Петко Петков е най-често разпознаван като инициатора на ZaraLab – хакерспейсът в Стара Загора. С над 10 години професионален опит в сферата на софтуерната разработка, ръководител на няколко R&D екипа, работи като системен архитект по множество IoT проекти за индустрията и сградната автоматизация. Инициатор на Старозагорската група в TheThingsNetwork и основна движеща фигура за създаването на безплатна LoRa мрежа в града. С него ще ви срещнем на събитието Digital cities, legacy citizens на 4-ти юни. Преди това, Петко ни сподели как е започнал да се занимава с IoT.

Как започна да се занимаваш с IoT?

И преди са ме питали, но този път си спомних нещо от детството – когато още имаше различни занимални, например в една имаше лего моделиране, в друга учeхме турбо паскал, в трета корабомоделизъм и др. Посещавах ги всичките. Но нямаше нищо свързано с електроника, нямаше и някой познат, който да ме насочи или да ми обясни основни и елементарни термини и принципи, какво е тока и как работи. И като много други в моята ситуация, не веднъж ме е “удрял”. Попадаха ми разни списания от “млад техник”. Помня една за цветомузика, доста проста схема, но тогава събирах пари и търсих елементите с месеци. Някои ги нямаше никъде, опитвах се с прости думи да обясня нещо, което не разбирах на продавачите, а те се забавляваха и ми обясняваха кое с какво мога да заместя. Така и не се научих, но получих първия си ценен опит в тази сфера (освен боя от тока).

По-късно, когато основно се занимавах с музика професионално, често имах възможност да си играя със сценичното осветление, а тъй като почти не се намираше и кой да го “програмира”, е, знаете приказката за „Неволята“. Беше лесно. Не разбирах точно как работи DMX, но бързо се научих да правя макроси със софтуера, да ги подреждам в поредици, да карам фикстурите (самите “ефекти”) да “танцуват” в синхрон. Наистина, креативната част, сякаш ме увличаше повече от самото любопитство как работи всяко нещо, но с всеки следващ опит да направя нещо по-интересно, задълбавах в логическата и техническата част.

Бях доста добър, дори в един момент това ми беше нещо като основна работа, макар още ученик, а скоро след едно откачено лято в Ибиза приключих музикалната си кариера и започнах работа като програмист, макар тогава да нямах никакъв опит. Обаче се научих. И докато се учих се появиха хора, които пък разбират от електроника, а с времето намерихме “общ език”. Това беше най-трудно, защото и при облачните системи и при микроконтролерите все е програмиране, но не е едно и също. И така една вечер, след няколко месеца писане на нещо, което тогава наричахме просто “терминала”, машинката на моя приятел вече се закачаше на терминала и умувахме как да включим “релето”. “Релето” пък, беше кутия от приемник за сателит, от който използвахме кутията и дисплея, но в него имаше някакъв микроконтролер, реле и Ethernet shield. И вероятно както при всички останали, минали по този път – релето в един момент “цъкна”. После цъкна пак. Когато цъкне веднъж, започва да ти харесва цъкането и от време на време го цъкаш ей така, да видиш дали ще цъкне. Някой път се случваше да не цъкне, шегувам се. Винаги цъкаше – първото ни истинско IoT устройство.

Кой е най-интересният аспект от работата с IoT?

Свободата да създаваш нови неща и да решаваш истински проблеми по възможно най-лесния начин. Мързелива работа си мислят хората. Но наистина, когато си заобиколен от хора, които трудно се оправят в дигиталния свят, самата среда те принуждава да проявяваш креативност във всяка ситуация. Иначе ще преинсталираш компютри на приятели до край и така, започваш да автоматизираш процеси, създаваш си инструменти и когато имаш случай, просто бъркаш в “съкровищницата” и лампите светват. А святкането на лампите е онзи момент, в който виждаш светлина в очите на другия. Моментът, в който осъзнава възможностите на различните технологии да опрости ежедневието си. Сякаш му отваряш очите за един изцяло нов свят от възможности. Без значение дали това е приятел, на който съм решил да се изфукам или клиент, който търси нещо конкретно, погледите им са едни такива, като на дете.

Кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което си се сблъсквал? Как го разреши?

Интересното е, че техническите проблеми, които съм срещал сумарно са по-малко от останалите, в опита ми да превърна техническите си умения в бизнес, но все пак имам и няколко интересни. В един от последните големи проекти, над които работя – частно жилище, клиентът наистина си беше “позволил”. За първи път се наложи да помисля по-сериозно върху архитектура, която да ми позволи на първо време да свържа всичко с всичко, като се има предвид и, че аз не съм проектирал основната част от системата там. Наложи ми се да разгадая специфичен протокол, без документация, който работи на сравнително ниско ниво. Имаше всъщност, някаква документация на парчета, превеждах няколко неща от японски език, но в по-голямата си част (и около три месеца) основно наблюдавах поведението и “гадаех” какво се случва. Тук изцяло се справих заради предишния си опит с подобни системи, и наблюденията ми върху различните протоколи, с които съм се сблъсквал. Но като всеки друг нов мой проект, беше нещо, което не съм правил и не съм имал идея дали ще успея изобщо да го подкарам някога.

Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с IoT?

Да внимават с тока, но и да търсят приложение на идеите си повече, отколкото да търсят по-интересна технология, с която да го конструират. Ако имате възможност да изберете между две технологии, изберете онази, която или се интегрира лесно с останалите или е по-лесна за използване. Опитайте се да си направите малка система вкъщи и започнете с неща, които са ви потребни на вас. Ще видите, че често решенията не са ви потребни, дори правят ежедневието по-досадно. Изберете онези, които ви вършат работа и се фокусирайте върху тях. А за другите, разкажете на приятели, защо не са ви потребни.


Регистрирай се за събитието


Стани част от потребителска група на Internet of Things. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:

Цветелин Маринов: В IoT има достатъчно фактори, които могат да попречат на едно устройство да заработи от първия път
Димитър Томов: Само комуникация с облака не е достатъчна за създаването на мрежа от устройства

Share This