*Текстът е предоставен от Bosch Engineering Center Sofia
Отдавна представата за картинг не е “нещо като Формула 1”, а за атрактивно занимание през свободното време. Професионализмът и техничността, които стоят зад всяко картинг състезание, издигнаха този спорт на световно ниво. Значителен брой от състезателите във Формула 1 са тръгнали именно от картинг състезанията.
При тези обстоятелства не е изненадващо, че в един от младите картинг отбори в състезанията за издръжливост откриваме аутомотив софтуерни инженери. Става дума за основания преди малко повече от година отбор на Bosch ECS.
Срещаме се с двама от състезателите – Денис Дянков и Христина Козарева. Те са на позиции Technical Team Lead в компанията и се занимават с валидация и верификация на процеси, а в отбора по картинг, споделят капитанските отговорности.
Имат зад гърба си вече един състезателен сезон и стотици часове каране с екипите на отбора на Bosch ECS. Сега са в разгара на втория сезон и първото голямо състезание вече е зад гърба им.
В следващите редове ще се уверите, че те “горят” за развитието на аутомотив бранша, работят усърдно в екип и на пистата, и в офиса и истински се забавляват, докато го правят. Те са повече от колеги, защото споделят и общата си страст към картинга.
Хриси, представи ни Денис 🙂
Денис впечатлява със своето излъчване и постижения. Запознахме се тук, в ECS, и го познавам като колега, макар да не работим пряко. Харесвам инициативността му и умението да увлича хората, да ги мотивира и да ги свързва в един екип.
Денис, какво ще ни разкажеш за Хриси?
Хриси е великолепен спортист. Участва в ултрамаратони и е наистина знаменитост в нашата компания. Бях сигурен, че спортните ѝ качества, упоритостта и дисциплината ѝ ще са много подходящи за нашия картинг отбор.
Първият ви сезон приключи, как го оценявате?
Денис: Като за първи сезон, миналата година приключихме благополучно, по-добре от очакваното. Имахме едно 7-часово състезание във Враца, на което спечелихме второ място, имахме и големи шансове за подиум в 24-часовото състезание в Хасково. Не ни достигна обаче опит и часове на тренировъчна писта. За този сезон влязохме по-подготвени и резултатът не закъсня. В този най-предизвикателен формат на състезанията по издръжливост вече можем да се похвалим и с престижен подиум – второ място в категория Silver на 24-часовото състезание в Кюстендил.

Хриси: В състезателния сезон се вижда колко сме работили в подготвителния. Зимният период не е време за почивка, а напротив – време за тренировки, за упражняване на издръжливостта. Като във всеки спорт и тук имаме подготвителен и основен период. Проведохме нови вътрешни квалификации, за да включим още колеги в отбора – когато сме повече, е по-весело.
А кое беше най-запомнящото се от изминалата година?
Хриси: Пороят в Хасково. На 24-часовото състезание там се движехме много добре. Имахме всички шансове да се класираме първи. В 3 през нощта обаче заваля дъжд и аз си казах “това беше, до тук сме”. Ние просто нямахме опит да караме на мокро. Така дъждът ни отне всички шансове за успех. Единствено колегата с опит в дрифт-състезанията се чувстваше в свои води и благодарение на него отборът ни се класира все пак на 8-мо място.
Денис: Сега, по време на втория сезон, получихме шанс за реванш срещу времето. В първото ни състезание валя проливен дъжд, но въпреки това завършихме първи в класа си. Пролича си, че сме натрупали опит за каране на мокра писта.
Коя е най-голямата ви победа?
Хриси: За миналия сезон това определено е състезанието във Враца, където се стиковахме като отбор, карахме заедно, опознахме се и се забавлявахме много.
А за този – за момента е успехът от Кюстендил. Ще се постараем да имаме да се похвалим дори и с по-добро постижение от това.
Как изобщо се сформира отбор в Бош?
Денис: В нашата компания има добре развита практика за стимулиране на такъв тип активности. Аз карах картинг като малък и това все още ми е тръпка, затова си казах, че може би ще намеря още съмишленици сред колегите. Предложих идеята на мениджмънта в компанията и тя беше подкрепена.
