Красимир Каров е DevOps експерт с над 15 години опит в IT индустрията – време, в което минава през няколко позиции, включително тези на Service Delivery Manager и RedHat & Open Source Software Support Engineer в офиса на IBM в София.
Като Senior DevOps Engineer, какъвто е в момента в Netea, определя AWS, Python и Terraform за технологии, които са му интересни и са го мотивирали да заеме настоящата си позиция.
Свободното си време посвещава на вярата и на църквата, в която е разпоредител, както и на семейството и новите знания. Красимир разказва повече за себе си в поредицата на DEV.BG „8 въпроса“.
Как се озова в IT индустрията? Какво те привлече към нея и кога се случи това?
Да работя с компютър ми беше цел още от училище, тъй като имах достъп до такъв от ранна възраст. Главно бях привлечен от възможността да играя игри на него и да си чатя с други хора в IRC каналите. Първоначално започнах работа в център за поддръжка, което постави началото на моя път.
Обичам предизвикателствата и решаването на проблеми. В центъра за поддръжка няма много предизвикателства и проблемите са еднотипни. Бързо става скучно и установих, че нямам бъдеще на текущото място.
IBM беше мечта за мен, защото бях запознат с историята и технологиите, които развиваха – главно хардуера. Тъкмо бяха отворили позиции за поддръжка на хардуер и софтуер и аз се свързах с човек от компания за подбор на персонал, която ми предложи да кандидатствам там. Не се и замислих.

След като влязох в IBM, излязох от летаргията, в която бях потънал, и започнах да уча наистина и да се фокусирам върху собственото си развитие. Целта ми първоначално беше да се издигна до мениджърска роля и да помагам на новите кадри в индустрията да се утвърдят професионално. Минах през различни позиции, стигнах до мястото, което исках, но видях, че всичко това ми струва повече, отколкото съм готов да платя.
Тогава се роди второто дете и знаех, че е по-важно да обърна внимание на семейството си. За мен позицията не е важна – ако веднъж съм добил уменията за това, винаги мога да го направя отново. По онова време IBM бяха купили RedHat и имах прекрасната възможност да се включа в екипа за поддръжка, където и успях да се мотивирам и да изкарам няколко сертификата. Така придобих още важни за кариерното ми развитие умения.
Най-ценните неща, които взех от работата там, са: меките умения, емоционалната интелигентност, да се научиш да учиш, погледът както от една ниска позиция, така и от една по-висока позиция, както и че проблемите са всъщност възможност за развитие.
Какво те мотивира да заемеш позицията на Senior DevOps Engineer в Netea?
Исках да съм на място с ежедневен досег с интересни за мен технологии – AWS, Terraform, Python. Място, където да надграждам уменията си и да си прибавям пазарна стойност.

Какво намираш за най-лесно и за най-трудно в работата си?
Най-лесно за мен е просто да си свърша работата. Най-трудното нещо за мен е когато трябва да изпълня дадена задача по начин, който не е в рамките на добрите практики, и знам, че ще натрупа technical debt, а решението за това не зависи от мен.
Кои придобивки в компанията са най-полезни за теб?
Хоумофисът и гъвкавото работно време.
Какво мислиш за хоумофиса и възползваш ли се от него?
Хоумофисът е чудесен инструмент, стига да се използва целенасочено и пълноценно. За мен хоумофисът е задължителен! Много хора злоупотребяват с него, но няма да навлизам в детайли – злоупотребата подлежи на дисциплинарни решения. Работим с всякакви хора от цял свят и да отида в офиса, и да проведа онлайн среща за мен е безумно.
Отделно е по-добре в общия случай и за работещия, и за работодателя, когато детето ти се разболее, да изкараш някакво време от вкъщи, отколкото да взимаш болничен. Не е нужно да съм в същото населено място, за да допринасям стойност на моя работодател или клиент.
Харесва ми да имам възможността да отида до офиса – да се социализирам с колеги, да обсъдим различни идеи за работа, да разнообразя ежедневието, защото в условие на работа от вкъщи можеш лесно да влезеш в burnout режим.
Explore more
За какво е резервирано свободното ти време?
Аз съм вярващ човек и съм разпоредител в една локална църква. Молитвеният живот и времето в изучаване на Библията са главна движеща сила за мен. После идва семейството ми – жена ми и децата ми и грижите за тях. А когато от това мога да откъсна 20-30 минути, обичам да гледам обучителни видеа или да чета техническа литература и да изучавам нови технологии.

Аз бях много счупен човек. Целият ми живот до към 25-ата ми година беше изключително неприятно място. Ако някой ми подари машина за връщане времето назад, бих я счупил.
Не беше чрез логика или анализ аз да тръгна на църква, но просто чрез лично откровение от Бог, аз знаех, че ако не отида на църква, моят живот щеше да стане още по-счупен, до степен, в която нямаше да има възможност за поправка.
Когато получих това откровение, хванах един приятел от IBM, който знаех, че ходи на църква, и му поисках почти насила адреса на църквата и времето за събиране. Казах му: „В неделя ще се видим“, а той ме гледаше стъписано. Оттогава съм в тази църква – Християнски Център „Победа“.
Няколко години по-късно, когато пораснаха децата, се включих в разпоредителското служение, защото исках да допринасям с моя труд към църквата, която толкова време вече посещавам. Това включва приготовление и подреждане на залата, посрещане и изпращане на хората или поддържане на чистотата в хигиенните помещения. Обичам, когато поздравявам хората, които са намръщени, и те ми се усмихнат обратно, защото поне за малко ги отделям от тежките им мисли.
Довърши изречението: „За мен работата приключва, когато…“
…когато съм удовлетворен от начина, по който е била свършена.
На фона на скоростното технологично развитие как си представяш, че ще изглежда твоята работа след 10 години?
Определено ще е по-динамична, повече ориентирана към киберсигурност и няма да е само това, което познаваме днес. Изкуственият интелект вече е част от ежедневието ни и за няколко години IT светът се промени коренно. След 10 години това да ползваш AI ще е като да ползваш смартфон, а злоупотребите с такива инструменти вече са налице.
Много е лесно един AI да вземе всичката налична информация за теб – има достъп до Facebook, Instagram и каквато друга социална платформа се сетиш, да агрегира информацията и да те направи мишена за експлоатация.
Deepfake ще става още по-труден за разпознаване. Как ще разбереш дали детето ти, което е в чужбина, не е шантажирано от някой, който е откраднал информацията му и е създал видео с AI? Много хора и в момента попадат в такива клопки – телефонни обаждания, фалшиви промоции и т.н. за събиране на информация.

Регулациите и законите ще ограничат някои действия спрямо AI, но то ще е локално. Хакерите това не ги бърка. Айзък Азимов е очертал 3 закона, по които изкуственият интелект трябва да бъде създаден, но след това е написал достатъчно романи с повреден/нефункциониращ AI като антагонист.
След като ChatGPT премина теста на Тюринг, мисля, че трябва на всички места, където се ползва AI, да има съобщения с големи знаци „изкуствен интелект“, за да са наясно потребителите с това. Отделно трябва обществото да се образова по темата, за да не се хвърлят едни торби с пари през терасата, както правят някои хора, поддали се на телефонни измами например.