна в технологиите, недостиг на ясно разграничение между работно и лично време, постоянен натиск за ефективност и продуктивност, рискът който носи неизпълнението на целите в срок.
Отново ще подчертая, че следващите редове са лично мнение.
Извън факторите в точката за лична отговорност по-горе – в основата на прегарянето са организационната култура и методите на работа – качеството на мениджмънта.
Прегарянето не е следствие от много работа.
Общовалидно за всички рискови групи е работата с хора – получаването на бърза обратна връзка за качеството на работата ни и нуждата от промени и/или още задачи с кратки и фиксирани срокове.
В IT индустрията и всяка работа на проектен принцип прегарянето е следствие от:
- Недобре организирани процеси;
- Неясни изисквания;
- Променящи се изисквания, без промяна в сроковете;
- Нереалистични срокове;
- Липса на реакция при промени в обстоятелствата;
- Лошо управление на приоритети – последователността на взаимосвързани задачи;
- Честа смяна на приоритети – логична последователност, но често се променят краткосрочните цели;
- Липса на доверие – проблемите се „замитат под килима“, докато положението не стане критично;
- Налагат се модели на поведение, които са в сблъсък с ценностната система на честни хора.
За връзката между прегаряне и всяка една от горните точки може да се напише много.
Липсата на общуване и липсата на последствия след проведени разговори е това, което най-много засилва несигурността и напрежението за нервната система. Смело твърдение, което може да прозвучи грубо, но колкото по-осъзнати, емоционално интелигентни и загрижени за служителите си са ръководителите, толкова по-малък е рискът от прегаряне.
Прегарянето е следствие ot обемите информация, които трябва да обработим, и решенията, които е необходимо да вземем за единица време. От значение са качеството на информацията, която се подава към нас, както и реакцията на ръководители, колеги и клиенти.
Именно защото прегарят и шефове, и хора, които нямат шеф, е важно да се направят уточнения за типа заетост.
Разликите при прегарянето според типа заетост
Разделям типа на заетост според контрола, който имаме върху решенията и натоварването.
- Работодател/предприемач/мениджър на високо ниво
Собствениците на бизнес и висшите ръководители имат най-голям контрол върху натоварването и методите на работа. Това би им помогнало да намалят темпото, когато е необходимо, както за тях самите, така и за екипите, които управляват.
Рискът от прегаряне при тях обаче не е по-малък – напротив. Работодателите носят отговорността за финансовата сигурност на всички останали. Висшите ръководители взимат – ако не най-много – то най-трудните решения, с най-големи последствия. Неудовлетворението от служители и клиенти в един момент стига до тях. Тези хора са и лицето на бизнеса – обират негативите при сериозни неуспехи.
Друг фактор, който увеличава риска, е възможността за излизане от ситуация. Не е лесно да се продаде бизнес, да се намери подходящ управител или за един висш ръководител да смени работата си.
Комбинацията от отговорността и трудностите при желание за промяна правят тази група една от най-рисковите.
Високият стандарт на живот позволява по-продължителна почивка при необходимост. Позволява и време да помислим добре преди следваща кариерна и житейска крачка.
- Наемен служител/среден мениджмънт/експерт
Най-много от работещите са в тази група.
Рискът е по-малък от гледна точка на възможността за изход от ситуации, които не ни допадат, не ни развиват, не виждаме смисъл да продължим, когато натоварването е повече от очакваното.
Отговорността на наемните служители е значително по-ниска от отговорността на висшите ръководители. По-малки отговорност и риск означават и по-малко напрежение. Прегарянето е пряко свързано със силно нервно напрежение (негативен стрес).
Рискът и напрежението се увеличават от невъзможността за контрол върху натоварването и методите на работа. При слаб мениджмънт ниските нива „обират“ негативите, включително и от грешките на ръководителите си. Средните мениджъри имат инструменти да влияят на висшия мениджмънт.
Последното е нож с две остриета – може да доведе до положителни промени навреме или до натиск върху „вестоносеца“. Зависи от качеството на висшия мениджмънт. При натиск средните нива ръководители да решават проблеми, без да са им осигурени време и ресурси, рискът от прегаряне значително расте. Това е и причина за ниска ефективност в много компании – хората се страхуват да казват истината на глас.
Висок риск за прегаряне носят липсата на справедливост и бизнес модели, които вредят на обществото, в случай че това е важно за работещите.
Зависи от стандарта на живот в дадена страна, сектор и професия, но колкото по-малка е отговорността, обикновено толкова по-малко е заплащането. Ниският стандарт не дава възможност за по-дълга почивка от предвиденото по закон. Това също увеличава риска от прегаряне.