Хриси: Аз пък не се бях качвала на картинг изобщо, но колеги ми споделиха, че се сформира отбор. Казах си: “Защо пък не, в крайна сметка работим в аутомотив индустрията, защо да не покажа любовта си към карането и по този начин”. Карах усилено, за да опозная техниката, тънкостите на завоите, изобщо – да усетя какво е това.
Успях да дам най-доброто от себе си и се класирах за място в отбора.

Откъде взимате съвети, имате ли треньор?
Денис: Всеки от нас има различен опит, но не спираме да се учим. Преди първото състезание с подкрепата на компанията всички преминахме обучение за картинг умения с теория и практика. Когато вече сме на трасето, заедно умуваме кой завой как може да се вземе, набелязваме стратегия и се опитваме да я следваме. Но тъй като все пак имам най-много опит, май аз давам най-много съвети на останалите.
Хриси, ти вслушваш ли се в насоките на Денис?
Аз обикновено сядам в карта с неговите насоки в главата, но после си карам, както си знам. 😉
Обяснете на неспециалистите как протича едно състезание по картинг за издръжливост. Каква е ролята на отбора в спорт, в който всеки кара отделно?
Денис: Картовете не са бързи машини. Вдигат максимум 80-90 км в час и возят доста твърдо, тъй като нямат окачване с пружини и амортисьори. Умението на състезателя се крие в това с каква скорост и по какъв начин ще измине цялото трасе и дали ще съумее да дава най-доброто от себе си, и ще изцеди максимума от машината, на която е попаднал, в продължение на часове каране. Всяко решение се отразява на времето и крайното класиране. Но не машината е водеща, а състезателят и отборът като цяло.
Хриси: В картинга се състезават наравно мъже и жени. Единственото условие е пилотът да тежи поне 85 кг. Аз, понеже съм доста под това тегло и бих имала огромна преднина пред по-тежки пилоти, сядам върху специална допълнителна седалка с тежести, за да достигнем тези 85 кг.
Имате връзка в картовете по време на състезанията, какво си говорите? Надъхвате ли се?
Денис: Естествено! Е, понякога от надъхване излиза, че си викаме, но то е в рамките на нещата. Подкрепата на екипа е много важна по време на състезание. Отборът включва не само хората, които са на пистата, но и колеги, отговарящи за организацията и гладкото протичане на представянето на отбора.
Хриси: Дори когато уж си сам в карта ти действа мотивиращо да чуеш “хайде, с теб сме, можеш”. Още повече, че мотивацията и усилията на всеки от нас определят крайната победа. Няма как да не се подкрепяме.
Стремим се да улесняваме екипа по всякакъв начин – направихме подобрения по екипите за нощното каране, за да може колегата, който следи състезанието от бокса, по-лесно да вижда онзи, който кара в тъмното.
А не ви ли сърбят ръцете да подобрите нещо по софтуера на карта? 🙂
Денис: Всъщност в карта няма почти никакъв софтуер, кара се “на мускули”. Много ни се иска обаче да подобрим уредите за трасиране на маршрута, с който да събираме данни за скоростта и траекторията при даден участък. Така ще знаем кой е най-добрият подход към всеки елемент от състезанието.
Вие работите в автомобилната индустрия. Какво е мнението ви за високите скорости и сигурността в автомобила?
Хриси: Правилата в градското шофиране са създадени, за да се гарантира безопасността на хората. Смятам, че мястото на високата скорост не е по кварталните улици, а на специално създадените за това места.
Какво е усещането да създаваш технологии, свързани с колите на бъдещето?
Хриси: Много е вълнуващо 🙂 В нашата компания няма случайно попаднали хора. Всеки един е търсил работата си в тази сфера, защото има интерес, лична мотивация да го прави. Работим за нещо, което ни вълнува, влагаме страст и емоция, много труд. Знаем посоката, изработваме устройствата и част от наградата е, че след време ще се возим в автомобили, за които ние сме правили разработки.
На финала и двамата споделят, че покрай отбора по картинг са разбрали колко е важно, че са добър екип не само в работата, но и извън нея. Обединява ги обща цел и са приятели и в офиса, и на пистата.
Вижте картинг отбора в действие: