Три предизвикателства, които ме направиха по-добър програмист

Димитър Дебочички е Domain Architect в Amusnet, като се занимава професионално с програмиране вече повече от пет години. Опитът и интересите му са свързани предимно с Java екосистемата. Фокусира се главно върху добрите практики при писането на код, изграждане на архитектурни решения и осигуряване на надеждността на системата. 

За DEV.BG Димитър сподели какво му е помогнало да стане по-добър в работата си и да израсне от позицията на стажант до това да има постоянна роля в екипа на Amusnet.

Димитър, как започна твоят път в Amusnet – каква беше ролята ти и с какви очаквания влезе в екипа?

Започнах работа в компанията на стажантска позиция – Академията беше организирана за Java. Тук е важно да спомена, че съм завършил инженерна специалност, но тя не беше свързана с IT. 

Към онзи момент вече имах определени знания, придобити по време на няколко курса по Java, през които бях преминал. Вярвам, че именно това беше решаващо моята кандидатура да бъде разгледана и да бъда поканен на интервю за стажант. След като успешно бях приет, мога да кажа, че единствените ми очаквания бяха да придобия повече знания и практически опит, както и да получа възможността да стартирам в бранша.

Това, което си спомням от тези няколко месеца, е че не ми беше никак лесно. Имаше огромно количество литература, която трябваше да прочета и усвоя. От основни концепции в програмирането и градивни елементи на Java, до по-сложни теми като Design patterns, Collections, Concurrency. Цялото това четене беше съпроводено и с практически задачи, чрез които трябваше да покажа какво съм научил и доколко успявам да го приложа. 

Започвайки работа като младши програмист, получих огромна подкрепа от тогавашния ми Team Lead. Той ми показа какво означава работна етика и, като истински лидер, ми даваше увереност и насоки, но същевременно и така необходимото пространство сам да извървя трудния път към решаването на даден проблем – единствения начин за истинско израстване.

Какви са трите най-сериозни предизвикателства, с които си се сблъсквал като програмист в Amusnet – и как всяко от тях ти помогна да станеш по-добър специалист?  

Не ми е лесно да ги определя, тъй като в работата ми предизвикателства не липсват. Най-ярко си спомням момента, в който станах неформален Team Lead на екипа, в който бях, и поех отговорността за колегите и продукта. Този етап със сигурност беше огромен скок в моите познания и умения – истински тест за това дали ще се справя с напрежението. Огромно предизвикателство беше и отговорността да напътствам тези млади хора в професионалния им път и да помогна за тяхното израстване.

Следващото, върху което започнах да работя, беше да пречупя начина си на мислене и рефлексите си при поемането и делегирането на отговорности. Дотогава поемах отговорност само за написаните от мен редове код и по естествен път започнах да възприемам и чуждия код като своя лична отговорност. Бързо обаче осъзнах, че този подход не само не е устойчив, но и блокира напредъка на екипа. 

Постепенно започнах да се доверявам повече, да делегирам, да давам пространство. В този процес получих ценна подкрепа и от колегите ни в Малта, които ни помогнаха да изградим култура на взаимно доверие и учене – среда, в която всеки се чувства част от нещо по-голямо.

В процеса на разрастване като компания се сблъскахме с един често възникващ проблем – нашите продукт и инфраструктура своевременно бяха морално остарели, неподлежащи на скалиране и подобрение. За първи път въведохме cloud технологии – IaaS, Managed Kubernetes, CI/CD и много други. Усвояването и имплементацията им бяха трудни, но бяха уникална възможност да „сверя часовника си“ и да се развия като програмист.

Хвърлихме сериозен труд като интернационален колектив, съставен от няколко екипа, и резултатът не закъсня – успяхме в срок да създадем съвременен Back Office с всички основни функционалности, необходими за бизнеса, и с огромен потенциал за скалиране.

Имало ли е момент, в който си се съмнявал в себе си – и какво те е мотивирало да продължиш?

На въпроса дали съм се съмнявал в себе си, ще отговоря простичко – не. Смятам, че начинът да успееш във всичко, което правиш, е да вярваш в собствените си качества, базирайки се на положения труд и постигнатите резултати. Също така е важно да умееш да комуникираш с колегите и да търсиш решения, а не оправдания.

Днес си Domain Architect – как изглежда ролята ти сега и какво се промени в начина, по който мислиш и работиш?

Ролята да бъда Domain Architect на Back Office-а е просто поредното голямо предизвикателство, на което казах „да“. За мен това е огромна отговорност, но и привилегия да се пренастроя към мисълта за по-голямата картина. 

Не мога да твърдя, че имам отговорите на всеки въпрос. Ден след ден моят стремеж е да обмисля своя подход и решения, да се уча и да ставам по-добър в това, което правя. Всичко това, разбира се, е възможно, защото имам привилегията да работя в страхотен екип, както и с професионалисти от различни отдели и дивизии.

Как подхождаш към младите специалисти, които тепърва започват в екипа и как се опитваш да им бъдеш ментор? 

Днес, както и досега, се старая да съм полезен и да помагам на колегите си, независимо дали са млади специалисти, или имат дългогодишен опит. За мен менторството се изразява най-силно в примера, който даваш, в отношението ти към работата и към хората. Това са нещата, оставили най-траен отпечатък върху мен, докато съм се учел от многото хора, които са ме вдъхновявали и, без да го осъзнават, са били мои ментори.