Публикувано на: 19 ноември, 2024След като сложи децата в столчетата им, Мария седна зад волана и пое към Варна. В петък трафикът е натоварен и пътят към морската столица на моменти изглежда тесен за всички.
Докато минава през едно от населените места по пътя, пред автомобила на Мария внезапно излиза колоездач. Колата спира, но историята не завършва с инцидент, а с радарната система в автомобила, която се оказва ключова в този момент, защото помага на Мария да реагира максимално бързо.
Това е само един от примерните сюжети за рискова ситуация, в каквато действително можем да попаднем, докато шофираме. А за избягването им вече пет години помагат екипите на Бош Инженеринг Център София, в чиято работа DEV.BG надниква днес.
Сигурност отвъд човешките възможности
Радарните системи са неизменна част от автомобила и неговата сигурност вече няколко десетилетия, затова и в инженеринг центъра има екип, фокусиран конкретно върху тях.
Негов ръководител е Павел Атанасов, който има близо 20 години опит в automotive сектора – в този период първоначално се занимава с тестване на софтуер и ръководи тест екип. После самият той разработва софтуер и отново е мениджър на екип, а към Бош Инженеринг Център София се присъединява още от самото му основаване.
В момента в екипа от 20 инженери, за който отговаря Павел, тече усилена работа по новата генерация радарни системи на компанията. За първи път в устройството е използвана технологията System on Chip (SoC), а това с други думи гарантира по-прецизно и бързо засичане на обектите, точност при следенето на траекторията им, както и по-широк обсег, достигащ близо 300 метра пред автомобила.
Всички тези фактори влияят на скоростта, с която радарната и останалите системи реагират, за да помогнат в критични ситуации на шофьори като Мария от примера по-горе.
„Можем да кажем, че радарите са част от „мозъка“ на колата. От радара също зависи поведението на пътя, защото за под секунда може да засече всички обекти около колата, да анализира посоката и скоростта и евентуално да предприеме нещо“, отбелязва Павел.
Друго предизвикателство пред разработката е градската среда, в която има от всичко по много – пешеходци, градски транспорт, автомобили, мотористи, колоездачи… Ако някое от тези неща се появи на пътя на колата и възникне риск, новата генерация радари на Бош Инженеринг Център София ще може да го предвиди и открие за части от секундата, така че например спирачките да бъдат задействани възможно най-бързо.
„Това е възможно и в лоши метеорологични условия, когато камерите на автомобила не помагат много за това да е ясно какво се случва напред. За радара снегът и дъждът не са пречка“, пояснява Павел.
До голяма степен инцидент може да се избегне и на пътищата извън града, където водачът се сблъсква с други препятствия – животни, непредвидими реакции на другите водачи, несъобразена дистанция между колите, неочаквани неравности. Новият радар обаче работи безотказно и при скорости над 200 км/ч.
Очакванията са той да намери приложение сред автомобилите по целия свят. „По отношение на по-старата генерация знаем, че сме сред лидерите и че системите се използват почти навсякъде, дори в далечен Китай“, уточнява още Павел.
Една от големите разлики при новата радарна система е, че Бош Инженеринг Център София се ориентира към по-голяма независимост при изработката. „Предишните генерации имат компоненти, произведени извън Бош. С тази генерация целта е да сглобяваме всичко вътре в компанията.“
Loading …Тест, тест, тест!
Едно от най-важните неща, които водят и до сигурността след това, са тестовете на системите. Често липсва опцията за update, ако бъде открит дефект впоследствие, а регулациите в автомобилната индустрия са сред най-строгите в Европа. Затова и тестването започва на много ранен етап, успоредно с дизайна на системата.
„Стартираме още преди да има готов продукт, който виждаш пред себе си – тогава започваме тестовете на т.нар. хардуерни симулатори. Когато чипът се произведе, идва серията от софтуерни и системни тестове, които почти не спират през цялото време на разработката. Последната фаза е поставянето на чиповете в реална среда – на тестови писти, сред други автомобили“, описва Павел Атанасов.
