Една писателка и двама програмисти се събрали на една конференция… По-точно – предстои да се съберат на DEV.BG All in One само след няколко седмици!
Преди това обаче ги предизвикахме да излязат извън кожата на ежедневието си в специалната ни поредица, посветена на събитието. Ето защо ще разберете какво мисли Виктория Бешлийска за езика на програмистите и какво мислят Антон Александров и Радостин Чолаков за езика на писателите!
Думи, нули и единици
За Виктория, оказва се, сложните изчисления не са съвсем непознати – завършва Математическата гимназия в Плевен с пълно отличие и национална диплома. Попада в часовете по математика, физика и информатика заради липсата на достатъчно ученици в хуманитарната паралелка, за която кандидатства тогава. И това ѝ дава ценен урок. „Днес вече не деля областите на човешкото знание. Тъкмо обратното, поради факта, че съм изцяло посветена на писането, всяка сфера на науката, изкуството и човешкия опит ми е любопитна. Съзнанието ми е отворено към всякаква информация, защото езикът е част от всичко и има реален досег с него. Отвсякъде дебнат интересни сюжети“, коментира тя.
Като стана дума за сюжети, Радостин Чолаков щеше да е сътворил десетки досега, ако беше писател вместо програмист. Написал е толкова много код, че може да издаде няколко романа. „Важно е обаче кой код включваме в сметката. Ако разработваш нещо приложно, пишеш големи количества код, но части от него често се повтарят или са шаблони, които просто попълваш. От друга страна, ако създаваш нови методи и правиш изследвания, почти целият код накрая може да е ненужен, а решението да се събира в едно „стихотворение“, отбелязва Радостин, който е основател на machine learning платформата АзБуки.ML.
В света на компютрите влиза, когато е на осем години. Само няколко месеца по-късно вече е направил първите си стъпки в JavaScript. Има интерес и към българския език и литературата, но извън училище. „Там повечето занятия са или запаметяване на изключения от странни правила, или безвкусно и зле аргументирано прехвалване на иначе добри класически творби“, смята Радостин. След като завърши Математическата гимназия в Пловдив тази година, беше приет да учи с пълна стипендия в Станфордския университет и в края на лятото заминава за САЩ.
Въпреки че не изключва добрите примери за IT кариерата без завършено висше образование, потвърждава, че това е важно за него. „Силната теоретична подготовка по математика и природни науки ще са потребни, а университетската среда е поле за интересни и важни запознанства.“
Explore more
Изкуството и изкуственият интелект
Езикът и технологиите се преплитат и в българския вариант на ChatGPT. Антон Александров, докторант от INSAIT, е сред хората, които стоят зад създаването на платформата. Сред интересите му са приложното машинно обучение и обработката на естествен език. Затова е наясно, че съвременният AI не притежава човешки качества. „BgGPT, както и останалите генеративни AI модели са обучени да допълват съдържанието на даден текст и после дообучени да могат да имитират човешки разговор, резултатът от което е, че те проявяват различен характер според зададения от човека текст“, обяснява той.
Антон казва, че би опитал да влезе в ролята на писател и със сигурност би използвал BgGPT в този процес, но само за вдъхновение. „Ще го направя, за да почерпя идеи или за да редактирам текста, който съм написал. Точно за такива неща е смислено да се използват езиковите модели, те са добри съветници, но лоши управници.“ Според него чатботовете и изкуството все още не са достатъчно съвместими, защото са добри имитатори, но не и творци.
Потърсихме мнението и на BgGPT, който отхвърли идеята, че може да замести писателите в бъдеще и подчерта: „Писането е форма на изкуство и изразяване, която изисква креативност, въображение и умения за разказване на истории. Мога да помогна с генерирането на идеи или предоставяне на информация, но не мога да създам оригинално съдържание като писател.“
Според Виктория Бешлийска изкуственият интелект все повече се пренася в художествената литература. „Как бих го описала е интересен въпрос – бих се опитала да го изследвам по-дълбинно, което крие своите рискове за мен, познавайки себе си… Засега не мисля да навлизам там. Продължава да ме вълнува преди всичко човешкият свят“, отбелязва писателката.
Самата тя обаче предизвиква езиковите модели с въпросите, които им задава. Наскоро поискала от ChatGPT да напише история за сродни души. Изводът от този експеримент е, че човешкият почерк остава незаменим. „Героите бяха схематични, ситуациите – предвидими, а стилът – плосък, което само по себе си означава, че написаното не носи художествена стойност. На този етап истинските неща в изкуството са неподправими“, разказва тя. Това доказва и нейният нов роман „Нишка“, който излезе на пазара през юли и събира на едно място историите на седем жени от различни поколения и с различни съдби.
Ако можехме да общуваме само на езиците на програмистите обаче, Виктория има много ясни осем стъпки, които да следваме: Труди се > Чети > Мисли > Говори красиво > Създавай смислени неща > Надграждай > Бъди любознателен > Обичай.
Антон Александров, Виктория Бешлийска и Радостин Чолаков са сред лекторите на DEV.BG All in One на 22 август. За какво ще говорят те можете да видите на сайта на конференцията. Побързайте да запазите мястото си в залата в Inter Expo Center, все още имате време!