Публикувано на 2 август 2021 г.IT отдавна не е само кодене, бъгове и хора, които общуват помежду си в нули и единици. Наблюдаваме еволюцията на технологиите ежедневно, дори ежеминутно. IT не съществува само по себе си като затворена общност, технологиите главоломно преобразуват настоящето и стремглаво гледат към бъдещето, управлявайки го умело.
Необходимостта от бързо развитие на технологични решения никога не е била по-голяма. Зад всички разнообразни инструменти за програмиране, изкуствен интелект и умни проекти, днес стоят много по-големи теми, определящи бъдещото развитие не само на българския тех гений, а и това на организацията и на цялото IT общество.
От кога български нано сателити се изстрелват в Космоса? Как можем да хакнем тялото и ума си, за да учим с лекота и да живеем пълноценно след 100-годишна възраст? Какви ще бъдат организациите на бъдещето и какво е общото между крипто валутите, България и Луната? Това са само част от темите, които ще бъдат в центъра на All in One – годишната конференция на DEV.BG, която в 2021 събира лектори, развиващи изключителни проекти тук и в чужбина и ще съпостави различни гледни точки и перспективи, за да предизвика още веднъж IT общността.
На 27-ми и 28-ми август ще можете да чуете всеки един от тях, а те ще споделят своя опит, възгледи и прогнози за това какво ни очаква в бъдеще.
CEO, AtKairos
CTO, Inpher
доцент по Молекулярна Генетика, БАН
Co-Founder, ST6
Co-Founder, ST6
VP of Engineering, Nexo
Head of Sales & Marketing, Melon
Solutions Architect, MentorMate
Защо много продукти се провалят? Заради продуктовите мениджъри
Филип Филипов, CEO, AtKairos
“Ако на световно ниво виждаме пътека към Deep tech, включваща AI и Machine Learning, силно се надявам в България да следваме тенденциите и да се установим като стабилен участник в разработката на такива технологии,” казва Филип за бъдещето, което вижда, относно развитието на родни продукти след няколко години.
Филип е съосновател и изпълнителен директор на AtKairos.com – приложение за управление на времето, което стартира през 2020 г. Преди това е работил за Skyscanner и компании за travel технологии и консултиране в Ню Йорк, Лондон и Палма де Майорка.
Според Филип, за да има повече български продукти на световно ниво, трябва програмистите тук да развият уменията си за дизайн, продуктов мениджмънт и маркетинг. „Софтуерните специалисти тук са изключително добри – като доказателство може да видим хилядите българи, които работят за световни компании. Това, което ни липсва, е продуктовото развитие – исторически ние сме аутсорсинг дестинация, която е конкурентна в разработката, а не в създаването на световни продукти,“ допълва той.
Филип вярва и се надява след 20 години в България да има стабилна диаспора от продуктови мениджъри, дизайнери и маркетинг професионалисти, развита пътека за AI и Machine Learning, както и успешна история с няколко еднорози с продукти на световно ниво. „Към момента сме силни в back end solution и евентуално в enterprise software. Силно се надявам да успеем да се насочим в индустрии, които са узрели за disruption,“ обяснява Филип.
С поглед към бъдещето и глава, пълна с идеи, той не спира да мисли какво и как може да се подобри, за да се превърне България в дестинация за конкурентни продукти и решения. „Има много сектори и посоки за развитие. Търсачките за наем и продажби например, са дигиталната версия на аналоговия user experience. Защо няма паспорти на сгради, история на собствениците, услуги, свързани с живота в даден имот, управление на енергия, управление на процеси за изграждане на сгради и обекти? Освен в PropTech има много за развитие и в секторите Health Tech, EdTech и AgroTech. Например към последното може да съотнесем какви нови технологии биха ни позволили да произвеждаме повече продукция с по-малко инвестиции – от сателитно наблюдение на посеви до оптимизация на отглеждането,“ дава храна за размисъл Филип.
Криптографски методи и машинно обучение
Д-р Димитър Жечев, CTO, Inpher
Освен CTO и съосновател на Inpher, Димитър е носител и на наградата „Джон Атанасов“, а също така преподава математика и математическа криптография в Швейцарския Федерален Политехнически Институт (EPFL) в Лозана. Работата му е свързана с разработване на платформа за изчисления със запазване на конфиденциалността на входните данни и именно това ноу-хау той ще предаде на присъстващите на All in One.
