Кристина Атанасова е графичен дизайнер с близо осем години опит, последните две от които минават в екипа на Payhawk – първата българска компания, оценена на над 1 млрд. долара (или т.нар. еднорог).
Постепенно от графичен дизайнер стига до позицията на Senior UX/UI Designer, а какво ѝ дава тази работа, защо се насочва именно към нея и вярва ли, че AI модели като ChatGPT може да вземат работата ѝ – споделя самата Кристина в поредицата ни „8 въпроса“.
Кристина, как се озова в IT индустрията? Какво те привлече към нея и кога се случи това?
Първоначално навлязох в сферата на дизайна, занимавайки се с брандинг, идентичност и илюстрации. Всъщност точно тези умения ме насочиха към UX/UI дизайна, където имах възможност да приложа креативността си в по-функционален контекст.
Постепенно започнах да се фокусирам върху структурирането на съдържание, user flows и визуална логика на уебсайтове, така че да са не само естетически издържани, но и интуитивни и лесни за ползване.
Днес UX/UI дизайнът е в основата на ежедневната ми работа — от цялостното потребителско изживяване до най-дребните детайли в една визуализация.
Какво те мотивира да станеш дизайнер в Payhawk?
Когато трябваше да взема решение дали да се присъединя към Payhawk, бях много взискателна – исках да резонирам с продукта и да вярвам, че решава истински проблем. За мен беше важно да намирам смисъл в работата си, да виждам реалния резултат от личния и екипния ни принос, растежът да е осезаем, а предизвикателствата – нещо, с което се справяме заедно.
Хората също изиграха ключова роля – още в процеса на интервюиране „кликнах“ с екипа, което окончателно затвърди желанието ми да стана част от него.
Какво намираш за най-лесно и за най-трудно в работата си?
Креативната част на работата – скициране, идеи, wireframes – ми идва естествено и е нещо, което правя с удоволствие. Обичам да превръщам сложни концепции в ясни, естетични и логични визуализации.

Кои придобивки в компанията са най-полезни за теб?
Безспорно най-ценната придобивка в Payhawk за мен е възможността да работя от другите ни офиси в Европа. Това ми даде шанс да се срещна лице в лице с колегите от различни екипи, да обменяме идеи в реално време и да променя работната си среда. Тези моменти определено са източник на свежи идеи и правят ежедневната работа по-интересна и вдъхновяваща – и сега, и в перспектива.
Какво мислиш за хоумофиса и възползваш ли се от него?
В Payhawk имаме възможност за работа от вкъщи, от която се възползвам, защото за мен хибридният модел е най-подходящ. Дава ми нужната гъвкавост, без да губя човешкия контакт с екипа и усещането, че принадлежа към нещо по-голямо.
Explore more
За какво е резервирано свободното ти време?
Графиката, рисуването с молив и всякакви хартиени експерименти са ми първи избор, когато искам да си почина. Това е най-естественият начин за мен да се откъсна от екрана и да рестартирам. Прекарвам време и сред природата, и в движение – спортът също ми помага да се върна към работата с повече енергия и бистър ум.
Довърши изречението: „За мен работата приключва, когато…“
…когато стигна до момент, в който решението е достатъчно добро, за да бъде споделено, тествано и развито нататък – тогава усещам, че съм си свършила работата. В дизайна рядко има „перфектно“, затова е важно да разпознаеш момента, в който трябва да спреш и да преминеш към следващия етап.
На фона на скоростното технологично развитие как си представяш, че ще изглежда твоята работа след 10 години?
Очаквам, че в бъдеще ще работим с много по-интерактивни и адаптивни технологии – гласови интерфейси, разширена реалност и персонализирани в реално време изживявания. Дизайнът ще бъде нещо повече от визуалното – ще включва поведението на системите и начина, по който те се учат и променят. Смятам, че колкото по-интелигентни и автоматизирани стават технологиите, толкова по-голяма ще бъде нуждата от човешка перспектива (в случая моята като дизайнер), която да гарантира, че изживяването остава интуитивно, честно и най-важното – човешко.
А и най-вече стискам палци дизайнът да запази онази първоначална доза креативност, сложност и елегантност, която го прави толкова любим за мен – както в личен, така и в професионален план.