Ник Лукас е Full-stack програмист и дигитален номад. Към момента Ник е CTO на startup-ът „Instabrand“, който е в класацията на Forbes „30 под 30“, едновременно с това Ник обикаля света като дигитален номад. Всеки месец той прекарва на различна локация по света. На събитието на 25-ти септември „Balancing the career growth pursuit while enjoying a nomadic life“, той ще ни разкаже как да балансираме номадски начин на живот и да израстваме кариерно. Преди събитието му зададохме няколко въпроса. Прочетете какво отговаря той.

Каква е историята ти? Как започна да работиш и пътуваш едновременно?

Животът ми винаги се е състоял от големи скокове в непознатото, от издигания и падания. Въпреки това, преди няколко години, стартъп на който помагах се превърна в удобна работа. Беше лесно – с работно време от 9 до 5, стабилно, добро заплащане и така нататък. Животът ми беше удобен, но не бях щастлив. Мечтаех за следващото голямо приключение. Исках повече – не исках да приемам този начин на живот до края на дните ми. Нямах представа какво ще ми се случи след това – не бях живял извън Калифорния и реших, че трябва да опитам нещо ново! Затова започнах да проучвам възможностите за пътуване из Европа и подобни. Така намерих нещо, наречено Remote Year. Това е общо взето като култ от пътуващи, с които пътувате заедно, докато работите отдалечено. Казах на компанията за това и се опитах да ги накарам да се съгласят да ме пуснат за година, но те отказаха. Минаха няколко месеца, а аз вече съжалявах, че не съм се хвърлил в това начинание, защото не можех да понеса ежедневната рутина. За ова просто казах на шевовете “Отивам на Remote Year и ако не сте съгласни, считайте това за предизвестието ми.” За моя изненада, те просто казаха “Ами добре!”. На 1-ви януари тази година си събрах целият багаж и се качих на самолет за Азия.

Как намираш баланса между работата и пътуването?

Това е един безкраен проблем. Постоянно ще се чувстваш все едно изпускаш нещо. Истината е, че ще се ядосваш, че харчиш всичките тези пари, за да пътуваш и да опитваш нови неща докато през цялото време си забит в един екран на лаптоп. Ключовото за мен е, че трябва да съм тук и сега, каквото и да правя. Ако работя винаги трябва да имам план какво трябва да свърша този ден, да намаля разсейванията, да разбера къде е оптималното място за работа – място за споделена работа или сам в някой нает апартамент – и да си свърша работата възможно най-ефективно. Когато си почиваш трябва да си в момента – да си изключил известията от слак и имейл, и да си напълно потопен в момента, в който си.


 

Събитие на фокус:

Testing NodeJS Code

 

 


Кое е най-екзотичното място, от което си работил?

Тук-тук в Камбоджа! Не, всъщност не само най-екзотичното, но и най-дразнещото място, от което съм работил, беше един плаж в Кох Ронг Самлоем в Камбоджа. Това е един много малък остров сред нищото, пълен с хипита. Пясъкът беше снежнобял, водата беше кристална, а самият остров беше покрит със зеленина. През деня, докато не работех, се гмурках. С приятелите ми имахме бунгала на плажа с прекрасна гледка. Беше като в рая. Но работенето от там беше кошмар. Не само, че имах пясък в лаптопа си, но не ни бяха казали, че има интернет само между 18.00 и 22.00 часа. В 10 часа вечерта започваше работният ми ден в САЩ. Трябваше да се свързвам към интернета от телефона, но, разбира се, острова нямаше покритие… освен на едно единствено място на 40 метра от бунгалото ми. Затова, между 6 и 10 си зареждах лаптопа, после взимах един стол и маса, които позиционирах точно на тази точка. Работех от там и се молех да успея да свърша всичко преди да ми падне батерията. Странно е да работиш на плажа до 2 през нощта в средата на нищото.

Кое е най-интересното културно разминаване, което ти се е случвало?

Катерех се по пътека наречена Тур Мон Блан, която минава през Франция, Италия и Швейцария. 11 дни катерене общо. На 6-тия ден, тъкмо бях пристигнал в хостела си. Бях катерил 8 часа един огромен баир, краката не ме държаха. Бях капнал. Бях готов да припадна в леглото, но… първо трябваше да ида в тоалетната. Влязох в тоалетната и видях клекало – не виждах такова за първи път, но никога не бях ползвал такова. Винаги преди съм успявал да стискам докато намеря тоалетна, която да прилича на тези, с които съм свикнал. Но този ден не можех да си позволя този лукс и нямах представа как да я използвам. Първо пробвах да клекна нормално, но краката не ме държаха и за това паднах назад, почти откъртих държача за тоалетна хартия, опитвайки се да се хвана и накрая просто тупнах назад, право в тоалетната.

Какво е най-голямото предизвикателство, когато пътуваш и работиш едновременно? Как го реши?

Едно от най-големите предизвикателства е да работя в калифорнийско време. Първоначално работех от североизточна Азия, което значеше, че понякога работния ми ден започваше в 11 вечерта и свършваше в 6 сутринта. Тъй като работата ми е доста интелектуална, мозъкът ми работеше само 50% от времето. Спях половината ден, а когато станех се налагаше да наваксвам работа от предната вечер. Не можех да издържам така, изтощаваше ме и ме правеше нещастен. Договорих се да се променят часовете ми на работа, така че само 3 часа да се засичат с Калифорния, а едновременно с това направих промени в личния и екипния процес на работа. Общо взето разделих работния си процес на 2 блока – един за усилена работа и един за комуникация. Усилената работа вършех сутрин, докато останалите от екипа ми още спяха – така нямаше нищо, което да ме разсейва. В комуникационния блок изчиствах проблеми – мои или на хора от екипа. Също така правехме ревюта на кода, давахме си обратна връзка един на друг и решавахме проблеми. Не е толкова лесно, колкото звучи, трябваха ни няколко опита докато намерим оптималният процес на работа и докато намерим начин да не оставяме колеги блокирани заради липса на комуникация.

Какъв е съветът ти към тези, които биха искали да започнат да пътуват докато работят?

Пълно е с възходи и падения и винаги ще си на ръба. Не очаквайте лъскав живот – много често ще е далеч от това, като например, когато паднеш в италианска тоалетна и трябва да се присмееш на себе си. Да не можеш да идеш при любимия бръснар, в любимия фитнес и ресторант те кара често да се чувстваш носталгичен. Стимулиращо и досадно е едновременно постоянно да сменяш рутината си, a да трябва да излизаш от зоната си на комфорт – да е начин на живот.

 


 

Стани част от потребителската група IT freelancers and Digital nomadsАбонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:
6 от най-популярните Machine Learning алгоритми – приложения и възможности
Умен дом с openHAB и Eclipse SmartHome. Интервю с Димитър Иванов

Share This