Каква е концепцията на методологията “Attribute Driven Design“ и как архитектурните подходи в Serverless излизат от рамките на FааS са малка част от темите, които ще бъдат обсъждани по време на Software Architecture Meet-up.

Събитието е част от поредица срещи посветени на софтуерната архитектура и вече установена практика в SoftServe. Подходящо е за програмисти, които имат опит с различни технологии и интерес в областта на архитектурата.

Малко преди събитието, което ще се проведе на 21 май в новото арт пространство за събития Blank, solutions архитектите Теодор Тодоров и Радослав Сандов, ще ни разкажат малко повече за това каква е тяхната роля в процеса на софтуерно разработване и защо тя е ключова за успешното реализиране на всеки проект.

1. Тео, кога и защо насочи кариерния си път към софтуерната архитектура?
Не смятам, че има определен момент, в който конкретно съм решил да се занимавам с архитектура. Вероятно по време на професионалното си израстване всеки специалист осъзнава, че всяко софтуерното решение има някаква архитектура. Точно тя е разликата между успеха и провала на решението. Човек просто прави логичният избор да поеме отговорността за дизайна ѝ, и внимателно да обмисли и проектира всички аспекти на системата, а не да ги оставя на случайността. Това обаче не е „момент на пробуждане“ – то е процес, в който, търсейки решения на конкретни проблеми, човек установява, че това всъщност са симптоми на пропуски в архитектурата, а често и абсолютната ѝ липса.

Аз лично вярвам, че добрият софтуерен специалист трябва да подхожда методично и почти научно към начина, по който системите постигат поставените цели. Архитектурата е точно този методичен и научен подход, който гарантира, че всяко взето решение (техническо, функционално или свързано с ползваемостта) е наистина най-правилното на базата на всички поставени пред системата цели.

2. Кой е най-интересният аспект от работата ти ?
Привлечен съм от възможността да вземам важните решения за всички аспекти от дизайна, изграждането и поддръжката на софтуерните решения. Това е предизвикателство и естествено отговорност, които винаги са били супер интересни за мен.

Разбира се, след като човек изгради редица решения и научи редица (понякога болезнени) уроци, това, което вчера е било трудно постижимо, днес вече е рутина. И така, търсенето на нови предизвикателства някак водеше професионалния ми път през различни позиции – от системен администратор, през разработчик в различни продуктови и аутсорсинг компании, бизнес анализатор и така през целия път до ръководител на екипи и предприемач. Когато относително млад осъзнах, че вече почти няма предизвикателство, което да намеря за интересно, попаднах на позицията Solutions architect в Center of Excellence на SoftServe.

Изведнъж, наред с цяла редица нови предизвикателства пред мен се откри хоризонт за работа с всички водещи технологии и възможността да се докосна до решения от мащаб, който беше немислим преди това. Изведнъж се оказа, че съм част от компания, която на практика е разработила почти всеки по-голям софтуер, който използваме в ежедневието и професионалния си живот (с малки изключения, разбира се). Само за период от няколко месеца имам възможност например да проектирам система, която изчислява най-ефективния път на машините в мина и най-екологичният тип и доза заряд за взривните дейности в нея, да ръководя разработка на прототип на решение, което оптимизира разходите в системата за здравеопазване на САЩ и да консултирам няколко от най-големите вериги супермаркети за разрешаване на проблеми с капацитета и мащабирането на централни системи. И това е само малка част от проектите, по които съм имал възможност да работя. Просто е невъзможно да е скучно или да стане рутина.

3. Радо, ще ни разкажеш ли спомняш ли си кой е най-предизвикателният проект, по който си работил и каква архитектура/решения използва?
Всеки един проект с който се сблъсквам има своите предизвикателства, някои тривиални, някои не чак толкова и стигаме до доста екстравагантни решения.

Може би един от проектите с които се занимавах през последната година може да се определи като „екстравагантен“, представляваше миграция на система работеща и разработвана повече от 50 години писана от поколения инженери.

Поради разрастването и естеството на бизнеса трябваше да се мигрира към хибридни облачни технологии, като очакванията на бизнеса бяха да запазят и подобрят в някои аспекти производителността на решенията си, както и точността им, което бе предизвикателство както от към инфраструктурна, така и от към приложна гледна точка.

4. Можеш ли да ни споделиш, какво според теб ще е най-ценното, което ще извлекат за себе си участниците в събитието?
С голяма радост ще споделим част от опита си, както и методологиите, които използваме, за да гарантираме, че проектираните от нас решения са успешни. Много се вълнувам за събитието и съм убеден, че всеки специалист, независимо то старшинството си, ще намери нещо, което да приложи в практиката още на следващия ден, нещо което да промени начинът му на мислене за софтуерното инженерство, а защо не и да мине на следващо професионално ниво.

Нашата цел е да развиваме общество на системни архитекти в България, не само в границите на SoftServe.

На самото събитие ще разгледаме, някои интересни случаи от нашата практика, както и какво приложение имат те в модерния бизнес и как се отразяват на бизнеса в последствие.

Очакваме те на първото от поредицата за България Software Architecture Meet-up , организирано от SoftServe.  Създадохме формата, за да популяризираме добрите архитектурни практики и трендове и да споделим ефективни подходи, които определено ще са ви от полза.

КОГА: 21 май, 2019 ,19:30-21:30
КЪДЕ: Blank, ул. Борис Руменов №2

Запазете своето място сега 👉 тук.

 

Share This