Цветелин Маринов е хардуерен инженер в “Смартком-България” АД, където се занимава основно с PCB Design процеса за собствените продукти на компанията. Участва в професионални разработки на embedded systems през последните 4 години, предимно в хардуерната част, но не само. През 2015-та година в екип с бивши съученици от ТУЕС участва в създаването на програмно приложение Iris (www.iristech.co), което представлява „Решение за намаляване натоварването на очите, когато сме пред монитора“. С този проект печели регионалния финал на състезанието на Microsoft – Imagine Cup в категорията “Социално отговорни каузи”. С него ще ви срещнем на събитието Дизайн на IoT хардуер с отворен код в безплатна CAD среда на 16-ти май. Преди това, Цветелин ни сподели как е започнал да се занимава с IoT и кой е най-интересният аспект от работата му.

Как започна да се занимаваш с IoT?

Когато направих първите си стъпки в професионалното си развитие. Това беше през октомври 2014-та година, когато постъпих в университета и като стажант във фирма Смартлаб България ЕООД. Тогава бях на 19 години и заедно с мои връстници във фирмата се занимавахме с различни сензори, микроконтролери и моторчета. Правихме простички проектчета под ръководството на нашите ментори.

Кой е най-интересният аспект от работата с IoT?

Има много интересни аспекти. Много често IoT проектите изискват както да се пише някакъв софтуер, така и да се направи някаква платка за даден сензор или цяло отделно устройство. Това често води до предизвикателства при разработката, които за да се преодолеят изискват по-богата палитра от знания и умения. В IoT има достатъчно фактори, които могат да попречат на едно устройство да заработи от първия път. Именно в тези моменти идва интересната част, защото за всеки нов проект се появява различно предизвикателство и разрешаването на даден проблем води до научаване на нови неща и получаване на опит.

Кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което си се сблъсквал?

Не мога да преценя кое е най-голямото, но си спомням едно от последните. Трябваше за 2-3 дни да се наситят с компоненти и програмират 30 платки с едно малко микроконтролерче. След като запоих компонентите по първата с колега “наляхме” успешно bootloader. Обаче после не успявахме да я програмираме. Сменях, запоявах, разпоявах компоненти, опитвахме с друг bootloader, обаче платката така и не функционираше.

Как го разреши?

След като опитахме абсолютно всичко и премахнах всякакви компоненти, по платката бяха останали само reset бутона и микроконтролера. Махайки бутона, видях че има съвсем тънко косъмче припой между площадките на бутона и по този начин контролера постоянно е бил в reset. Това беше много коварен проблем от доста тъпа и тривиална грешка, тъй като не ни е пречил успешно да програмираме с bootloader (тогава е задължително да бъде в reset), но после не позволява на контролера да се програмира с програма за изпълнение. След като вече беше ясна ситуацията запоих компонентите и по останалите платки и ги програмирахме за нула време.

Ще споделиш ли трите най-важни неща, които ИТ обществото може да научи от темата на предстоящата ти презентация?

  • Как лесно могат да си направят схема и платка за тяхна идея/проект в безплатна и професионална CAD система.
  • Как бързо могат да генерират документация и да взаимстват от много Open-source проекти на други ентусиасти.
  • Как да си поръчат платката за производство.

Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с IoT?

Да си измислят малък IoT проект за дома. Да започнат да работят по него. И ако/като не стане от първия път, да не се отказват, а да продължат да опитват докато не се получи. Също им препоръчвам да посетят и моята лекция, за да се запознаят с особеностите при проектирането на печатни платки.


Регистрирай се за събитието


Стани част от потребителска група на Internet of Things. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:

Димитър Томов: Само комуникация с облака не е достатъчна за създаването на мрежа от устройства
Мартин Харизанов: IoT е област с голям потенциал, но и голяма динамика

Share This