Ниският стандарт е причина и за бързи решения при нужда от промяна – влизаме в първата отворена врата, защото има ипотека и сметки за плащане.
- СОЛ – самоосигуряващо се лице на свободна практика
Самоосигуряващо се лице – СОЛ. Свободата, която дава тази форма на заетост, за мен и много други е „солта на живота“. Тази група е най-интересна – съчетава предимствата на другите, но има и недостатъци.
Самоосигуряващите се лица не носят отговорност за екип. Обикновено работата е експертна. Сами определят работно време, методи на работа, управляват приоритетите си. Утвърдените в своята област, могат да си позволят дори да избират клиентите си.
Това е избор, който не е логично да бъде направен, ако не виждаме смисъл в работата. Смисълът и свободата носят и удовлетворение.
Когато няма достатъчно ангажименти и приходи, експертите могат да си намерят работа като наемен служител при осигурена заплата. Да, това ще се отрази негативно на свободата, но ще намали напрежението и риска.
Всички тези характеристики значително намаляват вероятността от прегаряне.
Какво увеличава риска?
Приходите зависят изцяло от уменията за продажби. Има клиент има приходи-няма клиент няма приходи.
Самоосигуряващите се лица, които продават услугите си с лекота, могат да си позволят да плащат за услугите, от които имат нужда.
Онези, които стартират с малък бюджет и без сигурни клиенти, поставят себе си в условия, при които са принудени да работят значително повече. Изпълняват задълженията на маркетинг и продажби, поддържат интернет страници и профили в социалните мрежи, осигуряват техническа обезпеченост, подготвят презентации, правят срещи с потенциални клиенти (без сигурен приход), мислят за счетоводни и други законови изисквания.
За IT сферата конкуренцията в лицето на компании с голям бюджет и възможности е предизвикателство. За големи проекти организациите предпочитат да наемат дългосрочно експерти. Успяват само тези, които силно се отличават от конкуренцията.
За работещите на свободна практика рискът от прегаряне идва от:
- несигурност;
- необходимост да развиваме знания и умения, както и да мислим за задачи, които преди са били отговорност на друг екип.
Има още един голям риск, който е свързан с факторите, които са лична отговорност – дисциплината и умението да спрем навреме, когато тялото и умът ни имат нужда от почивка.
Факторите работят в комбинация – несигурността за утрешния ден може да бъде причина за начало на нов проект в периоди на високо натоварване.
За тези, за които свободата е ценност с висок приоритет, работата на свободна практика (като самоосигуряващо се лице) е най-добрият избор, независимо от несигурността и рисковете.
Explore more
Възможна ли е превенция?
Краткият отговор е категорично ДА.
Първите симптоми не са намалена продуктивност и спад в енергията – точно обратното e. При мен първите симптоми бяха поемане на работа вечер вкъщи, за да мога в работно време да съм на разположение на екипа. Имаше голямо текучество, важни позиции бяха свободни. Предупредих, че няма да издържа така дълго време.
Промени се случиха, но след около 8 месеца. Ние, хората, усещаме интуитивно какво предстои, но всеки има своите причини да действа с високо темпо за продължителен период, без възможност да реагира навреме.
Няколко симптома, които могат да са предвестник за сериозно претоварване – забравяне, раздразнителност, ниско ниво на енергия, честа нужда от почивка, нужда да се разсейваме със забавно съдържание, което не изисква внимание и реакция. Пороци – например увеличаване употребата на алкохол и прекомерно пушене.
Стратегия за превенция
Личната отговорност – достатъчно сън, движение и здравословни навици. Най-важно е регулярно да отделяме време за себерефлексия – как се чувстваме, къде сме, къде искаме да сме, какво зависи от нас.
За работодатели и ръководители
- Екипите да участват в определяне на срокове за критични задачи.
- Да се осигури време за почивка след тежки проекти.
- Смяна на фокуса със задачи, които вече са правени и рискът е по-малък (при възможност и необходимост, разбира се).
- Своевременна реакция при промени в обстоятелствата.
Когато сроковете не могат да бъдат променени, да има открит диалог – служителите да имат усещане за сигурност. Страхът от провал и негативни последствия засилва нервното напрежение.
Работата с външен експерт дава гледна точка без „обремененост“ от миналото. При големи проекти е важно да се обхванат и покажат връзките между изискванията на всички отдели в организацията, без да има противопоставяне в колектива.
Екипите, в които има диалог, намират решения.
В заключение
Професионалното прегаряне е сериозен проблем за организациите и икономиката.
Най-важен е рискът от дългосрочни вреди върху здравето на работещите.
Превенция е възможна. Отговорността е предимно лична.
Работодателите имат отговорност и инструменти за превенция и за подкрепа на служителите със симптоми на прекомерна умора и прегаряне.