Той споделя, че запазването на конфиденциалността на личните данни често влияе върху възможностите за трениране (изчисляване на модели за машинно обучение). „В случаи, в които входните данни са разпределени между два или повече източници е необходим изчислителен достъп до съвкупността от всички данни, но без агрегиране в централен сървър и без обмен на данните в явен вид. Също така, ако данните са криптирани в облачното пространство, често се налага да се правят изчисления върху тези данни, без те да се декриптират.“
Говорейки за това какво е необходимо, за да се разработи платформа за изчисления със запазване на конфиденциалността на входните данни, той на първо място поставя сложността на процеса за изработването на системата. „Необходими са криптографски методи и алгоритми, както и сложна комбинация от поддържащи технологии като програмни езици, компилатори, системи за комуникация и внедряване, както и математически методи като статистика, абстрактна алгебра и числени методи. Често се налага и хардуерно ускоряване на криптографските алгоритми с масова паралелизация чрез графични процесори (GPU) или дори конфигурируем хардуер (FPGA),“ споделя той и споменава, че съществуват и други методи за това, но с тях запазването на конфиденциалността е доста по-слабо и не е подкрепено от строги математически доказателства.
Пълноценен живот след 100 – научна фантастика или био-революция?
доц. Милена Георгиева, доцент по Молекулярна Генетика, БАН
На повечето от нас ни се иска просто да съществуват „гени на младостта“, които да гарантират здраве и дълголетие на всеки, но Милена е тук да разкаже колко по-сложно и свързано е всичко. Тя е автор на над 100 научни и научно-популярни публикации и е ревностен комуникатор на науката. Била е гост-лектор на многобройни фестивали и научни събития, както и лектор в платформата TED, а тази година с нетърпение очакваме да я видим и в програмата на All in One 2021.
„Дори да имаме гени, унаследени от столетници, ако не се грижим за биологичното си стареене, тази генетика може много лесно да се компрометира. С други думи, гените не са основните двигатели на нашето съществуване. Биологията на стареенето показва, че само 20% от всички прояви на стареенето са генетични. Останалите 80% се дължат на промени в епигенетиката ни, т.е. зависят от начина на живот и факторите на средата. Затова и така нашумелият напоследък термин „биохакинг“ има смисъл,“ обяснява Милена.
Оказва се, че с контролиран, правилно модериран и подсилван с анти-стареещи техники „биохакинг“ подход всеки може успешно да забави стареенето. „Свидетели сме на революция в съвременната биомедицина. Натрупват се големи бази с данни от модерните изследвания в биологията на стареенето, разгадават се молекулните механизми на процеса и това дава стабилна основа за предлагане на успешни протоколи за „нестареене,“ казва Милена. Според нея човекът на бъдещето ще притежава силата да поддържа тялото си здраво, дори на преклонна хронологична възраст, a хората ще имат знания и възможност да променят генетиката си и да планират характеристиките на децата си.
„Точно 100 години след разкриване значението на мутациите (от Томас Морган през 1921, получил Нобелова награда по биология през 1933), днес говорим за разчитане на геноми, за персонализиран подход за лечение и терапия на заболявания. Говорим и за „дизайнерски“ бебета, възможни чрез прецизна редакция на ДНК чрез КРИСПЪР/кас, а е само 2021. Какво да очакваме след още 100 години?! Аз очаквам чудеса в биологията и генетиката, и то много по-скоро от този период.“
Loading …
Hybrid
Влиянието и ролята на технологиите върху промените в климата
Любомила Йорданова, Co-Founder, Plan A
На фона на върховата технологична революция, на която сме свидетели, се очертава сериозен проблем, провокиран именно от този напредък. „Жизненият цикъл на използваното хардуерно оборудване и машини е от главните причини за екологичният отпечатък, който оставят различните индустрии. Специфични дейности като крипто копаене, хостинг на сървъри и уеб услуги също допринасят до голяма степен за емисиите в сектора,“ коментира Любомила, чиято главна цел е да работи по посока промяната на тази тенденция.
Тя е основател и управляващ директор на базирания в Берлин стартъп Plan A, който е специализиран в разработването на софтуерни решения за измерване, наблюдение и намаляване на въглеродния отпечатък на различни компании.
