Владимир Владимиров от Bosch ECS за смелостта да започнеш от нулата

Или как национален треньор по кикбокс става тест инженер на иновативни технологии за автомобили

*Текстът е предоставен от Bosch Engineering Center Sofia

Той е Владимир Владимиров. Работи в инженерния център на Bosch. И въпреки, че до преди няколко години няма нищо общо с IT индустрията, вече е пример, за това, че всичко е възможно, стига да имаш желание. Израснал е в спортна, а не в компютърна зала, но вече прилага наученото от каратето в екипната работа в инженерния център. Дисциплина от спорта, любопитство към машините и умението да общува са неговата рецепта за успешно управление.

Владимир тренира бойни спортове от дете и до преди няколко години мечтите и постиженията му в живота са свързани със спорта. Бил е национален треньор по спортно карате и кикбокс, ръководи школа и обучава деца, дори работи в Министерството на младежта и спорта. По различни причини му се налага да спре да прави това, което толкова обича. Следва промяна. И риск. Владимир напуска без план „Б“, но открива ново поле за развитие. Намираме го в Инженерния център на Bosch в София. Там вече е ръководител на проекти, свързани с тестване на технологии за автомобилната индустрия.

„Когато останах без работа, беше страшен период. Но, за щастие, възможността ме „намери“ сама. Мой близък, който работеше в софтуерна компания, ме препоръча за позиция, която е подходяща и за хора без опит. Минах серия от интервюта и ме взеха“, спомня си началото на IT кариерата си Владимир.

Първите му работодатели оценяват ръководния опит на Владимир и без пробен период му поверяват екип от 15 души. „Техническото ми средно образование също имаше значение, както и придобитите знания по управление от университета“, споделя той.

Там Владимир се запознава и с част от екипа, с който е и в момента в Bosch ECS. Истинското предложение идва от един от настоящите мениджъри – инженеринг директор на центъра, който му предлага да започне от нулата и да се пробва като стажант в тримесечна програма, за да навлезе в техническата част на бизнеса.

„Тогава той ми каза нещо много вярно. Че няма как да съм ръководител на екип по тежък технически проект, без да съм минал през всички нива и да съм наясно със същността на работата и процесите. Трябваше да започна от нулата“, спомня си настоящият проектен мениджър.

Трите месеца стажуване са с интензивност на университетско образование. След това изкачва стълбицата плавно, като започва от начинаещ тест инженер, за да стигне до позицията на ръководител на проект. Но вече със самочувствие и с необходимите познания.

Основните му задължения са свързани с общуване и координация. Защото в екипа използват силните му страни, свързани с управлението. „Знам какво трябва да се свърши и докога, моя работа е така да го разпределя, че да е готово в срок“, обяснява накратко всекидневните си задължения Владимир. Той е категоричен, че освен магистратурите, свързани с управление, много му помага и опитът в спорта.

„В работата си прилагам дисциплината, отговорността, решителността и самоконтрола. Мотивацията е особено качество за спортистите и се надявам, че успявам да го предам и на колегите, така че да вървят напред и да се развиват. Все пак сме един отбор“, споделя с усмивка Владимир.

Той е човек на плановете, но умее да взима бързи решения и да променя стратегията според реалностите. Не се плаши от отговорността всеки ден да решава различни казуси, да научава нещо ново и то в кратки срокове. “Винаги съм предпочитал динамиката пред спокойствието и рутината, така че за мен този ритъм е вдъхновяващ“, споделя шампионът по кикбокс.

Владимир координира работата на екипи в София, Индия и Германия. Добрият усет към хората му помага да не се препъва в културните различия. „Знам кой човек за какво отговаря и веднага си намирам нужната информация, така че да взема бързо и правилно решение“, казва той.

Да участва в разработка на иновативни технологии за автомобилната индустрия, които предотвратяват инциденти на пътя, мотивира Владимир. Защото каузата си заслужава. „Неотдавна, докато шофирах и бяхме заедно със съпругата ми, една жена излезе на пътя пред нас. Автомобилът ни е с камера, която може да идентифицира проблем на пътя и да задейства спирачките. Тогава, аз докато реагирам, колата спря без моя намеса. Ако не беше системата, със сигурност щях да блъсна жената. В такива разработки екипите на Bоsch ECS участват ежедневно. В този миг си дадох сметка, че това, което правим, наистина спасява животи“, разказва Владимир.

Пътешественик по душа, почитател на адреналина и извън работата, Владимир споделя с част от колегите си любовта към бойните спортове и карането на мотори. Сам се описва като емоционален, импулсивен и амбициозен. Фен на аналоговото общуване „лице в лице“, Владимир е душата на екипа. За него „да се чувстваш като у дома“ в офиса е едно от най-важните неща. Той инициира избора на подаръците за колегите, когато имат празник, защото обича да ги изненадва. „Но и те ми връщат жеста. На първата годишнина от сватбата ми, колегите ме изненадаха с подаръчен ваучер. Трогнаха ме. Защото са запомнили дата, която би трябвало да е важна само за мен и съпругата ми“, споделя Владимир.

Учи се от успехите и грешките на другите. Краде време, за да слуша книги за управление. И вярва, че може да постигне мечтата си. Да остави следа в бъдещето. С принос към създаването на технологиите, които променят света. За добро.