За целта екипът му си взаимодейства с колеги от други отдели и други държави. Така по радарните системи работят над 100 души от 7 различни локации в Европа, което им помага да обменят опит и знания на международно ниво.
Светлина в тунела
Докато радарните системи се свързват повече със сигурността, осветлението вече надгражда този важен елемент. Още от откриването на Бош Инженеринг Център София екипът работи по интериорното осветление на редица модели на Mercedes-Benz, откъдето се доверяват на екипа на компанията първоначално в централата в Германия, а след това и в България.
Начело на екипа у нас, който стои зад тези решения, е Ирен Караджова, мениджър софтуерно развитие. Тя става част от инженеринг центъра, малко след като отваря врати, а пътят ѝ до тази позиция минава през близо 20 години успешна кариера в automotive сектора, включително като тест инженер, системен инженер, а след това и като ръководител на екипи, свързани с двете професии. За това време е работила с всички германски автомобилни производители.
„Работим по управлението. Тоест на всяка една лампичка някой трябва да ѝ каже кога и с каква скорост да мига, в какъв цвят, кога да изгасне и как да постигне крайния ефект на приятна за очите анимация. Това се оказва най-сложната част и тук се отзоваваме ние като развойни специалисти“, пояснява Ирен.
В тази „най-сложна част“ екипът е намерил начини да свърже осветлението с останалите компоненти. Така ако радарите, които се произвеждат под ръководството на Павел, засекат обект близо до автомобила, осветлението сигнализира на водача, че обектът приближава към задната дясна врата, предната броня или друга област.
И това далеч не е всичко – когато например водачът намали или увеличи температурата около себе си, тази зона на купето започва да свети в по-студени или в по-топли цветове. Специални индикации са създадени и за гласовия асистент на Mercedes-Benz – когато бъде активиран, умното осветление променя нюансите си там, където седи човекът, който го е задействал. Така става ясно, че асистентът е готов да „комуникира“.
Персонализацията е другият ключов момент, на който залагат в екипа. Шофьорът и пътниците например могат да контролират яркостта и цветовете в купето.
Explore more
Повече данни = повече сигурност
Решенията на инженеринг центъра намират място първо във върховите модели на германския автомобилен бранд – Maybach и S-class, после в електрическите EQS, а накрая – и в доста други модели на марката. „Имаше нужда от синхронизация с нови функционалности, много интересни са индикациите спрямо различните електрически режими на шофиране, както и при зареждането на батерията, например“, коментира Ирен.
„За подобни проекти работим в синхрон с клиента. Винаги проучваме и какви са нагласите на потребителите“, допълва тя. Така и екипът е готов да намери „светлина в тунела“, дори за най-сложните изпълнения.
Данните помагат на Бош Инженеринг Център София отдавна да разберат, че промените в купето трябва да вървят ръка за ръка и с грижата за здравето. А когато говорим за автомобили, съхраняването на зрението е едно от най-важните неща. Осветлението е свързано с устройства, които измерват нивата на външна светлина, за да може купето да се „адаптира“ към условията.
Това намалява рисковете от заслепяване и недовиждане, което е особено важно при нощно шофиране. „Например когато влизате в тунел, когато пускате късите или дългите фарове, яркостта се променя. На практика нашето устройство може да свърже интериорното осветление с всеки един друг компонент от автомобила“, уточнява Ирен.
Поглед към технологичното бъдеще
На фона на всяка следваща иновация автомобилът се променя все повече. Проучване на McKinsey от миналата година сочи, че към 2035 г. автономното шофиране може да достигне между 300 млрд. и 400 млрд. долара приходи.
От Бош Инженеринг Център София очакват електрическото окабеляване да става по-малко, а софтуерът – повече, но без това да бъде за сметка на сигурността и удобствата. „Съвременните тенденции за електронно оборудване на автомобили вървят в посока окрупняване, тоест по-малко физически устройства с повече функционалности в тях. Така ще остане само един голям компютър“, подчертава Ирен Караджова.