Според работата и наблюденията й, IT отделите на компаниите са сред най-активните в областта на декарбонизацията. „Технологичните компании имат внедрен подход, базиран на данни, и имат способността да проследяват своите емисии с по-голяма детайлност, отколкото консултантска или маркетингова фирма, например. Това им позволява да предприемат проактивни действия. Google, Microsoft и другите GAFAM имат много амбициозни цели за намаляване на въглерода. Те целят в рамките на десетилетието да достигнат net-zero емисии,“ разказва Любомила.
Тя истински вярва, че през следващите 50 години хората могат да постигнат огромен напредък за подобряване на климатичните условия и околна среда. „Усещането за спешност, неблагоприятното въздействие на изменението на климата върху хората, средата и бизнеса, както и напредъкът на технологиите, ни дават уникална възможност да коригираме курса си,“ казва Любомила.
Новата битка в Космоса. А България?
Райчо Райчев, CEO, EnduroSat и Виктор Данчев, CTO, EnduroSat
Райчо е завършил магистър “Космически науки” в Международния космически университет, програма „Иновации и растеж“ в Станфорд и програма “Предприемачество” в Харвардското бизнес училище.
Виктор пък е учил в Софийски университет и сега кара своята докторантура в областта на теоретичната астрофизика. Той има повече от 5 години опит в областта на инженеринг на сателитни системи, а в момента се занимава с приложна математика и числени симулации с Python и C.
Райчо е убеден, че достъпът до Космоса трябва да бъде основно човешко право и не спира да гледа към звездите. Може би и тази негова целенасоченост прави EnduroSat една от най-бързо развиващите се компании в Европа. За периода от нейното основаване (2015) до сега, компанията е помогнала на близо 90 организации да реализират своите космически амбиции, а растежът им през изминалата година е достигнал 300%.
Райчо и Виктор истински вярват, че универсалният достъп до Космоса ще подобри съществено човешкия живот и благодарение на космическите технологии хората ще имат възможност да напредват в развитието си.
Принципи на организациите на бъдещето
Ивайло Братоев, Co-Founder, ST6 и Стефан Добрев, Co-Founder, ST6
„Бъдещето е вече тук, просто не е разпределено равномерно“ това е един от цитатите, които Стефан и Ивайло ползват, говорейки за практиките от бъдещето, към които са се устремили все повече бизнеси. Те самите създават ST6 – социократична консултантска компания, която помага на клиенти от цял свят да решават предизвикателни софтуерни проблеми по-качествено и ефективно.
Стефан и Ивайло имат над 15 години опит в разработката на висококачествени софтуерни продукти. Двамата са изминали дълъг професионален път в Telerik, a днес преследват своята мисия – изграждане на организация от бъдещето, която залага на радикално нови принципи като прозрачност, самоуправление и дълбоко личностно развитие. „Използваме социократичния модел на управление, защото неговите принципи съвпадат с тези на нашата организация,“ споделя Стефан и допълва „Гледаме на социокрацията като на колекция от добри практики, от които ние може да избираме и прилагаме, а не да им робуваме. Естествено няма универсални решения, но има такива които дават по-устойчиви във времето резултати. Специално сме заделили последните 10 минути от нашата презентация, за да отговорим на някои от най-честите въпроси, които получаваме. Често чуваме и ‚Това няма да работи‘, но при нас работи за последните четири години. Ще се радваме да се видим на All In One 2021 и да споделим как ‚това‘ работи.“
Крипто щурм: От България до Луната
Александър Починков, VP of Engineering, Nexo
Александър е крипто ентусиаст с над 20 години опит в разработването на софтуер за различни индустрии. Съпоставяйки миналото и цялата непроменена за последните 500 години история на банкирането с бъдещето на блокчейн базирани финанси, той ще разгледа неограничената свобода, която осигуряват парите на бъдещето. „Развитието на финансите в контекста на съвременния свят е неизбежно и днес наблюдаваме естествена еволюция — технологията върна на хората онова най-нормално право да оперират с личните си финанси, когато и както поискат от всяка точка на света,“ казва Александър и споделя, че голямата промяна се състои в осъзнаването, че технологията решава реални житейски проблеми за най-широкия възможен кръг от хора.
„Виждаме как се оптимизират процеси и се елиминират тромави процедури, за да вземат превес нови леки и гъвкави практики. Криптото отдавна спря да бъде експеримент на ентусиасти — това е индустрия за над 2.4 трилиона щ.д. Вече има оформена критична маса от хора и компании, т.е. реален модел на нужда, потребление и посока, която бута напред пазарното развитие и мащаба на сектора. Това прави работата ни още по-отговорна. Посоката на масово възприемане е ясна и сигурна, особено с навлизането на централните банки, както и напливa на големи институционални имена като MicroStrategy, Morgan Stanley и Boston Mutual — бизнесът не закъсня, държавите също, начело с Ел Салвадор и приема на Биткойн като официално платежно средство. Интеграцията на крипто като платежна опция в PayPal, навлизането на MasterCard и Visa помага на широк кръг потребители да преминат плавно в крипто екосистемата,“ коментира Александър. Неговите прогнози са, че крипто изобщо не е далеч от ежедневието, особено когато можеш да си купиш кафе, благодарение на крипто кредитни и дебитни карти.
Александър е от онези хора, които вярват, че когато човек има страхотна идея, нужните умения и технологии, може да завземе световната сцена, без значение дали идва от България или САЩ. „В платформата ни са влизали хора от всяка държава по света. Колко валути или традиционни институции могат да се похвалят с това? Но по-важното е, че продукт, създаден и разработен от българи тук в София, успя да изгради собствена ниша в крипто екосистемата и да спечели доверието на повече от 2 млн. потребители, а това е само един от многото примери, с които се гордеем.“
История за ментално здраве в първо лице
Петар Шварц, Head of Sales & Marketing, Melon
„Беше време да започнем отворена дискусия за менталното здраве. Причините за това са фактори като дългогодишното целодневно ползване на устройства и социални мрежи, размиването на границите между работа и остатъка от живота, нашата естествена склонност към отрицателни новини и готовото желание на медиите да ни ги предоставят, и не на последно място – пандемията и начинът, по който се управлява, информационно и оперативно,“ казва Петар.
Той е партньор в Melon от 2008 и заедно с целия мениджмънт успяват да преобразят компанията от екип с 20 човека до такъв с 200+ специалисти в три офиса и две страни. Освен това Петар е рок любител и музикант, но не това е причината да бъде част от лекторския екип на All in One 2021😊.
Петар истински се интересува и работи върху темите за менталното здраве, като вярва, че именно то помага да вземем в ръцете си контрола върху живота си. Според него в основата на доброто психично здраве стои на първо място грижата за себе си, а след това и грижата за другите. „Колкото и да е неинтуитивно, в декомпресиран самолет родителите първо трябва да сложат собствените си маски и след това тези на децата си,“ казва Петар.
Той със сигурност остава оптимист по отношение на това каква точно ще бъде промяната в психичното здраве за целия ни вид в бъдеще. „Колкото и да ни се струва все по-страшен светът, отново заради склонността към отрицателното като предпазен механизъм, смятам, че на ниво цивилизация вървим напред.“
Бъдещето на ученето: Да хакнеш мозъка си да учи подсъзнателно
Гюнер Зеки, Solutions Architect, MentorMate
“Мозъкът ни се нуждае от постоянни напомняния, за да възстанови в паметта си конкретно преживяване. Необходими са 10 или по-малко секунди, за да си спомним най-важното от прочетена книга, посетено обучение или слушан подкаст,” казва Гюнер.
Гюнер е Solutions Architect в MentorMate, а ежедневните му отговорности включват намирането на правилните решения за клиентите на компанията и гарантиране, че архитектурата е достатъчно гъвкава, за да посрещне нуждите им. Той е бил лектор на множество събития и конференции, сред които BeIT.today, PlovDev, AI & IoT Summit, Startup Pitching, Global Tech Summit, а тази година ще бъде част и от гост-лекторите на All in One 2021.
Според него традиционните методи на обучение няма да изчезнат, но със сигурност ученето ще бъде повече „в движение“ и ще се появят други методи за сметка на традиционните. „Светът се развива доста по-бързо от преди и ние трябва да се адаптираме в движение. Смятам, че развитието в професионално и лично отношение, вече няма да е свързано с това да ходим на определени обучения и тренинги, на определена локация и с определени експерти. Промяната и подобренията няма да са свързани с локация, а с планувано желание и умно учене,“ споделя той.
Това бяха само част от нашите супер лектори, а ако искаш да научиш за какво ще говорят и останалите десет от тях, следи страницата на All in One 2021 и очаквай втора част на „DEV.BG All in One: Лекторите с истории от бъдещето“, в която ще научиш повече подробности за всяка предстояща тема.
Ако все още не си се регистрирал, не е късно и можеш да го направиш тук.