По думите ѝ много от компонентите, които досега са изработвани като отделни устройства, ще започнат да „влизат“ в автомобила единствено като софтуер.
„Основната посока, в която вървят компаниите в автомобилната индустрия, е системи като радарната, както и отделни компоненти, да имат опция за update, след като вече са поставени в автомобила. Идеята е успоредно да се събират данни, които да се анализират, а след това на тяхната база да се създават нови версии на системите, за да се подобрява качеството“, пояснява и Павел Атанасов.
Нинджите в последния вагон
На финала на разговора на Ирен и Павел с DEV.BG обаче не става дума за автомобилите, а за хората зад решенията. И при двамата в екипите, за които отговарят, има колеги от различни поколения. Затова, подобно на генерациите, по които работят заедно, се стремят да намират баланс между по-опитните и по-новите служители, за да бъдат все по-добри, знаещи и можещи.
За да подсигурят едновременно безопасна работна среда за израстване на младите и оперативно поле за действие на опитните колеги, на помощ идва „корпусът за бързо реагиране“, както го наричат в компанията.
„Това са нашите „черни нинджи“. Те се отзовават бързо и действат сигурно. Точно като в притчата за момчето, което се откъсва от семейството и само́ поема на път с влак. На тръгване неговият баща му дава писмо, което да отвори, ако нещо се обърка и го хване страх. Докато пътува, изниква критична ситуация, момчето отваря писмото и вижда думите: „Сине, аз съм в последния вагон.“
Този последен вагон се оказва важен и за развитието на Ирен в компанията. „Метафорично казано, в последния вагон и за мен имаше и все още има от „черните нинджи“ – близък кръг от колеги, с които се познаваме от много време и винаги сме могли да разчитаме един на друг.“
А работата изисква екипите да стават още по-големи. През 2025 г. от Бош Инженеринг Център София заедно с екипи на компанията от други държави в Групата ще пуснат на пазара различни версии на новите си радарни системи, за да отговорят на изискванията на различните автомобилни компании.
За Павел е най-важно колегите му да са екипни играчи, да могат да разчитат един на друг, да имат технически познания и идеи. „Ясно ни е, че никой от нас не се е родил научен, всичко става с помощта на хората около теб и много самоинициатива, за което сме отворени“, отбелязва той. Затова и самият той застава в последния вагон, готов да влезе в ролята на „черна нинджа“, за да може всеки да се почувства на правилното място в неговия екип.
Мениджърският стил на Бош Инженеринг Център в София
Какви качества притежава един dream team?
Ирен: В един dream team хората комуникират директно, нямат страх от провал, грижат се един за друг, искат да израстват и си дават сметка, че всеки един има своята уникална роля.
Павел: За мен един dream team e екип, в който основното правило е да има позитивна атмосфера и нагласа и съответно може да се справи с всякакви непредвидени динамични ситуации без притеснение, защото всички знаят, че са заедно.
Какво прави един мениджър добър в работата си?
Ирен: Добрият мениджър трябва да притежава преди всичко достопочтеност, последователност, честност, морал и надеждност – всички те се превеждат с една думичка на английски: integrity.
Павел: Да има екип, на който той може да разчита напълно, както и екипът му да може да разчита на мениджъра за всяка една тема или ситуация.
Успявате ли да погледнете себе си отстрани, за да анализирате ситуациите, в които ви поставя мениджърската позиция?
Ирен: Стремя се да го правя всеки ден, дори и за нещо друго времето да не ми е стигнало.
Павел: Да, като моето лично наблюдение и основно предизвикателство е, че един мениджър наистина се отдалечава стъпка по стъпка от техническата част, от която реално е тръгнал и най-вероятно все още му е интересна. Важно е той да успее да намери баланса между техническата част и това да умее да координира екипа, за да постигнат заедно крайна цел.
